|
| Асен Василев |
- Г-н Василев, има ли, или няма договор за строителен надзор на "Белене" за 2 млн. евро, както твърди вашият наследник Драгомир Стойнев?
- Оказа се, че такъв договор наистина има. Но той е подписан една година преди служебното правителство - от съвсем различен министър и при друго управление на Българския енергиен холдинг. Затова аз си позволих един малко ироничен коментар за компютрите и компотите, но смятам, че сме точно в такава ситуация.
- Говорим за договор или за анекс към договор?
- Нямам никаква представа. Аз затова помолих г-н Стойнев да качи всичко, което има, на сайта на министерството, да го прочетат и гражданите и да видим за какво точно става въпрос.
- Министър Стойнев коментира и поръчка за наемане на консултанти, които да предоговорят контрактите с двата американски ТЕЦ-а - "Марица изток 1" и "Марица изток 3". Нужно ли е това?
- Имаше пусната обществена поръчка за търсенето на такива консултанти, но министър Стойнев каза, че я е спрял. Според мен това е грешка, но явно той е намерил достатъчен експертен капацитет в структурите на министерството, за да може да направи предоговарянето с вътрешни ресурси. На нас ни отне изключително много време и разговори и с двете централи, за да стигнем до момента, в който те обявиха, че са готови да разговарят по договорите и да се прецени по какъв начин те могат да станат по-добри за държавата. Това са много сложни документи с международни арбитражни клаузи и с много тежка специфика.
Самите контракти могат да се видят на сайта на министерството, ако не са махнати оттам. За да има успех предоговарянето, трябва да се "пипа" много професионално - има банкери и икономисти, които са специализирани в това. В министерството такъв потенциал няма. Това е все едно да кажем, че юридическата дирекция в министерството ще защитава България в международния арбитраж по случая "Белене". Затова смятам, че най-разумното бе да се пусне поръчка и да се търси фирма с опит. Самият факт, че централите са склонни на разговори, е нещо много положително, затова моментът не бива да се изпуска. Трябва да е ясно, че всяко предоговаряне, направено недостатъчно компетентно, може да доведе до бъдещи спорове, искове и проблеми от юридическо или финансово естество. Тоест, ако не си изпипаме нещата, може вместо да изпишем вежди, да извадим очи.
- Чухте ли се с министър Стойнев, за да изясните ситуацията? Самият той подхвърли, че ви е виждал в първите редици на протестите?
- Още преди да влезе новото правителство, аз започнах да предавам информация към застъпващите колеги. Два дни след като спрях да бъда министър, представихме новия модел за цените в енергетиката. Направих всичко възможно да прехвърлим цялата информация, за да няма проблем с приемането и предаването. Даже предложих това да стане и на ниво зам.-министри, но Стойнев все още нямаше заместници. След това казах, че оставам на разположение, ако имат нужда от експертна помощ, но никой не ме е търсил.
Иначе аз не виждам какво общо имат протестите с това дали един човек може да помогне. Едното е израз на моята гражданска позиция спрямо начина, по който се вземат решения, който е изключително непрозрачен. Това обаче не означава, че чисто експертно не бих могъл да помогна. Даже запознахме новото ръководство в министерството с хората от Световната банка, които направиха анализа на енергийната ни система, за да може и тази работа да продължи. Не знам, имам чувството, че имаше желание връзката да се прекъсне.
- Споменахте за спорните назначения...
- Ако говорим за министерството, нека погледнем борда на БЕХ. Г-н Христозов не е най-удачната кандидатура по чисто обективни критерии. Може би ще бъде - на друг етап, но не сега. Да се поставя на риск финансирането на българската енергетика по такъв начин, е най-малкото неразумно. Що се отнася до прозрачния начин на вземане на решения - до момента примерно не е показан новият ценови модел. Не е ясно кои централи са в микса, кои не са, на каква цена ще се изкупува енергията. Общественият дебат, който трябваше да се състои, всъщност го нямаше.
Промените в Закона за енергетиката минаха на първо четене и едва след това бяха пуснати за дебат, вместо той да върви от по-рано. Практиката хората да се поставят пред свършен факт е много лоша и е естествено да създава усещането за задкулисни игри и машинации. Когато решенията се вземат открито, няма как някой да бъде обвинен, че обслужва едни или други интереси.
- ДКЕВР например вече ще може да решава за цената на тока, а после да се мотивира...
