Европейската заповед за арест, която е най-важната мярка в сътрудничеството между правосъдните системи на страните от ЕС, е помогнала за ареста на хора, възползвали се от отворените граници на Стария континент, за да се укрият от правосъдието. Тя обаче не винаги работи така, както се очаква.

Предизвикателството, пред което в момента са изправени институциите на ЕС, е как да се справят с недостатъците на Европейската заповед за арест (ЕЗА), без да се попречи на ефективността й. От години има призиви за реформирането й и най-вероятно скоро Европейският парламент (ЕП), с докладчик по въпроса британската евродепутатка от групата на либералите Сара Лъдфорд, ще изготви доклад за законодателни промени. Документът трябва да бъде одобрен от евродепутатите, които обаче не могат да взимат решения по въпроса, тъй като ЕЗА е въведена през 2004 г., т.е. преди влизането в сила на Лисабонския договор. Лъдфорд казва, че ще обърне внимание на "въпросите, свързани с пропорционалността и спазването на човешките права".

Недостатъците на ЕЗА са добре известни. Проблемите с пропорционалността възникват при използването й - най-вече от държавите-членки на ЕС, които се присъединиха през 2004 г. и 2008 г. - и са свързани основно с дребните престъпления.

На експертна среща през 2009 г. ирландски съдия изчисли, че средната цена за изпълнението на ЕЗА е около 25 000 евро и той е убеден, че устоите на този механизъм се подкопават всеки път, когато се прилага за дребни престъпления. А това може да има болезнено въздействие върху хората: като в случая на Наталия Горшовска, която трябва да бъде екстрадирана от Великобритания в Полша на първия рожден ден на сина й и затова е принудена да остави детето на грижите на социалните служби. Варшава иска екстрадирането й, защото преди 6 години у нея са намерени 4 г амфетамини. Екстрадирането й обаче е отменено, след като жената сезира Европейския съд за правата на човека, но в много други случаи хората не са такива късметлии.

Човешките права и условията, при които са държани арестантите, също подкопават ЕЗА. Казусът "Андрю Симеоу" ясно показва този проблем. След смъртта на мъж в нощен клуб в Гърция полицията принуждава неговите приятели да дадат показания срещу Симеоу, които по-късно те оттеглят. Гръцките власти отказват да използват мерките за взаимопомощ в съдебната сфера, което би им помогнало за изясняване на случая, а вместо това искат екстрадирането на Симеоу с ЕЗА. Британските власти, следвайки правилата в ЕС, нареждат той да бъде предаден на гръцките власти. Симеоу изкарва една година в предварителен арест с ужасяващи условия, без да има право да бъде пуснат под гаранция, тъй като не е гръцки гражданин. Най-накрая две години след екстрадирането си Андрю Симеоу е оправдан.

Проблемът в случая е в предположението, на базата на което е създадена ЕЗА, че всички държави - членки на ЕС, имат едни и същи основни стандарти в съдебните си системи и в местата за лишаване от свобода. Но не е само това. Европейският съд по правата на човека наскоро излезе с т.нар. "пилотни решения" (с тях се установява нарушение на отделни текстове на Европейската конвенция за правата на човека и правителството на съответната държава получава срок от 12 месеца, за да въведе мерки за прекратяване на незаконосъобразните практики - бел.ред.), след като установи системни нарушения на човешките права, свързани с условията в затворите в Италия, Литва и Полша.

Междувременно проучване, направено от британската неправителствена организация "Феър Трайъл интернешънъл", показа, че в периода между 2007 и 2012 г. България е нарушила 37 пъти член 5 от Европейската конвенция за правата на човека (правото на свобода), а Гърция 93 пъти е пристъпила член 6 в наказателни дела.

Само преди три години не съществуваше дори общоприето разбиране за основни стандарти: в резултат на решението на Европейския съд за правата на човека по дело на турски гражданин срещу държавата, според което по време на полицейските разпити трябва да присъства адвокат, националните съдилища постановиха, че провеждането на разпити от полицията в Шотландия и Франция е незаконно, което доведе до спешни реформи.

ЕС призна, че е необходима по-ясна рамка за общите стандарти. Започна разработването на нова "пътна карта" и с наскоро приетите директиви за правото на разяснения и превод, както и правото на информация в наказателните производства. Страните - членки на ЕС, също така дадоха зелена светлина на идеята свидетел по дело да има право на адвокат по време на всички етапи от съдебните процедури. Освен това Съветът одобри Европейската заповед за надзор, която може да помогне на хора като Симеоу, екстрадирани прекалено рано съгласно ЕЗА, да се завърнат вкъщи, като са условно освободени, за да продължат нормалния си живот в очакване на съдебно дело. Пътната карта и другите мерки обаче могат само да намалят проблемите с ЕЗА, но за разрешаването им трябва да бъдат предприети по-сериозни реформи.

Ясно е, че Съдът на Европейския съюз не е панацея. Въпреки усилията на генералния адвокат в Съда Елинор Шарпстън да привлече към поверената й съдебна институция въпроси, свързани с човешките права, като последният от тях бе случаят "Раду", то съдиите отказаха да го разгледат.

Всъщност последвалите решения по делата "Джеръми Ф" и "Мелони" показват, че страните от ЕС имат ограничени възможности едностранно да прилагат националните си защити, като по този начин прехвърлят отговорността на евроинституциите да одобрят мерките за целия ЕС, свързани с ЕЗА, които са залегнали в закон.

Докладът на Лъдфорд, изготвен за Комисията по граждански свободи в ЕП, е опит да се хване бика за рогата. С познания от първа ръка по въпроса - тя подкрепяше Симеоу по време на изпитанията, през които той преминаваше - и като докладчик по първата от пътните карти за мерките, тя е на точното място да оглави инициативата, обещава да изгради ценен консенсус в рамките на ЕП.

По времето, когато ЕЗА бе приета, дебатите в ЕП засегнаха пропорционалността и правата на човека. Въпреки това, тъй като въвеждането й по това време бе само препоръчително, в нея не можеше да се настоява за включването на тези мерки. Исторически погледнато, са съществували опасения, че повторното разглеждане на ЕЗА ще доведе до намаляване на нейната ефективност. Въпреки това се увеличават мненията, че недостатъците й са прекалено, за да бъдат пренебрегнати. Задачата на ЕП в момента е да запази най-добрите страни на ЕЗА, като върне фундаменталните права на законно установеното им място в основата на сътрудничеството в ЕС.

-----------

* Либи Кларк е ръководител на отдела за законодателни реформи в британската неправителствена организация "Феър Трейлс Интернешънъл"