|
| Юли 2012 г. Взривеният автобус на летището в Сарафово. |
станаха ясни две неща, на които някак не беше обърнато достатъчно внимание
Едното - че има достатъчно данни, които да дадат основание на един главен прокурор, при това доскорошен високопоставен наказателен съдия, да каже в прав текст, че има "участие и на международна терористична организация". И второто - че конкретен резултат по разследването близо година след кървавия атентат просто няма.
Едва ли някой е забравил как на 18 юли 2012 г. автобус с израелски туристи бе взривен на летището. При трагедията загинаха петима израелски граждани, шофьорът на автобуса, български гражданин, и още един човек, за когото се смята, че е извършил атентата. При инцидента бяха ранени и 35 души. Дълго време МВР твърдеше, че става дума за камикадзе и за самоубийствен атентат. После започна да се налага версията, че
атентаторът не е искал да умре и че по-скоро е трябвало
да остави раницата си в автобуса и той да гръмне в движение, като нанесе повече поражения.
Така или иначе от сегашното изявление на главния прокурор става ясно, че очевидно до нищо не е довел и така рекламираният преди няколко седмици експеримент, при който край Ихтиман бяха взривени автобуси и желатинови модели на хора. Всъщност играта с практическите упражнения дойде точно в момента, в който стана кристално ясно, че разследването на кървавия взрив на бургаското летище здраво е зациклило.
През април т.г. беше направена възстановка на терористичния акт, за който бе обявено, че се харчат 50 000 лв. С парите са били купени два автобуса и 11 манекена, изработени от "Арсенал".
Веднага след това от националното следствие обявиха, че експериментът бил много полезен, защото са се потвърдили "всички очаквания и доказателства, които са събрани, и са дадени насоки, с които да се продължи разследването". Нещо повече - успехът дошъл дори с един взрив и затова нямало да бъде извършен предвиденият втори.
"Това, което разследващите са си поставили за цел, е изпълнено 100%.
Главата на извършителя е изхвърчала на абсолютно същото разстояние,
в абсолютно същата посока, разликата е 40 сантиметра", заявиха тогава от следствието.
Няма как да не се отбележи, че е много трудно обясним този оптимизъм, след като близо 10 месеца след атентата все още се обсъждат технически нещата като "какъв е бил типът взрив, количествата, вид на пораженията, които е нанесъл". Все пак може да се отбележи и да се прочисти отчасти, защото българският наказателен процес е много формален и всякакви експертизи и следствени експерименти винаги биха могли да са от полза в един евентуален бъдещ съдебен процес. Но това - само на теория.
Всъщност така и не стана ясно с какво точно е помогнала цялата патардия за най-важното - откриването и наказването на поръчители и извършители. Но пък е сигурно, че последното още не се е случило.
Само преди няколко седмици главният прокурор Сотир Цацаров даде да се разбере, че на практика няма кой знае какъв напредък и по линия на изпратени съдебни поръчки до САЩ, Мароко, Канада, Австралия, Ливан. Нещо повече. Той даде да се разбере, че оптимизмът на бившия шеф на бившата ГДБОП Станимир Флоров и неговите внушения как едва ли не вече дори сме поискали от Ливан екстрадицията на евентуални извършители и хора, които са се занимали с логистиката, просто и очевидно е фалшив.
Онзи ден външният министър Кристиан Вигенин все пак намекна, че някои от страните отговорили на исканията за правна помощ, но нито било ясно какво, нито можело нещо да стане публично известно.
Някъде около тези признания дойде и рязкото омекване на позицията на България по отношение на участието на "Хизбула" в атентата. Стигна се дори до категоричната позиция на служебния премиер и външен министър Марин Райков, че
България няма да инициира процедура по включването на
групировката "в списъка на терористичните организации". Стана ясно, че държавата само ще представи обективните факти и обстоятелства, които са й известни по случая с атентата край Бургас. "Нека нашите европейски партньори преценят", добави тогава Райков, според когото дебатите вървят не за цялата организация, а само за включване на военното крило или отделни личности.
Едва ли има човек, който да не си спомня как половин година след атентата - на 5 февруари т.г., българските официални власти в лицето на тогавашния вътрешен министър Цветан Цветанов
вцепениха половината свят и Европейския съюз,
но пък получиха адмирациите на САЩ, Великобритания и Израел с твърдението, че "Хизбула" стои зад атентата в Сарафово.
Тогава дойде и крилатата фраза на Цветанов за обоснованото предположение, че поне двама от тримата души, замесени в атентата в Бургас, са членове на военното крило на "Хизбула". Обявата на тогавашния МВР шеф бе направена след края на свиканото от президента Росен Плевнелиев заседание на Консултативния съвет за национална сигурност, продължило цели 6 часа. И твърденията на Цветанов тогава някак изненадаха държавния глава.