- Точно така. Нашата идея бе да няма закрити заседания на ДКЕВР, т.е. гражданите да могат да виждат точно какво се обсъжда и защо се вземат решенията. Трябва да има много ясни правила и процедури за избора на хората в тази комисия, кандидатите да се обсъждат публично, да са подали имотните си декларации и др., за да знаем, че можем да им вярваме. Освен това мандатите на комисарите трябва да се застъпват във времето, да не изтичат по едно и също време. Така не би имало възможност по политически причини да се махне един състав на ДКЕВР и да се сложи друг. Освен това ДКЕВР не бива да се одобрява от Министерския съвет, а от Народното събрание, за да не може изпълнителната власт да оказва директен натиск.
Има и друга част и аз бих дал за пример регулатора на БНБ. Той е един от силните регулатори, които бяха изградени след банковата криза от 1997 г. Този регулатор трябва да може да наема, обучава и задържа много добри експерти - хора, които познават системата. В момента в електрическата част на ДКЕВР работят 15 души - тези хора трябва да изчисляват всички цени за регулирания пазар, да преглеждат отчетите на участниците в него... Невъзможно е това да стане с толкова експерти. Самият регулатор трябва да има независимо финансиране. Примерно част от таксите, които се събират в енергийния сектор, да отиват в ДКЕВР, а друга част -за енергийни помощи. Иначе няма как да очакваме регулаторът да е независим.
- Как токът ще поевтинее с нови 5%?
- Трябва да видим новия модел, защото досега точни разчети няма. Не е ясно как се връзва сметката, защото на база на законодателните промени, които бяха направени, не виждам откъде ще се намерят парите, с които да се намали цената.
- Как оценявате промените в енергийния закон?
- Аз съм умерен оптимист. Тези промени са стъпка в правилната посока. Но "извън борда" останаха някои важни неща като например да не се изкупува енергията от когенерациите, когато тя не е високоефективна. Промените започнаха да ни движат напред, но трябва да видим и конкретните разчети на ДКЕВР.
- Пазарът на въглеродни емисии обаче не е в разцвет, а на приходите от него се разчита, за да се покрият част от разходите за зелен ток.
- Да, този пазар се срина. Сега ЕС се опитва да го съживи със законодателни промени, но доколко това ще е успешно - не знам. За мен би било до голяма степен неправилно да се разчита на приходи от въглеродни емисии в особено големи размери. Иначе си отваряме нова потенциална дупка в НЕК и проблемът не се решава дългосрочно. Не бива да се залага на модели, които след 9 месеца или след година пак ще гръмнат.
- Как да решим проблемите с ВЕИ централите?
- Едно от нещата, по които ние работихме, бе да започнат разговори с фирмите за промяна на договорите за тока, който се изкупува от тях. Но и при тях, както и при двете американски централи, трябва да се работи внимателно.
- Какво е мястото на АЕЦ "Белене" в системата и доколко удачно е да се иска пореден анализ за нуждата от нови ядрени мощности?
- Не само аз, но и анализът на Световната банка, показа че АЕЦ "Белене" в момента, а и до 2030 г. ще бъде абсолютно излишна. Това е, при условие че успеем да удължим живота на двата реактора на АЕЦ "Козлодуй", което би било много по-евтино и много по-изгодно за България. Вместо да се опитваме да правим анализи за Втора атомна, всички усилия трябва да бъдат насочени към двата реактора на АЕЦ "Козлодуй".
- Защо не успяхте да смените някои шефове на държавни фирми - бяха обявени рокади в над 10 от компаниите, но какво се случи?
- Подмяната на част от бордовете бе провокирана от неадекватната реакция и неразбиране на това какво се случва в енергетиката. През април имахме аварии в някои централи и искания цената на тока да поскъпне с и над 40%. Всичко това идваше и от държавните дружества, преди те да са погледнали собствените си разходи и да са махнали излишните външни договори, да са намалили и свили до минимум излишните разходи. Хората не си бяха свършили работата. Няма как да искаш да прехвърлиш своята некомпетентност на гърба на гражданите. Направихме промени в БЕХ, НЕК, АЕЦ "Козлодуй", "Индустриални зони", "Кинтекс", "София тех парк" и др.
- Валентин Николов обаче остана шеф на АЕЦ - първо обявихте, че той ще бъде освободен, после премиерът Марин Райков отрече. Казвате, че е имало натиск - от кого и защо се поддадохте?
- Там, където се прави смяна на изпълнителен директор, трябва да се сложи нов човек - експерт, който е напълно наясно, за да може веднага да влезе в час и да не е обвързан с интереси. Такива хора се намират много трудно. Натиск означава, когато намерите такъв човек и говорите с него, после да се окаже, че някой му е звънял и му е казал, че не е добре сега да заеме поста. Той се отказва и аз като министър се оказвам без ход.
- От кого е дошъл този натиск?
- Не мога да ви кажа, но това бяха резултатите.
