|
| Френски студент се е "завързал" с тиксо за светофар в Бордо в знак на протест срещу намаляването на държавните субсидии за служители в сферата на образованието с ниска квалификация. |
По думите на Меркел тези, които не са виновни, плащат най-високата цена
"Съжалявам, че често тези, които нямат нищо общо с това, младите и бедните, са тези, които поемат бремето днес", допълни канцлерът, като изрази съжаление, че части от икономическия елит поемат толкова малка отговорност за ситуацията. Меркел отбеляза, че Германия, където младежката безработица е 7.6%, може да сподели опита си от т. нар. двойна система, която комбинира формално образование и обучение на работното място. "Ние в Германия научихме много от успешното намаляване на безработицата чрез структурна реформа след обединението и сега можем да споделим този опит", посочи канцлерът. Срещата завърши без конкретни решения, но лидерите на ЕС си обещаха, че ще се срещнат отново скоро в Париж.
Независимо от това, изправени пред безработицата, която засяга средно 24.4 % от младите европейци, страните членки вече отдават предпочитание към различни механизми за справяне с проблема: чиракуване, финансови стимули за работодателите, обучение и други.
Шампион в професионалната практика е Германия,
където младежите имат право още от 15-годишна възраст на труд с минимални доходи. По този начин броят на младите безработни е намалял два пъти от 2005 г. Въпреки това страната изпитва недостиг на чираци. За 1.5 милиона младежи (60 на сто) този вид професионална практика е основният път към работното място. Той може да започне на 16 години и да трае три години в 344 професии. В Австрия, където безработицата сред младите е около 4%, близо 40 на сто от младежите на 15 години избират чиракуването и се подготвят три години за професия, прекарвайки 80% от учебното си време в предприятие. Младежите, които не намират място за подготовка, могат да се запишат в междупрофесионален център, който се управлява от града или провинцията, или пък да се подготвят в партньорски предприятия на Австрийската агенция по заетостта в селските райони.
И в Дания чиракуването е ключът,
който отваря вратата към трудовия пазар. Държавата дава на общините значителни средства, за да могат младежите на възраст от 16 до 24 години да поемат пътя си във всяко отношение (професионално, социално и здравеопазване). За да получат право на обезщетение при безработица, младежите трябва задължително да получат подготовка или да имат минимум 6 месеца стаж, оставайки на разположение за работна позиция. При все това някои младежи изобщо не попадат в обхвата на този механизъм.
Във Финландия през 1996 г.,
след пик на младежката безработица, достигнала 34%, бе открита програмата "младежки гаранции", която поема индивидуално всички граждани на страната на възраст под 25 години (под 30 години за току-що дипломиралите се), още щом се запишат в бюрата като безработни или три месеца след излизането им от образователната система. За младите имигранти акцентът е овладяването на фински език. Програмата, за която годишно отиват около 60 милиона евро, се изпълнява под ръководството на Министерството на образованието, а за всеки индивидуален случай отговорност носят местните колективи в над 200 центрове. Според правителството тя е успешна за 80% от младежите.
Швеция е страната пионер на "младежките гаранции"
от 1984 г. Агенцията по заетостта предлага на безработните от три месеца младежи на възраст под 25 години план за ориентация, след това трупане на опит (стаж, чиракуване, договор за определен срок), подготовка или помощ за създаване на предприятие. Това води до удовлетворителен резултат за 46% от обхванатите от тази схема през 2011 г. (среден разход - 6000 евро). При все това въпреки големия брой дипломирани шведи равнището на безработицата сред младежите остава високо поради редица причини, сред които е разминаването между подготовката на кадри и нуждите, както и силната защита на служителите, които вече са заели определени позиции, за сметка на младите.
Планът "Младежки устрем" в Португалия
пък бе обявен преди година и започна да се прилага с цел да се помогне на 90 000 младежи да си намерят работа или да започнат стаж. Само че от него се възползваха едва 12 000 кандидати и правителството информира за намаляване наполовина на механизмите за подпомагане до частично или пълно освобождаване от вноски на работодателите и субсидиране на стажове от 80 до 100%. Правителството си дава една година, за да подпомогне 120 000 младежи.
