Росен Плевнелиев едва ли е очаквал такъв метежен мандат. Три правителства се смениха за 17-те месеца от встъпването му в длъжност. Едно - лично назначано от него, друго - на път да си отиде.

Площадът е пълен, иска оставки, така бяха февруари и март. Буря бушува над Южна Европа, не е магнитна - икономическа криза, прерастваща в политическа, безизходно оплетена във възел. Стабилните правителства в Южна Европа са кът, така ще е и в България. Там и у нас в перспектива площадът ще е фактор при вземането на политически решения.

Гладните бунтове през зимата и пролетта освиркаха Плевнелиев. Той се изправи пред множеството, покани протестиращите на среща, кой знае колко не им помогна. Бе



декор в сцена от крясъци,



където стари артисти се мъчеха да шмекеруват пред внезапно появили се нови. Тогавашният премиер Борисов даде оставка. Днес Орешарски все още не е, но Плевнелиев сне доверие от правителството. Две обяснения: президентът е приниципен, подкрепи горещо днешния площад (назначаването на Делян Пеевски за шеф на ДАНС бе изключително омерзителен акт), нямаше как да го направи зимата, когато исканията бяха разнопосочни, някои анархистични; сега му е лесно, защото управлява БСП, опонент на ГЕРБ и Борисов, на които дължи политическата си кариера и срещу които нямаше как да роптае.

Времето ще покаже кое от двете обяснение я вярно. Второто налива вода в мелницата от интерпретации, че президентът, заставайки срещу настоящия кабинет, все още работи за ГЕРБ. Няколко неща обаче трябва да бъдат казани категорично. Назначението на Пеевски за шеф на ДАНС надхвърли всички общоприети, а и допустими от фантазията етични норми. То бе дело не на митичен дух или непонятна свръхсила, а лично на Сергей Станишев, Пламен Орешарски и ДПС. Каквито и други съображения да има Плевнелиев, то той застана зад потресеното общество. От другата страна на барикадата са причинителите на проблема - БСП, ДПС и "Атака". Това бе етичен избор, който между другото



подпря почти рухналата държавност



- всички представители на властта, с изключение на двама-трима разкаяли се червени депутати, адмирираха назначението на Пеевски; един се възпротиви. Представяте ли си, ако нямаше въобще човек в държавната структура, който да каже на глас мислите на хората?

Плевнелиев разкритикува и поставянето на Волен Сидеров за шеф на парламентарната комисия, която ще бори корупцията и ще съблюдава етиката на депутатите. Отново може да бъде попитан защо мълча, когато подобен орган, разследващ корупцията, бе поверен на лидера на РЗС Яне Янев в предишния парламент (зам.-председател бе Христо Бисеров от ДПС). Но така или иначе днес позицията му за Сидеров е правилна. А и политиката, за огромно съжаление, не е пухено облаче с пърхащи ангели. Постоянно се правят компромиси, политици действат различно в идентични ситуации,



жонглирането с ценности е ежедневие,



от което нито те могат да се измъкнат, нито ние някога ще доживеем края му. Затова днес следва Плевнелиев да бъде оценен положително. Миналите му грешки стоят, не бива да бъдат забравени, но в днешните етически дилеми позицията му е правилна.

Дните на този кабинет изглеждат преброени. Не се знае колко точни предсрочни избори ще се проведат до края на 2016-а, когато свършва президентският мандат. Възможни са няколко служебни правителства. Ще ги назначава Плевнелиев. Възможно е площадът да е в постоянна бойна готовност. Някой трябва да говори с него, да е посредник в комуникацията с институциите.

Плевнелиев показва, че разбира това и взема инициативата. Покани парламентарните формации за консултации в търсене на изход от кризата, вероятно вратите ще бъдат отворени за граждански сдружения и извънпарламентарни партии. Каквато и власт да дойде след месеци, каквито и правителства да се формират нататък, те ще бъдат пъстри, без или със не толкова значимата роля на ГЕРБ. Всичко това дава шанс на Плевнелиев да се превърне в силния човек в държавата. Конституционните му правомощия са малки, но пък думата на държавния глава се чува. Без никаква ирония прогнозирам, че в следващите години най-важните хора в България



ще бъдат тия, които викат силно



Дано Плевнелиев говори с гласа на разума и се научи да крещи, както обеща предизборно.

Няколко са рисковете. Първият - да стане конструктор на задкулисие, подобно на предшественика му Георги Първанов. Шансовете това да се случи са малки, но не бива да се отхвърлят предвид нарастващата жажда за влияние у всеки властник. Винаги досега краят на първия президентски мандат е посветен на преизбирането за втори и почват пагубни за обществото битки. Вторият риск - Плевнелиев все още има да учи доста, за да стане добър държавник (сам изпусна контрола върху ДАНС). Третият - да не стане орисник на нова дясна партия. Би било трагично, ако се окаже, че днешните му усилия включват и такава цел.

Времето ще покаже. Засега въпреки показаните слабости в определени моменти Плевнелиев не е лош президент.