Хотел "Глория" някога беше най-красивата сграда в Бразилия и мястото, където отсядаха държавни глави, когато Рио де Жанейро все още беше столица. Хотелът обаче постепенно загуби блясъка и елитните си клиенти. Преди пет години мултимилиардерът Айке Батиста - най-богатият мъж в Бразилия по това време, го купи и заяви, че ще възвърне старата му слава. Той искаше да построи луксозен курорт, оборудван с площадка за кацане и излитане на хеликоптери и пристанище за яхти. Нае известни архитекти, а сградата бе срутена до основите. Целта му бе да отвори хотела навреме за световното първенство по футбол. Но сега крановете не помръдват и повечето работници са уволнени. Хотелът е обявен за продан. Парите на мултимилиардера са свършили.

Упадъкът на империята на Батиста символизира края на икономическия бум, а мултимилиардерът въплъщава всичко, срещу което протестират стотици хиляди бразилци от средната класа - непотизма и баснословното богатство на няколко избрани. Всичко започна с демонстрации срещу поскъпването на билетите за автобус с 20 сентавоса (9 щатски цента), но те светкавично се превърнаха в мащабен протест, задаващ въпроса



кой всъщност трябва да печели от богатствата на Бразилия



и кое е по-нужно на страната - нови болници или бляскави стадиони.

Батиста беше много близък с бившия президент Луис Инасио Лула да Силва, който го величаеше като пример за "новата Бразилия". Той получи огромни заеми от държавата и когато синът му блъсна и уби велосипедист със спортната си кола, скъпоплатени адвокати спасиха младия мъж от излежаване на присъда. Консорциум, от който Батиста бе част, спечели контракт за ремонтирането на стадиона "Маракана" в Рио. Реновацията на хотел "Глория" също е финансирана със заем от държавната Банка за развитие.

Предприемачът стана седмият най-богат човек в света през 2012 г. с богатството си от 30 млрд. щатски долара. След това всичко рухна: цените в империята му от петрол, мини и енергийни компании спаднаха рязко. Богатството му се стопи до една трета от предишния си размер и той падна на 100-ното място в класацията на "Форбс" за най-богатите хора. Миналата седмица една от компаниите му загуби 40% от пазарната си стойност. Батиста бе привлякъл инвеститори с перспективите за огромни запаси от петрол до бразилския бряг и обещания за повече инфраструктурни договори. Но кладенците не доставиха толкова петрол, колкото се очакваше и предсказанията не се сбъднаха. Оказа се, че империята "Х", както милиардерът обича да нарича консорциума си, не е нищо друго освен невъзможна мечта.

Бразилия винаги е имала общество, което позволява много. На богатите рядко им се търси отговорност за престъпленията, а парламентарният имунитет закриля политиците. Има изключително много клептократи в кметствата и Националния конгрес. В продължение на десетилетия богатите и силните в Бразилия разчитаха на тази култура на безнаказаност. Гневът срещу това мислене е горивото на вълната от протести, обхващаща страната. Но правителството очевидно не успя да схване това ново развитие. То реагира както обикновено - първо опита да потисне с насилие протестите, след това се опита да си сътрудничи с тях. Президентът



Дилма Русеф похвали демонстрантите,



а кметовете на Сао Паулу и Рио де Жанейро отмениха увеличението на цената на градския транспорт.

Протестите тресат страната в критичен момент. Миналата година бразилската икономика нарасна едва с 0.9 процента, поставяйки Бразилия на опашката сред развиващите се икономики от групата БРИКС.

Дали растежът от годините на Лула ще бъде последван от трудни години за Бразилия? "Оптимизът беше преувеличен, както е преувеличен сегашният песимизъм", казва Илан Голдфайн, главен икономист в най-голямата бразилска банка "Итау унибанко". Рейтинговите агенции предсказват икономически растеж от 2.5% за тази година. Русеф се опитва да стимулира потреблението, стремейки се да тласне икономиката напред отново. Тя намали лихвите по заемите, но този подход не бе успешен. Много бразилци имат огромни дългове заради закупените жилища и коли на кредит и орязват харчовете си.

