Още щом се закле като премиер, Пламен Орешарски каза: "Знам, че нямам 100 дни толеранс, дори 10 дни нямам". Всички се зарадвахме, че веднага ще запретне ръкави да оправи България. За няколко седмици Орешарски произведе серия кадрови гафове и скандали, както и три плана за действие на оглавеното от него правителство - с различна степен на конкретност и обхват, но сходни като обещания.

Във всичките си медийни изяви премиерът повтаря: "Възстановяването на икономиката и насърчаването на предприемачеството са ключът за изход от дългата депресия" и "Увеличаването на конкурентоспособността и на производството ще доведат до по-добри социални програми и по-високи доходи". Но в плана за спешни мерки за стабилизация, който парламентът одобри в сряда, тонът е друг и акцентите са различни.

Начело на неотложните мерки се мъдри



нелепият напън за сваляне на цените на тока



за бита. То е популизъм "на квадрат и дори на куб", защото нито ще запази агнето, нито ще нахрани вълка. Орешарски е на път да изгуби "ключа за изход от дългата депресия".

Ако един апартамент например плаща обичайно 50 лева месечно за електроенергия и допуснем, че цената ще спадне с 5%, следващата сметка ще е с 2.50 лева по-ниска. Някой смята ли, че това е осезаемо облекчение за фамилния бюджет? А понеже кабинетът редовно говори за "до 5%", намалението на цената на тока може да не е 4 или 5%, а примерно 1%. Тогава месечната сметка ще спадне със зашеметяващите 50 стотинки. Ясно е, че театрото "евтин ток" е нещо като буря в чаша вода и няма да защити доходите на гражданите. Всички мъдри хора обясняват, че ако става дума за грижа за по-бедните, тя минава през социални програми и целеви помощи.

По-лошото е, че някой трябва да плати подстригването на битовите сметки и това ще са фирмите. Редовният трик на държавното регулиране е цените за бита да се поддържат изкуствено ниски, като се качват тарифите за стопански нужни. Вече трето правителство напразно се поти с изработването на нов умен модел за ценообразуване в електроенергетиката. Засега налице са само потта на чиновниците и признанията на трима икономически министри, че енергетиката е в хаос, в колапс и пред фалит. Последният изблик на тази тема е на министъра на икономиката Драгомир Стойнев, според когото трябва да купуваме свещи, защото има опасност от режим "светло-тъмно".

Големият въпрос е защо поредно правителство си въобразява, че може да командва цените на тока, и си позволява да държи "на къс повод" ДКЕВР. Докато уж независимият регулатор и кабинетът занимават българите и притесняват фирмите с еквилибристики с цените, които само ще утежнят положението, Брюксел брои дните, в които



България е нарушител на евродирективите,



защото отказва да освободи електроенергийния пазар. Така след някой и друг месец може да се окаже, че освен всички надбавки - зелени, кафяви, пембени, данък корупция и разни такси, ще трябва да плащаме и евроглоби. Нали се сещате, че грешките са на управляващите, но всичко се пише на нашите сметки като данъкоплатци и абонати.

Фирмите очакваха бързо разведряване на бизнес климата, понеже както Орешарски, така и БСП по изборите обясняваха колко важни и безценни са предприемачите за ренесанса на икономиката, който пък ще докара и повече работни места, и по-високи доходи. Но вместо бързо премахване на безумните разрешителни режими и свалянето на такси, придобили размера на тежки данъци, кабинетът на Орешарски сервира на бизнеса поредно увеличение на минималната работна заплата, и то от 1 октомври. С което с основание се нареди до Борисов и Дянков по непредвидимост.

И в програмата на БСП, и в плановете на Орешарски безработицата и ниската заетост на младежите са на фокус. Затова е удивително, че в спешните мерки премиерът е сложил вдигане на минималната заплата. Минималната заплата е за хора с минимални познания и опит. Като я вдигаш, намаляваш шансовете на неуките и неквалифицираните да си намерят работа. В България само 5% от висшистите не могат да се пласират на пазара на труда, докато при хората с основно или никакво образование безработните са 73%! Кой ще наеме скъпо неквалифициран работник?

Вдигането на минималната работна заплата



ще даде нов импулс на безработицата,



реагира както винаги бизнесът.