В Испания
в очакване на въздействието от реформата на трудовия пазар правителството представи подробно през март "15 шокови мерки" за младежите, сред които подготовка на 450 000 испанци на възраст под 25 години, които страдат от "образователен дефицит". Този план на стойност 3.48 милиарда евро за четири години и финансиран на 32% от ЕС, предвижда младите хора, които създават предприятия, да запазват облагата от обезщетението си при безработица (в продължение максимум на 9 месеца). Наемането на работник на възраст под 30 години ще дава правото на намаляване на задължителните осигурителни вноски с до 800 евро годишно за срок от три години.
През април м.г. във Великобритания
бе разработен механизмът "Младежки договор", който цели да съдейства за професионалното включване на младите хора. Целта му е да създаде 500 000 професионални възможности за хората под 24 години чрез чиракуване. Този план се основава на финансови облаги при наемане на младежи. Във Франция за една четвърт от местата за младежи има помощи. През последните месеци влязоха в сила две нови мерки - "работни позиции на бъдещето", насочени към слабо или изобщо неквалифицираните младежи (30 000 включени при цел 150 000 през 2014 г.) и "договорите на поколението", която предоставя помощ от 4000 евро за наемане на младеж и запазването на работа на възрастен служител. Също като в Испания, правителството залага в дългосрочна перспектива на развитието на чиракуването и реформата на пазара на труда.
Междувременно еврокомисарят по образование, култура и младежта Андрула Василиу и нейният колега Ласло Андор, който отговаря за заетостта и социалните въпроси, обявиха създаването на Европейския алианс за професионална практика на конкурса WorldSkills в Лайпциг, Германия. Целта му е да помогне в борбата с безработицата сред младежта чрез подобряване на качеството и предлагането на професионални практики в ЕС посредством широко партньорство на ключови участници от областта на заетостта и образованието. Той ще има за цел също така да бъде променено отношението към професионалната практика. Алиансът ще набележи най-успешните схеми за професионална практика в ЕС и ще приложи подходящи решения във всяка държава членка. Той вече е подкрепен от първата по рода си съвместна декларация на Европейската комисия, председателството на Съвета на министрите на ЕС и синдикатите и организациите на работодателите на европейско равнище. Това са Европейската конфедерация на профсъюзите (ETUC), Конфедерацията на европейския бизнес (BUSINESSEUROPE), Европейския център за предприятията с държавно участие (CEEP) и Европейската асоциация на занаятчиите и малките и средните предприятия (UAPME). Алиансът ще насърчава мерки, които ще бъдат подкрепени от Европейския социален фонд, от Инициативата за младежка заетост и от новата програма на ЕС за образованието, обучението и младежта "Еразъм+".
Тази
нова инициатива ще подкрепя националните реформи,
с които се цели създаването или укрепването на схемите за професионална практика. Комисията кани в алианса всички потенциални партньори: публичните органи, предприятията, синдикатите, търговските камари, доставчиците на професионално образование и обучение, представителите на младежта и службите по заетостта. С подписването на съвместната декларация европейските представители на синдикатите и работодателите поемат ангажимента през следващите шест месеца да съсредоточат усилията си, за да решат редица проблеми. Между тях са повишаването на осведомеността относно предимствата на професионалната практика за работодателите и за младите хора, разпространяване на опита и добрите практики в своите собствени организации. Освен това те ще насърчават своите членове да си сътрудничат с училищата и службите по заетостта, да подпомагат обучението на вътрешнофирмени наставници и практиканти, да увеличат предлагането на професионалните практики и да повишат качеството им.