Нещо повече, намаляващите лихви доведоха до повишение на инфлацията и забележителни увеличения в цените на храните и услугите. За известно време доматите бяха толкова невъзможно скъпи, че контрабандистите ги внасяха в страната през аржентинската граница. Въпреки че правителството отново вдигна лихвите, този ход едва ли ще бъде достатъчен, за да спре инфлацията. Обезценяването на бразилския реал продължава да увеличава цените и вносните стоки продължават да поскъпват.

Скоковете в цените извикват спомени за десетилетията, в които страната страдаше от висока инфлация. Строежът на столицата Бразилия и мегапроектите на военната диктатура натовариха следващите демократични правителства с планини от дългове. В средата на 80-те цените избухнаха. Едва през 1994 г. тогавашният финансов министър Фернандо Енрике Кардозо успя да стабилизира икономиката с комбинация от бюджетни ограничения и валутни реформи.

Когато бившият работнически лидер Лула бе избран през 2002 г.,



много инвеститори оттеглиха парите си



от страх, че Лула ще се отклони от стремежа към стабилност на предшественика си. Но левият политик изненада финансовия свят и нямаше социалистически експерименти. По същото време глобалните цени на гориво и храна, които са главният износ на Бразилия, скочиха. Милиарди от инвестиции се вляха в страната и реалът се превърна в силно надценена валута.

Правителството представи щедри социални програми за бедните, позволявайки на 20 милиона бразилци да се влеят в средната класа. По време на втория си мандат Лула отвори държавната хазна за финансиране на мегапроекти и заеми за бедните - всичко това помогна на кампанията на Русеф, която използва този политически капитал, за да спечели президентските избори през 2010 г..

Икономическите експерти се надяваха, че Русеф ще се завърне към ортодоксалната финансова политика. Вместо това тя понижи нивата на лихвите и се намеси в монетарната политика. Освен това разшири обхвата на държавния капитализъм и основа голям брой нови държавни компании. Междувременно важните структурни реформи затънаха в бюрокрация. Пътната система е разнебитена, подкупни търговски съюзи управляват пристанищата и усилията за развитие на въздушния транспорт пропаднаха. Дори експлоатацията на дълбоководните запаси от петрол се забави заради липсата на технологии. През 2006 г. Лула обяви гордо, че Бразилия сама ще задоволява потребностите си от горива благодарение на производството на суров петрол.



Сега се налага бензинът да се внася



Почти нищо не се случва без участието на правителството и съответно корупцията процъфтява. Обновяването и строежът на нови спортни съоръжения за световното първенство по футбол и олимпийските игри бяха предмет на преговори само с няколко големи компании, а бюджетът на проектите е за милиарди. Тези мръсни сделки са друга причина за гнева на средната класа.

На улиците, заедно с младите и студентите, са голям брой бизнесмени. Собственици на магазини и шофьори на таксита спонтанно са се присъединили към демонстрациите. "Държавата има много пари, плащаме огромни данъци, но не получаваме нищо в замяна", казва Раини Нери, на 27 г., който се е присъединил към протестните маршове в Рио.

Той е компютърен експерт, управлява малка ИТ компания и би се радвал да наеме някого. "Но не мога да си го позволя, защото социалните осигуровки са прекалено високи. Трудовото ни законодателство е абсолютно остаряло. Отнема месеци да основеш компания и изглежда никой не разбира лабиринта от закони и регулации. Всеки, който иска да започне бизнес, често трябва да подкупва инспектори от градската администрация."

В перспективата на идващите президентски избори догодина правителството отново отваря хазната. Преди две седмици президентът Русеф обяви специален изборен подарък - всеки, получил нисколихвен държавен заем за къща може да получи още един заем с ниска лихва до 5000 реала - за да си закупи мебели.