:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,678,163
Активни 779
Страници 20,728
За един ден 1,302,066

"Соло" долу, "Соло" горе

Няма никакво обяснение защо две съдебни инстанции взеха напълно противоположни решения по казуса със смъртта на Кирил Въжаров и Васил Александров
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
На първа инстанция Илиян Тодоров бе оправдан за двете убийства и опит за убийство по делото "Соло". Апелативният съд обаче го прати в затвора до живот.
Вътрешното убеждение на магистрата може да бъде удобна вратичка за прокарване на куп скандални решения. Тук не става дума само за оправдателни присъди, когато има множество уличаващи доказателства, а и за обратното - осъдителни при явна невинност. Ако едно решение, взето на първа инстанция, бъде потвърдено от останалите две, е ясно поне едно - няма съществени процесуални нарушения, които да налагат връщането му. Когато обаче горната инстанция отмени напълно решението на първоинстанционния съд, не каже дума за процесуални нарушения, а критикува изцяло начина на възприемане и обсъждане на доказателствата, има много сериозен проблем. Защото на практика втората инстанция казва, че първата изобщо не е обърнала внимание или пък умишлено е игнорирала важни доказателства в името на кой знае какво. Точно това се случи с делото "Соло".

Когато през 2009 г. единственият подсъдим Илиян Тодоров се предаде в полицията, много хора бяха убедени, че той е извършителят. Защото бе променил външния си вид - появи се с боядисана коса и за мнозина това бе знак, че се е опитвал да се укрие, т.е. гузен и виновен е. Тодоров бе обвинен за убийствата на Кирил Въжаров и Васил Александров и в опит за убийство на Кирил Димитров. Това бе трагичната развръзка от пиянски скандал на улицата между компанията на убитите и тази на Тодоров. Преди това младежите се бяха веселили в дискотека "Соло", намираща се на метри от съдебната палата в столицата, откъдето дойде и името на шумния процес.

В хода на делото стана ясно, че във фаталната нощ



Тодоров е бил единственият, който е носел нож,



но успял да го прекара през охраната на клуба, като го дал на момиче. Оръжието така и не бе открито. Прокуратурата твърдеше, че Тодоров е споделил за извършеното убийство пред таксиметровия шофьор, с чиято кола избягал от мястото на инцидента. Въпросният свидетел твърдеше, че е чул "на тия тримата им е... майката", както и "май наръгах един". Като доказателство за вината на Тодоров прокуратурата сочеше и скайп разговор между него и свидетелката Сирет Пуук, естонка, която му гостува, в който обвиняемият й внушава да не се обажда в полицията, казва й, че всичко е наред и я убеждава, че не е използвал ножа си.

На първа инстанция Тодоров бе оправдан от съдия Румяна Ченалова. В мотивите си тя записа, че няма достатъчно преки доказателства за вината му, а само косвени. Например - съдийката подчерта, че е доказано, че само Тодоров е носил нож, но пък не е изследвано дали някой друг не е бил въоръжен по същия начин. "За да се приеме, че само подсъдимият е притежавал нож, от което да се изведе последващият извод за авторство, е необходимо да са налице данни, че останалите участници в групите не са притежавали оръжие.Такива обстоятелства не са изследвани и проверявани в досъдебното производство", написа в мотивите си тя. Разбира се, не спомена, че именно тя може да връща колкото пъти иска делото за доразследване, за да бъде изяснен всеки един факт. "Съществуващите доказателства с косвен характер не водят до единствения възможен извод, че именно подсъдимият е автор на всяко от трите деяния", е друг извод от мотивите на Ченалова. Тя прие, че има запис от охранителна камера, но точно в момента на нанасянето на ударите двете групи хора са били скрити от билборд и отново няма категорично доказателство за вината на Тодоров. Така Ченалова прие, че той е невинен, и даде безпрецедентна пресконференция, за да обясни решението си.

Още на първата инстанция обаче се появиха признаци за това какво може да се случи по-късно. Оправдателната присъда бе подписана с особено мнение от младши съдия Мария Дончева, която бе сигурна във вината на Тодоров. За разлика от Ченалова обаче тя в нито един момент не пожела да говори пред медиите.

Какво казва втората инстанция? На пръв поглед просто отмени изцяло присъдата на Ченалова и



осъди Тодоров на доживотен затвор



за двете убийства и раняването на Димитров. Откъдето и да се погледне, това си е звучен шамар за първата инстанция, тъй като апелативните съдии на практика уличават в съда в некомпетентност да гледа дело, което не се отличава с особена фактическа сложност. Какво остава за други, по-тежки дела?

Но това не е всичко. Апелативните съдии категорично приемат, че единственият, който е носил нож, е Тодоров. Освен това се цитират показанията на свидетелката Пуук, която разказва, че го е видяла да държи оръжието с острие, насочено към земята. "Следващ факт, подкрепящ авторството от страна на подсъдимия на извършеното престъпление, е панически бързото му оттегляне от инцидента и качването му в таксиметровия автомобил", пишат апелативните съдии Антоанета Данова, Лада Паунова и Вера Цветкова.