Европейската асоциация на търговско-промишлените палати (Eurochambres) възнамерява да насърчава партньорства, основани на тези, в които вече са се включили техните членове в Германия, Испания, Австрия, Румъния и Унгария. Австрийската федерална икономическа камара осъществява проекти също в Румъния и Словакия за създаването на двойна система за професионална практика, съчетаваща обучението в обществени училища с придобиването на опит в предприятията.
Всички тези нови програми и инициативи са добре дошли, но все още е рано да се казва, че терминът Generation perdue (изгубено поколение), който използва и френският президент Франсоа Оланд, ще отмине. Много от високообразованите млади хора в момента са принудени да търсят късмета си в чужбина, а много от тези, които остават в родината си, дори и след 30-годишна възраст продължават да живеят при родителите си. Само че не защото "хотел "Мама" е по-удобен, а защото нямат алтернатива - нямат работа, нямат пари, нямат собствено семейство. В края на миналия месец 27-те държавни и правителствени ръководители договориха съвместна инициатива за справяне с младежката безработица. Новата инициатива ще дава т.нар. младежка гаранция - тя ще подпомага например младежи, които са останали без работа повече от четири месеца. За целта ЕС отпуска между 6-8 милиарда евро, като за България сумата ще е около 100 милиона евро. Това означава - по 1000 евро на всеки от общо близо шестте милиона безработни младежи в Европа. Само че, ако сумата бъде разпределена директно, тя ще успее да покрие единствено разходите по консултациите за кандидатстване за работа. След срещата на върха председателят на Съвета Херман Ван Ромпой подчерта изрично, че политиката по заетостта си остава задача на националните правителства, а еврофондовете ще подкрепят националните програми и инициативи.
Как обаче да обясниш днес на младия безработен в Гърция, Испания или Португалия, че животът му ще се подобри, след като в неговата глава се е загнездила следната картина: за спасяването на банките мигом се намериха 700 милиарда евро, а за младежите има само трохи. При това за което и да е общество надали има нещо по-ценно от младежта. Така че само с тази инициатива Европа няма да успее да си възвърне доверието на младите. Дано инициативата срещу младежката безработица не остане в историята като
символичен политически жест,
коментира "Дойче веле". Само отпуснатите милиарди от Брюксел обаче няма как да им предложат по-добро бъдеще. Много неща зависят от самите страни членки - като се започне от парализиращата бюрокрация и се стигне до ширещата се корупция. Кредитната криза допълнително затормозява младите и пречи на важни инвестиции. Всъщност пакетът от мерки срещу младежката безработица ще бъде насочен и в тази посока - за да може младите хора да получават изгодни кредити, а така да потръгне икономиката и да се създават нови работни места. Да, и тази крачка е правилна, само че и тя няма да бъде достатъчна.
Най-важното, което новите мерки на Европа трябва да постигнат в краткосрочен план, е реално да помогнат на младите хора поне да се закрепят в социалната стълбица на своите общества. Ако това стане, то после вече всеки ще има различни шансове - дали ще продължи нагоре, или поне няма да попълва армията на безработните и социално слабите. В противен случай, един неуспех в борбата с младежката безработица на Стария континент ще доведе до гняв и радикализация на огромен брой млади хора, възможно дори милиони, което още повече ще разклати устоите на Европа.
В България действа програма от 2 г., но без резултат
Почти две години борбата с младежката безработица се води за приоритет при усвояването на средствата - и от бюджета, и по оперативната програма "Развитие на човешките ресурси". Миналата пролет социалното и образователното министерство сключиха споразумение за обмен на информация. Според него от МОН трябваше да подават периодично данни за всички млади хора, излезли от образователната система - преждевременно, завършили средно или висше образование, а социалното да им предложи в рамките на 4 месеца варианти за продължаващо образование или заетост. Повече от година обаче такива данни не се подават, а накрая се оказа, че законът за защита на личните данни не позволява, макар че и двете институции са администратори на данни. Затова сега обменът на информация се записва изрично в Закона за насърчаване на заетостта, т.е. тепърва трябва да очакваме сътрудничеството между две иначе съседни министерства най-сетне да се осъществи.
