Българското общество има много проблеми, но за един от тях не подозира - той броди с фес на главата из социалните мрежи и с усмирителна риза на площада. Не, не е Волен Сидеров. Това е истеричният нечовешки национализъм, който само конюнктурно се олицетворява от Сидеров. Проблемът е доста по-дълбок.

Предлагам следният експеримент. Всеки, който има желание, нека се хване и преброи из медиите думичките "родолюбец" и "патриот", използвани като синоними към българските политици от т.нар. националистически сектор. Изключвам партийните медии, включвам международните.



Резултатът ще е поразителен



В публичното пространство шестват либерални, социалистически, демократически, зелени, пембени и всякакъв друг род партии и течения, но не и патриотични. А тази дума е прекрасна. Тя би трябвало да е синоним на национализъм.

Проблемът съвсем не е в медиите. Проблемът е в съдържанието на национализма. Не коментирам чуждия, а българския, тъй като той трябва да ни помага. А пречи. В годините след 10 ноември българският национализъм зае креслива, истерична, войнстваща поза. Седна в тъмен ъгъл в общата ни къща, готов да бие другите съквартиранти. Всеки, който не е татуиран, с бръсната глава или от футболна агитка, трудно намира себе си в националистическите послания.

Проповядваният от ОКЗНИ, ВМРО, "Атака" и т.н. национализъм не произведе интелектуален продукт. Не произведе и градивен. Той заобикаляше истински големите теми пред България и човечеството (да, човечеството, стига сме се взирали в пъпа), не ги дефинира, не потърси начини за решаването им. Той не протегна ръка към хиляди български родолюбци, които отказват да крещят.



Барикада, яйца по стени,



кожени якета, стиснати юмруци - това е инструментариумът на българските националистически партии. Сидеров добави яки момчета и бяла маса. Шегата настрана, но кой нормален, културен, тих човек, макар и патриот, би искал да има общо с тази доктрина?

Партиите и апаратите им нехаят за този голям проблем. Целта им е власт, постове, проценти за субсидия или влизане в парламента. Тия задачи не се постигат с интелектуален продукт. Постигат се с циркове за пред масите, каквито в момента прави Сидеров. Но проблем има, ако искаме национализмът да произведе смисъл. Жълтият картон, който Европейският парламент даде на правителството ни заради съюза с "Атака", сочи, че истеричните крайности пречат и практически.

Преди да предложа гледна точка за това какъв трябва да е българският национализъм, нека видим върху какво той гради настроения 24 години. Стъпва върху "трите "с" -



срещу ДПС, срещу циганите, срещу заговора



(на някого, който непременно иска да навреди на България). Има и четвърто "с" - социална тема, която омесена с носталгия по социализма, наля гориво в автомобила на "Атака".

Смея да твърдя, че всички по-горе са не толкова важни теми. Може да са актуални, да искат решаване, но просто не могат да бъдат база на политическа идея. Такъв национализъм е камък на шия.

Българският национализъм пренебрегва най-важните теми. А именно те могат да бъдат в основата на идейна концепция.

Най-напред демографският проблем. По-точно - намаляването на нацията. Количественото. Темповете на стопяване нямат аналог. Покрай преброяването в 2011 г. се заговори за него, но пак е на път да се забрави. А точно този проблем, а не икономически (кризата) или политически фактори (примерно фасадната демокрация) правят бъдещето на България мрачно. Толкова, че човек не смее да погледне следващите десетилетия.

Второ, концепция за ролята ни в мултикултурен и мултиетнически свят. Не, не са клишета. Наречете го, ако искате, "новото преселение на народите". Старият континент все повече се населва от хора с различна вяра и етнос. Местното население застарява. Ние сме част от този континент, стоим на кръстопътя на народите. Искаме ли или не, процесите текат и ще определят културния, политически и стопански облик на Европа занапред.

Трето, съдбата на сънародниците ни зад граница. Не да ги побългаряваме, а да им помагаме. Да живеят по-добре.

Четвърто, любов към ближния и култура. Патриотизмът е грижа за семейството и средата, тя не може с омраза, може с любов. А само културата е в състояние да произведе умни, не мразещи родолюбци, които не го израждат.

Гледайки "Атака" и други сходни елементи, не виждам интелект. Не виждам как мислещи мирни хора, родолюбиви и културни, могат да намерят в себе си в тази среда. Не виждам дискусия, най-малко пък предложения - мирни и уважаващи различните.