Лошо е, че откакто е на власт, кабинетът "Орешарски" основно гаси кадрови пожари, поправя персонални грешки и се занимава с ДАНС и Делян Пеевски. А болежките на бизнеса и рифовете пред икономиката остават на заден план. Там остава и ключът за измъкване от голямата депресия. От пакета със спешните мерки е изпаднало обещаното в плана от 20 май "своевременно възстановяване на ДДС". От БСП преди време твърдяха, че става дума за забавени 1 млрд. лева. Според бизнеса има проблем за четвърт милиард лева. Сега в неотложния пакет темата за задържания ДДС липсва, има само обещание за "ускорено разплащане от страна на държавата по изпълнени договори". Единственото конкретно действие обаче е "разработване на график за разплащане на всички забавени плащания към бизнеса". И дори то не е скоростно, защото срокът е 30 август. Което ни напомня как Дянков, който през 2009 г. беше заварил едни неразплатени договори в чекмеджета, направи график за издължаване чак през 2010 г., а немалко фирми си чакаха парите и през 2011 г.

Истинско разочарование за бизнеса е частта от "спешните мерки", наречена "Подобряване на бизнес средата". Орешарски предлага срещи със заинтересованите групи и създаване на съвет, който тепърва да прави преглед на административните режими с цел облекчаване или премахване. Т.е. създава се нова бюрократична структура, която ще открива топлата вода. Та нали самият Орешарски вече цял месец обяснява как 1200 бюрократични процедури тормозят фирмите в България. Бройката не е негово откритие - всяка от големите работодателски организации у нас от години прави пространни анализи за вредните, излишните и подлежащите на облекчаване лицензионни, разрешителни, регистрационни, уведомителни и удостоверителни режими. Само че всяко ново правителство започва да възлага нови прегледи и анализи - и така, докато падне от власт. Сега Орешарски обещава поредна "инвентаризация на административните тежести" и внасяне на пакет законодателни промени в Народното събрание до 1 септември. В случая упражнението е абсолютно губене на време. Може да се подходи много по-нестандартно, както предложи БСП - да се обяви, че



от 1 януари се отменят всички режими



с изключение на онези, чиято нужда чиновниците в отделните ведомство са успели да защитят с цифри и други аргументи. Защото и в момента има куп режими, чието администриране струва повече от парите, които се събират. И чийто смисъл е само някакви чиновници да се правят на важни и да вземат заплати.

През май Орешарски щеше да готви нов Закон за обществените поръчки. Както е известно, тези поръчки са едно от големите корупционни тресавища, в които потъват и почтените фирми, и парите на данъкоплатците. Но сега спешният план обещава само промени в действащия закон. За целта ще се формира поредният обществен съвет към МС, който да подготви ремонтните работи по закона в посока към повече прозрачност. Срокът е 30 октомври - но само за оформяне на предложенията, а за приемането им срок няма.

В неотложния пакет фигурира и графа "Мерки против контрабандата и противодействие на нелоялната конкуренция". Заглавието е обещаващо и интригуващо, но под него вместо конкретни стъпки откриваме единствено следната гола декларация: "Решителни мерки против контрабандата и необявените вътрешнообщностни доставки като противодействие срещу нелоялната конкуренция спрямо българските производители и загубата на фискални приходи". Като отговорни институции са посочени МФ и злополучната ДАНС, а срокът е "постоянен".

Всъщност конкретните мерки в спешния пакет на "Орешарски" са свързани не с грижа за бизнеса и насърчаване на икономиката, а с подкрепа на семейни бюджети - като увеличение на еднократните помощи за първолаци, разширяване на кръга получатели на енергийни помощи, на обезщетението за гледане на дете и др. Всичко това е хубаво, но правителството досега няма отговор откъде ще вземе пари, за да прави социална политика. Финансовият министър Петър Чобанов през ден повтаря, че приходите в бюджета тази година ще са поне с милиард по-малко от планираното. Резерви има - БСП от години повтаря, че сивата икономика, данъчните престъпления и контрабандата крадат от бюджета милиарди всяка година. Само че първите 30 дни на кабинета и спешните мерки на Орешарски не дават надежди, че резервите скоро ще бъдат усвоени.