На първа инстанция Илиян Тодоров бе оправдан за двете убийства и опит за убийство по делото "Соло". Апелативният съд обаче го прати в затвора до живот. |
Когато през 2009 г. единственият подсъдим Илиян Тодоров се предаде в полицията, много хора бяха убедени, че той е извършителят. Защото бе променил външния си вид - появи се с боядисана коса и за мнозина това бе знак, че се е опитвал да се укрие, т.е. гузен и виновен е. Тодоров бе обвинен за убийствата на Кирил Въжаров и Васил Александров и в опит за убийство на Кирил Димитров. Това бе трагичната развръзка от пиянски скандал на улицата между компанията на убитите и тази на Тодоров. Преди това младежите се бяха веселили в дискотека "Соло", намираща се на метри от съдебната палата в столицата, откъдето дойде и името на шумния процес.
В хода на делото стана ясно, че във фаталната нощ
Тодоров е бил единственият, който е носел нож,
но успял да го прекара през охраната на клуба, като го дал на момиче. Оръжието така и не бе открито. Прокуратурата твърдеше, че Тодоров е споделил за извършеното убийство пред таксиметровия шофьор, с чиято кола избягал от мястото на инцидента. Въпросният свидетел твърдеше, че е чул "на тия тримата им е... майката", както и "май наръгах един". Като доказателство за вината на Тодоров прокуратурата сочеше и скайп разговор между него и свидетелката Сирет Пуук, естонка, която му гостува, в който обвиняемият й внушава да не се обажда в полицията, казва й, че всичко е наред и я убеждава, че не е използвал ножа си.
На първа инстанция Тодоров бе оправдан от съдия Румяна Ченалова. В мотивите си тя записа, че няма достатъчно преки доказателства за вината му, а само косвени. Например - съдийката подчерта, че е доказано, че само Тодоров е носил нож, но пък не е изследвано дали някой друг не е бил въоръжен по същия начин. "За да се приеме, че само подсъдимият е притежавал нож, от което да се изведе последващият извод за авторство, е необходимо да са налице данни, че останалите участници в групите не са притежавали оръжие.Такива обстоятелства не са изследвани и проверявани в досъдебното производство", написа в мотивите си тя. Разбира се, не спомена, че именно тя може да връща колкото пъти иска делото за доразследване, за да бъде изяснен всеки един факт. "Съществуващите доказателства с косвен характер не водят до единствения възможен извод, че именно подсъдимият е автор на всяко от трите деяния", е друг извод от мотивите на Ченалова. Тя прие, че има запис от охранителна камера, но точно в момента на нанасянето на ударите двете групи хора са били скрити от билборд и отново няма категорично доказателство за вината на Тодоров. Така Ченалова прие, че той е невинен, и даде безпрецедентна пресконференция, за да обясни решението си.
Още на първата инстанция обаче се появиха признаци за това какво може да се случи по-късно. Оправдателната присъда бе подписана с особено мнение от младши съдия Мария Дончева, която бе сигурна във вината на Тодоров. За разлика от Ченалова обаче тя в нито един момент не пожела да говори пред медиите.
Какво казва втората инстанция? На пръв поглед просто отмени изцяло присъдата на Ченалова и
осъди Тодоров на доживотен затвор
за двете убийства и раняването на Димитров. Откъдето и да се погледне, това си е звучен шамар за първата инстанция, тъй като апелативните съдии на практика уличават в съда в некомпетентност да гледа дело, което не се отличава с особена фактическа сложност. Какво остава за други, по-тежки дела?
Но това не е всичко. Апелативните съдии категорично приемат, че единственият, който е носил нож, е Тодоров. Освен това се цитират показанията на свидетелката Пуук, която разказва, че го е видяла да държи оръжието с острие, насочено към земята. "Следващ факт, подкрепящ авторството от страна на подсъдимия на извършеното престъпление, е панически бързото му оттегляне от инцидента и качването му в таксиметровия автомобил", пишат апелативните съдии Антоанета Данова, Лада Паунова и Вера Цветкова.
Основният мотив, с който Ченалова оправда Тодоров, бе, че извършителят на убийствата е неизвестен по делото човек. И по този пункт апелативните съдии не са спестили нищо на колегата си от първата инстанция. "Като обобщение следва да се каже, че по делото са били установени лицата, участвали в конфликта, и възможността един или всички удари с нож да са били нанесени от друго лице, извън двете компании, не бе подкрепена от никакви конкретни данни или доказателства - никой от свидетелите не сочи такова нещо, начинът на протичане и изключително краткото развитие на конфликта също не дават основание за такъв извод. Логиката на събитията изключва възможността лице от компанията на пострадалите да е нанесло прободно-порезните рани", пишат те.
Освен това категорично се установява, че върху бялата риза на Тодоров, с която е бил облечен по време на инцидента, е открито малко петно от кръвта на Александров. Според апелативните съдии това доказва, че обвиняемият със сигурност е бил в близост с жертвата. Този факт се тълкуваше от адвокатите на Тодоров доста по-различно. Те твърдяха, че при подобна смъртоносна рана, нанесена на Александров, би трябвало да има много по-голямо количество кръв върху извършителя, а не само малко петно. Тези аргументи обаче не се приемат от втората инстанция.
И така апелативният съд приема, че
авторството на престъплението е категорично
установено и следователно променя присъдата на първата инстанция. Извежда аргументите си за тежката доживотна присъда в 12 пункта:
1. Категорично бяха установени членовете на двете компании - на пострадалите и на подсъдимия.
2. Дадено бе подробно описание на външен вид и облекло на лицата от двете компании, като безспорно се доказа, че единственото лице, облечено в бяла риза, е бил подсъдимият.
3. Установи се местоположението на подсъдимия по време на сбиването - отзад и встрани на биещите се.
4. Единствено подсъдимият е носил нож в нощта на деянието.
5. Свидетелката П. е видяла подсъдимия да държи нож в ръката си с отворено острие в разгара на сблъсъка.
6. Подсъдимият първи и по най-бързия начин е напуснал местопрестъплението, а когато се явил в полицията (два дни по-късно), е бил с променен външен вид - късо подстригана и изрусена коса.
7. Съдържанието на проведения разговор по скайп между свидетелката П. и подсъдимия.
8. Петното кръв, намерено върху бялата риза на подсъдимия, принадлежи на пострадалия А., доказано чрез експертиза.
9. Показанията и разпознаването на таксиметровия шофьор, возил през нощта подсъдимия от местопрестъплението до дома му.
10. Заключението на комплексната съдебномедицинска и трасологична експертиза, установяваща, че нараняванията на тримата пострадали са причинени с нож, характеристиките на който са сходни с тези на нож №2, и че нараняванията на тримата пострадали имат изключително сходни белези, които създават впечатление и за бърза последователност на нанасяне на уврежданията.
11. Съвпадение на характеристиките на носеното и извадено от подсъдимия оръжие и тези на оръжието, причинило всяко от нараняванията на тримата пострадали, както и прорезите по дрехите им.
12.Изключително краткото време, за което се е развил целият конфликт - около минута, минута и половина.
Големият въпрос около тоталното разминаване между мотивите на първата и втората инстанция не е дали Тодоров е виновен и дали ще понесе отговорност, ако е. По-важното е да се даде някакво обяснение за това кой от двата съдебни състава е анализирал и чел доказателствата както дявола евангелието. И най-вече в чия полза го е направил. Такива отговори засега няма.