Основният мотив, с който Ченалова оправда Тодоров, бе, че извършителят на убийствата е неизвестен по делото човек. И по този пункт апелативните съдии не са спестили нищо на колегата си от първата инстанция. "Като обобщение следва да се каже, че по делото са били установени лицата, участвали в конфликта, и възможността един или всички удари с нож да са били нанесени от друго лице, извън двете компании, не бе подкрепена от никакви конкретни данни или доказателства - никой от свидетелите не сочи такова нещо, начинът на протичане и изключително краткото развитие на конфликта също не дават основание за такъв извод. Логиката на събитията изключва възможността лице от компанията на пострадалите да е нанесло прободно-порезните рани", пишат те.

Освен това категорично се установява, че върху бялата риза на Тодоров, с която е бил облечен по време на инцидента, е открито малко петно от кръвта на Александров. Според апелативните съдии това доказва, че обвиняемият със сигурност е бил в близост с жертвата. Този факт се тълкуваше от адвокатите на Тодоров доста по-различно. Те твърдяха, че при подобна смъртоносна рана, нанесена на Александров, би трябвало да има много по-голямо количество кръв върху извършителя, а не само малко петно. Тези аргументи обаче не се приемат от втората инстанция.

И така апелативният съд приема, че



авторството на престъплението е категорично



установено и следователно променя присъдата на първата инстанция. Извежда аргументите си за тежката доживотна присъда в 12 пункта:

1. Категорично бяха установени членовете на двете компании - на пострадалите и на подсъдимия.

2. Дадено бе подробно описание на външен вид и облекло на лицата от двете компании, като безспорно се доказа, че единственото лице, облечено в бяла риза, е бил подсъдимият.

3. Установи се местоположението на подсъдимия по време на сбиването - отзад и встрани на биещите се.

4. Единствено подсъдимият е носил нож в нощта на деянието.

5. Свидетелката П. е видяла подсъдимия да държи нож в ръката си с отворено острие в разгара на сблъсъка.

6. Подсъдимият първи и по най-бързия начин е напуснал местопрестъплението, а когато се явил в полицията (два дни по-късно), е бил с променен външен вид - късо подстригана и изрусена коса.

7. Съдържанието на проведения разговор по скайп между свидетелката П. и подсъдимия.

8. Петното кръв, намерено върху бялата риза на подсъдимия, принадлежи на пострадалия А., доказано чрез експертиза.

9. Показанията и разпознаването на таксиметровия шофьор, возил през нощта подсъдимия от местопрестъплението до дома му.

10. Заключението на комплексната съдебномедицинска и трасологична експертиза, установяваща, че нараняванията на тримата пострадали са причинени с нож, характеристиките на който са сходни с тези на нож №2, и че нараняванията на тримата пострадали имат изключително сходни белези, които създават впечатление и за бърза последователност на нанасяне на уврежданията.

11. Съвпадение на характеристиките на носеното и извадено от подсъдимия оръжие и тези на оръжието, причинило всяко от нараняванията на тримата пострадали, както и прорезите по дрехите им.

12.Изключително краткото време, за което се е развил целият конфликт - около минута, минута и половина.

Големият въпрос около тоталното разминаване между мотивите на първата и втората инстанция не е дали Тодоров е виновен и дали ще понесе отговорност, ако е. По-важното е да се даде някакво обяснение за това кой от двата съдебни състава е анализирал и чел доказателствата както дявола евангелието. И най-вече в чия полза го е направил. Такива отговори засега няма.
СНИМКА: БОРИСЛАВ НИКОЛОВ
Съдия Румяна Ченалова (с папка в ръце) реши, че Тодоров е невинен. Младши съдия Мария Дончева (зад Ченалова) бе убедена във вината му.
5
2692
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
5
 Видими 
16 Юли 2013 22:54
Няма никакво обяснение защо две съдебни инстанции взеха напълно противоположни решения по казуса със смъртта на Кирил Въжаров и Васил Александров

Eуементарно. Откакто са открити фникийсите знаци, всичко е много лесно обяснимо. Особено пък в нашата съдебна система.
17 Юли 2013 03:50
Нека да изчакаме решението на трета инстанция.Статията е прибързана.
17 Юли 2013 06:37
Съдия Румяна Ченалова е известна корумпирана мастия. Това знаят всички адвокати, които са се сблъсквали с нея.
17 Юли 2013 09:45
По такива значими дела с обществен отзвук съдиите получават директни указания от определени задкулисни кръгове, какви присъди да постановят. Целта е, по възможност подсъдимите по такива дела да бъдат оправдавани, за да може в обществото да се затвърди впечатлението, че щом съдебната система не може да осъди по-обикновени хора, то още по-малък шанс има това да се случи при по-значими личности - депутати, министри, кметове, бизнесмени, олигарси, мафиоти и т.н. Явно при апелативния съд тези указания не са сработили, поради което сега ще натиснат върховните съдии.
17 Юли 2013 09:51
Въобще не се споменава, че обвинението е за "убийство по хулигански подбуди", а не за "превишаване на пределите на законна самоотбрана".

Ако прокуратурата смени обвинението - мисля че много бързо ще се стигне до признаване на вина и споразумение.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД