Мога ли да завещая на сина си нещо, но да го задължа да го пази и да го прехвърли после със сигурност на внука? Какво трябва да пише задължително в завещанието, че да е редовно?

Я.Ч., София





Според чл.13 от Закона за наследството (ЗН) "всяко лице, което е навършило 18 години и което не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действува разумно, може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание".

На практика уредбата на завещанията в българското право е сравнително подробно застъпена и е построена върху много формални правила. И е добре те много добре да се знаят, преди да се пристъпи към разпределение приживе на наследството. Защото в противен случай се гарантират скандали между наследниците, съдебни спорове и правна несигурност. Освен това точно конкретният въпрос показва, че може да се направи нещо, което да се окаже после на практика незаконно и неосъществимо.

Защото в чл.21, ал.1 от ЗН е записано, че "завещателят може да посочи едно или повече лица, които да придобият наследството или завета, в случай че наследникът или заветникът почине преди него или се откаже от наследството или от завета, или е недостоен да наследява". В същото време обаче веднага във втората алинея на същия член е записано: "Но той не може да задължи наследника да запази и да предаде след своята смърт изцяло или отчасти полученото от него наследство на трето лице". Това означава, че не може да се завещае нещо на сина и последният да бъде задължен просто и само да го пази и после той да го завещае на внука задължително. Такива условия просто са невалидни и синът ще може спокойно да се разпорежда със завещаното му.

Иначе правилата и процедурите за написването и валидността на едно завещание може да се открият и в Закона за наследството, и в Закона за нотариусите, и дори в Гражданския процесуален кодекс.

Така според чл.14, ал.1 от ЗН всеки "може да се разпорежда чрез завещание с цялото си имущество". Така записано, това правило създава впечатление, че безпроблемно всеки може да се разпореди приживе с това, което оставя като наследство. А това всъщност изобщо не е така. Защото още втората алинея на чл.14 указва, че "завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците". Хипотезите тук са много различни и зависят от това колко деца има наследодателят, дали има съпруг, дали има родители и т.н. Естествено, няма никакъв проблем да се направи завещание за цялото наследство. Но след смъртта всяко от децата, което е било лишено от запазената си част, има право на иск. С него всеки "наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намаляването им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част".

Иначе завещанието може да е два вида - нотариално или саморъчно. Нотариалното се извършва от нотариус в присъствието на двама свидетели. Технически това става, като завещателят изявява устно своята воля пред нотариуса, който я записва дословно. След това последният прочита завещанието на завещателя пред свидетелите. После пак нотариусът трябва да направи отбелязвания - място и дата на съставяне. Накрая документът се подписва и от завещателя, и от свидетелите, и от нотариуса.

Саморъчното завещание пък трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него. Подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания. И това завещание може да бъде предадено за пазене на нотариуса в затворен плик, но може и да се държи на друго място. В първия случай нотариусът съставя протокол върху самия плик. Протоколът се подписва от лицето, което е представило завещанието, и от нотариуса и се завежда в специален регистър. Саморъчното завещание, предадено за пазене на нотариуса, може да бъде взето обратно, но само лично от завещателя. За връщане на завещанието се прави бележка в специалния регистър, която се подписва от завещателя, двама свидетели и нотариуса.

Има случаи, в които обаче просто се прави саморъчно завещание и то не се оставя при нотаруис. Според правилата на ЗН "лицето, в което се намира едно саморъчно завещание, трябва веднага след като узнае за смъртта на завещателя, да иска обявяването му от нотариуса". Това може да е човек, с който завещателят е живял или пък лице, на което го е оставил приживе.