Огромната бюрокрация и забавените плащания
съсипаха една от най-добрите идеи на социалното министерство за т.нар. стажантска програма, която предвиждаше от ОП "Развитие на човешките ресурси" да се осигуряват средства за заплати на младежи със специалност и без опит по нея, както и за наставници, за да могат в срок от 6 месеца те да трупат опит по квалификацията си директно на работното място. Почти 10 000 младежи бяха наети, но повечето работодатели трябваше да поемат със собствени средства целия стаж заради забавеното възстановяване на разходите от Агенцията по заетостта. Оправданието беше, че заради големия интерес и липсата на хора обработката на отчетите ставала бавно. Това обаче на практика отказа бизнеса да се включва в други подобни схеми.
В националния план за действие по заетостта, по който са осигурени почти 100 млн. лв. за 2013 г., младежите до 29 г. са изведени като най-приоритетна група по всички мерки и програми. Специално за тях действа програмата "Старт в кариерата", по която младежи с висше без стаж по специалността се наемат в държавната и общинската администрация. За т.г. е осигурено финансиране за 9-месечна заетост на 2700 назначени с 400 лв. заплата, но реално те ще могат да започнат работа чак през октомври. Законът за насърчаване на заетостта осигурява финансиране на част от разходите на бизнеса за наемане на безработни младежи до 6 месеца, но работодателите трябва да ги оставят на работа за още 6 месеца. Последващата заетост обаче прави мярката доста неатрактивна.
В момента в парламента вървят промени
в закона за насърчаване на заетостта, които предвиждат допълнителни мерки за субсидирана заетост на младежи без ангажимент на работодателите за последващо оставане на работа. Те обаче остават достатъчно неатрактивни, тъй като не покриват голяма част от загубите на бизнеса като например: най-ценните им кадри намаляват производителността си, докато обучават младежите; първоначално произведената продукция от стажанти и чираци често е брак; бизнесът не получава средства, ако младите не завършат курса, дори това да е станало по вина на обучаващите се, трябва да разполага със собствени средства за първоначалните разходи, защото не се предвиждат аванси и т.н. Освен това предложените промени са свързани с усвояване на средства от бюджета, а милионите за младежката гаранция за заетост идват от Европа. Там обаче бюрокрацията в отчитането продължава да бъде прекалено голяма. Социалният министър Хасан Адемов заяви, че в момента в дирекцията по еврофондовете в социалното министерство се работи за оптимизиране на бумащината, но кога ще стане това не е ясно.
Къде сме ние?
България е сред страните с ниво на младежка безработица над средното за ЕС, заради което получава 100 млн. евро от предвидените европейски средства за "Младежка гаранция за заетост", за да се пребори с ръста й. По последни данни на Евростат за май т.г. 26.2% от младите до 25 г. у нас са безработни, а средно за ЕС те са 23.1%. За сравнение през 2008 г., когато кризата започна, младежката безработица е била 12.7% у нас, докато средната за ЕС тогава е по-висока - 15.8 %. Според бизнес и синдикати обаче реалната безработица сред младите у нас със сигурност минава 30%, тъй като в статистиката за безработица не влизат младежите, които не търсят работа, защото не вярват, че ще си намерят.
"Отпуснатите от ЕС средства трябва да се усвоят през първите 1-2 години, т.е. до края на 2015 г., за да се неутрализират негативните ефекти от кризата. Затова е важно да подготвим законодателството си за бързото им усвояване", обяви социалният министър Хасан Адемов при дебатите на промените в закона за насърчаване на заетостта.
|
| В бюрото по труда в Стара Загора т.г. връчиха свидетелство за завършен курс по програма "Развитие на човешките ресурси" за придобита компетентност "Изкопи" и "Помощник пътно строителство". |
|
| Английски младежи протестират с куфарчета с надписи "Готови за работа" в Лондон. |
|
| В Европа напоследък интензивно се организират кръгли маси с политици и общественици, за да намерят решение на проблема. |