И досега се твърди, че всъщност по време на въпросния закрит форум изобщо не е било взимано като решение да се дават конкретни данни, още по-малко пък кой точно стои зад атентата. Още повече че Цветанов продължи дори и по-нататък, като обяви как имало данни, че терористичният акт е "финансиран от "Хизбула". Естествено и тъй като не бяха дадени доказателства, то веднага се появиха насмешливи коментари как
сигурно са намерили фактури на и от името на проиранската ливанска групировка
Тогавашният МВР шеф и настоящ следствен депутат се опита да покаже колко много знае и каква страшна работа е извършена по случая: "Две лица са установени с истинската им самоличност. Те имат паспорти на Австралия и Канада, от 2006 г. живеят на територията на Ливан. Фалшивите шофьорски книжки са изработени на територията на Ливан. На територията на Европа и в България са влезли с истинската си самоличност". Той разказа и че после те ползвали фалшиви шофьорски книжки от Мичиган за легитимирането си вътре в страната, с тях са наемали коли и са се регистрирали в хотели по Българското Черноморие. Добавени бяха и други подробности, от които на практика стана ясно, че всъщност не се знае най-важното - кой точно е атентаторът.
Знаят се помагачите и групировката, знае се всичко свързано с тях, как били студенти в Ливан по инженерни науки, че били обучавани във военни лагери, че били на едно или друго място. Но и представа няма никой кой е извършителят. Както и че има само някакви насоки, но и доказателства за всички твърдения. По повод сензационното изявление на Цветанов още тогава главният прокурор
Цацаров заяви без уговорки, че в този си вид разследването
не може да влезе в съда. С днешна дата нещата не са помръднали. На практика България по никакъв повод не ангажира юридически "Хизбула" с кървавото покушение, но позицията на тогавашното правителство обслужи определени политически интереси, без да е ясна ползата за страната.
Но да се върнем на важното и същественото - защо не се разкрива конкретното престъпление? Политика, дипломация, разузнаване може да има. Но няма нищо юридически заковано. Още през февруари Цветанов твърдеше: "Ние винаги сме разчитали на добрите си отношения, които са от взаимен интерес, между българското правителство и правителството на Ливан, и се надявам, че при съответните съдебни следствени поръчки, които ще бъдат възложени и някои от които вече са изпратени на компетентните власти, както на Ливан, така също на Австралия, на Канада и на други партньорски служби, ще можем да получим пълна подкрепа относно продължаващото разследване на този терористичен акт".
Пет месеца по-късно - едно голямо нищо. Или не са толкова добри отношенията, или не питаме правилно, или някой се ослушва.
И точно тук отново трябва да се наблегне на нещо много важно и различно. Защото спомняте ли си атентатите в Ню Йорк, Лондон или Мадрид? След всеки от тях още на втория-третия час се появяваше информация за извършителите и предположения за поръчителите. След ден-два и те бяха известни. След седмица бяха ясни и миналото на всеки от тях, маршрутите им, навиците, всичко. Живите бяха хванати и осъдени. За нула време.
В случая със Сарафово обаче нещата изобщо не стоят така. Напротив - неяснотите са повече и от тези в самото начало. Може ли да си представим, че мистерията около самоличността на атентатора още стои? Повече от странно и абсурдно се оказа, че всички най-големи специални служби на планетата не могат да установят дори кой е терористът. Защото българското МВР твърди, че му помагат всички - от Мосад, през МИ-тата, до ЦРУ. Включени са канадските, австралийските, мароканските, ливанските и кой знае кои още власти. И Европол, и Интерпол ...И всички те не могат да хванат поръчителите и извършителите и дори да установят атентатора?
Не е ли много странно? И че много по-важно е дали имало някакъв човек на "Хизбула", който притежавал принтер, на който били правени фалшивите документи на участници, отколкото кои са тези хора и кога ще бъдат хванати и наказани.
И че някак не върви разследването у нас, защото всички помагат само на думи. Като че ли то засега може да се изчерпи със скандала, който спретна преди месеци Цветан Цветанов на една бургаска следователка - Станелия Караджова. Тя си "позволи" да даде интервю в опит поне мъничко да осветли нещо около атентата и разследването му. В общи линии тя каза, че имало данни за един от помагачите, че щяло да има следствен експеримент с взривяване на автобус, че била открита сим карта от марокански оператор, че бомбата е 2 кг тротилов еквивалент, че вероятно човекът, който бе разкъсан от взрива,
не е атентатор самоубиец, както постоянно дотогава твърдеше МВР
И в общи линии - толкова. Последваха куп удари срещу нея от страна на МВР. И то какви. "С изказването, което направи следователката, определено създаде манипулации и интерпретации, които са угодни на определени среди, но когато говорим за терористичен акт, трябва да бъдем много премерени и много дискретни, защото част от информацията, която ние сме споделяли на следователите, е, за да планираме съвместните си действия в предстоящото й разследване, което тече", обяви тогава Цветанов. Наредена бе и проверка срещу нея. После пък бе отстранена, защото не била съгласувала изявленията си с наблюдаващия прокурор. Тогава Цветанов вцепени и с друго. "За всеки друг криминален случай, който е на територията на страната, няма да има такъв международен интерес и тогава може да говори даденият следовател,
или даденият прокурор - по начин, по който прецени, но всяко говорене трябва да бъде до тази граница, за да не възпрепятства разследването, защото бяха направени много интерпретации, които създават проблем в чисто оперативен план", заяви в неповторим стил тогавашният МВР шеф. Очевидно обаче проблемите са не само в оперативен, а и в чисто юридически план.
Защото единствено важно и справедливо е атентаторите да си получат заслуженото. А очевидно България е много далеч от това. Останалото са дипломатически и ченгеджийски внушения, с които определено ще премине световната слава.
|
| Април 2013 г. Автобусите след контролиран взрив, извършен като следствен експеримент край Ихтиман. |
