Месец след протестите на българските превозвачи, които блокираха за две денонощия с тежки камиони и тирове границата с Турция, на Капитан Андреево и на Лесово всичко изглежда спокойно. Обещанието да се премахнат ограниченията, които турската страна налагаше на нашите шофьори, засега се спазва. А превозвачите смятат, че при бунтовете в България и Турция не са моментът за протести.

Спокойствието е привидно. Част от проблемите са туширани, но на експертно ниво. Предстоят нови срещи и разговори по високите етажи на властта. А от бранша следят внимателно развитието на нещата и са готови да защитават интересите си. За всеки случай българските превозвачи търсят съюзници. На среща с колегите си от Румъния неотдавна те установиха, че проблемите им са едни и същи и се разбраха за съвместни действия в бъдеще. Планират и обща декларация, както и да се обърнат към Европейската комисия. Едновременно с това настояват - ако ограниченията започнат да се прилагат отново, срещу турските превозвачи да бъдат наложени реципрочни мерки. Впрочем, дни след откриването на Дунав мост 2 при Видин зачестиха информациите, че там се образуват опашки от тирове. Като причина се сочат засилени проверки от румънска страна...

Проблемите в този бранш са трупани с години, а властите често са ги подминавали. Но кризата и спадът в обема на работата изостриха нещата. В крайна сметка се стига до сериозна въпросителна - чий бизнес и от коя страна на границата ще оцелее.



Раздорът е в търговските интереси,



ясно намекнаха на няколко пъти недоволните български превозвачи. Турция е перспективна дестинация за международните транспортни компании. Срещу тях негодуват местните превозвачи, притеснени, че постепенно ще бъдат изтласкани от пазара. Те имат изключително единни и силни браншови организации, както и доста стабилна подкрепа от държавата.

Точно обратното като че ли е от българска страна. Тук връзката с властта е скъсана и явно се осъществява само когато е наложително. Самият факт, че за да бъдат чути тегобите на нашите превозвачи, се наложи да се блокира потокът през граничните пунктове "Капитан Андреевo" и "Лесово" и да се образуват километрични опашки, е показателен. Едва тогава ресорните институции - транспортното министерство, подопечната му изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" и външното министерство, се сетиха, че и те са част от транспортната верига и трябва да направят нещо по въпроса. Последвалите разговори тръгнаха мудно и със закъснение, но все пак свалиха част от напрежението.



Кои са основните противоречия?



На българските камиони се налагаха изисквания за определено време, в което могат да ползват специално разрешително за товара, който се превозва до дадената държава. Докато то не изтече, те нямат право да влязат отново в Турция, престояват с дни на границата и правят непредвидени разходи. Беше въведено ограничението тировете да влизат в Турция с до 550 литра гориво в резервоарите. По този начин те са принудени да зареждат във вътрешността на южната съседка, където горивото е доста по-скъпо. В това отношение конкуренцията наистина е несправедлива, защото турските шофьори безпроблемно минават през България с резервоари, пълни с 1200 - 1500 литра, заредени в безмитни бензиностанции.

Друг повод за недоволство дойде от фактурите, които се изискват за доказателство за произхода на превозваните стоки. Тези документи не позволяват мястото на натоварването на стоките да е различно от произхода. Това използват пък от турска страна, за да не приемат за валидни транспортните разрешителни (така наречените СЕМТ разрешителни). Допълнително затруднение за нашите превозвачи се оказа и изискването на турските митници в бордовите дневници да има печати от всяка премината от шофьора граница. В ЕС обаче такава практика няма.

В първото си появяване на парламентарен контрол новият транспортен министър Данаил Папазов обясни, че на експертно ниво, след среща в Истанбул на 28 май, основните проблеми са изгладени. Турската страна няма да изисква наличието на печати в бордовите дневници към СЕМТ разрешителните от транзитните страни. Ще спазва разпоредбите на международната конвенция, че страната на натоварване може да е различна от страната на произход на стоката. Ще признава транспортните и митническите документи на български превозвачи, издадени с различни дати. Ще признава транзита за връщане до страната на регистрацията на автомобила.

От отговора на министъра се разбра, че през юли ще се проведе смесена българо-турска комисия по международен автомобилен транспорт, на която да бъде увеличен годишният контингент от еднократни разрешителни. Ние претендираме за 30% увеличение и по това има съгласие. Засега остава само ограничението за 550 литра гориво в резервоара. Това ограничение обаче трябва да отпадне, ако и когато парламентът ратифицира вече внесена за разглеждане спогодба.

На пръв поглед би трябвало поводите за напрежение да са отпаднали. Стига и нашите превозвачи да са стриктни в спазването на правилата. Защото засичани нарушения бяха един от поводите за засиления контрол, който им бе наложен. Неслучайно представители на турските власти неведнъж обясняват, че няма



нищо лично, само спазване на правилата



Турция не е член на ЕС, но се е задължила да спазва европейските правила в транспорта. Тя е част от т.нар. Европейска конференция на министрите на транспорта и на Европейския митнически съюз. Този орган се произнася за транспортните документи, нужни за пренасянето на стоките. За българските превозвачи те са ненужна бюрокрация, която само бави и спъва бизнеса. Южните съседи обясняват, че просто спазват закона и споразуменията.

"Може някои в България да твърдят, че това е излишна бюрокрация, но за нас международно прието задължение е да проверяваме официално всички вписвания от всички ГКПП-та и да предотвратяваме неоправдани облаги по време на транспортните операции към трети страни", каза в разгара на конфликта Мюслюм Ялчън, областен директор на Тракийската дирекция на митниците и търговията. Асоциацията на турските превозвачи също е на мнението, че спрямо българските тирове се прилагат реципрочни, а не рестриктивни политики. Тоест изискват това, което се изисква от турските шофьори у нас. Според турската транспортна асоциация у нас властите са не по-малко взискателни.

"Нека не приемаме нашия бизнес за чист като планинска вода", каза в разгара на блокадата служебният транспортен министър Кристиан Кръстев и намекна, че и наши шофьори са си позволявали да нарушават част от правилата, особено при използването на СЕМТ разрешителните. "От началото на юни вече имаме система за наблюдение на транспортните услуги от наши превозвачи на турска територия", каза новият транспортен министър Данаил Папазов. Оттогава има открити две нарушения и са арестувани два автомобила на пловдивска фирма. Единият е задържан за товар, превозван към Австрия въпреки забраната за това. Вторият бил с товар за Мароко и Тунис, които не са членове на СЕМТ. "Смея да твърдя, че нарушенията бяха от наша страна, на нашите превозвачи и бяха правилно спрени", поясни Папазов по време на парламентарния контрол. На фона на хилядите тирове, които се движат между двете страни това може да изглежда случайно. Но може и да е отглас на практики, които в крайна сметка дори да са изолирани, доведоха до рестрикции

Все пак на "Капитан Андреево" засега всичко е спокойно. Но привидното затишие по границата би могло отново да бъде гръмко нарушено. Затова и проблемите трябва да се разрешават, щом възникнат. "Министър Папазов пожела известно време, за да се запознае подробно с нашите проблеми", коментира наскоро пред "Сега" Миролюб Столарски. Според него обаче нищо не прави "Автомобилна администрация", която била изчерпала възможностите, с които може да подобри положението в транспортния бранш. Покрай скандалите и протестите в България не личи скоро администрацията да се забърза. До следващата блокада?