Няма по-нелепо залитане от това един министър да покаже воля и готовност да взема решения, когато нещастието вече се е случило. Тогава, когато институциите решат, че трябва да наблюдават дали се спазват правила и закони. Пиша този текст с омерзението, че отделни представители на държавната администрация и органите на реда продължават да повтарят едни и същи грешки, независимо че всяка е платена с човешки живот.

Ще се опитам да се отделя от емоцията, красивите думи и къдравите изречения. Държавата е в криза, политическа и институционална. Властта е нестабилна, натискът на улицата - упорит. Но нека тези, които вземат решения в държавното управление, служители от горните етажи, тези, които са под тях, работещи в контролни или регулаторни органи, агенции, комисии, дирекции, да вдигнат глави от прашни папки или трудни пасианси... И да се замислят...

Миналата седмица загина 27-годишно момиче, друго 6-годишно дете е в критично състояние, а много други - с тежки травми, заради пиян шофьор на такси. Пияният се вряза в автобусна спирка в София. С популистки рефлекс транспортният министър Данаил Папазов бързо се закани, че ще затегне силно контрола върху таксиметровата дейност. От министерството щели да въвеждат изискване шофьори на таксита да стават само хора без сериозни провинения на пътя. Таксиджиите ще минават нов тип психотестове, които да откриват агресивността. Управлението се замисли дали не е добре занапред да обръща по-голямо внимание върху употребата на алкохол от шофьорите на таксиметрови коли. И дори се отправи предложение към КАТ да прави досиета за хората, хванати да карат пияни.

По български маниер качулката винаги идва след дъжда. Но какво беше изумлението ми, когато видях, че вместо да потърси административна отговорност от таксиметровата фирма, приютила алкохолния рецидивист, държавата се захвана да реди... колчета по автобусните спирки. Така



моралната санкция бе подменена с материална облага



За поредния тарикат, съзрял възможност да изкара пари от нещастието.

Инцидентите с таксиметрови шофьори са толкова чести, че е трудно да се съберат на едно място. Няма да споменавам, че мнозина таксиджии имат криминални досиета, глоби, фишове. Пияният таксиметров шофьор Михаил Куртев, който ще трябва да отговаря пред съда за причиняване на катастрофа и смърт по непредпазливост, вече е бил осъждан през 1998 г. за шофиране в нетрезво състояние. Впоследствие има и седем наказателни постановления за нередовни документи и за неправилно паркиране и престой. Но от 2011 г. се поправил и бил изряден шофьор, съобщиха от КАТ?!?

Историята на М. Куртев е история за безотговорността, която носи не само работодателят, но и административните и контролните органи. Това е една история на грешките - системни, упорити и безрезервни, по пътя към тежкия инцидент. Транспортното министерство, което е една голяма структура със стотици служители, всяка година се прославя с мерките за подобряване на сигурността на хората. То не са мерки срещу купуването на шофьорски книжки, идеи да се слагат колани на всяка автобусна седалка, камери в пунктовете за годишни технически прегледи, забрана да се организират нощни пътувания за деца...

Всеки министър и овластен висш чиновник винаги търси да надскочи своя предшественик, без обаче да си извлече поука. А инцидентите бавно и усърдно дълбаят своя път, без да проявяват особена оригиналност... Нещастието при река Лим (2004 г.), при което загинаха 12 деца. Други 18 души загинаха заради стар автобус през 2009 г. в местността Бакаджик, край Ямбол. Осем души загинаха при катастрофа на магистрала "Тракия" през 2011 г... Тежките катастрофи не престават...

Оказва, че в България всеки инцидент има своя хронология -



история от нарушения,



административни актове, глоби. Наводнението в село Бисер (2012 г.) отне живота на 10 души. Тогава се оказа, че скъсването на язовирната стена е резултат от дългогодишен спор между военното министерство и местната власт. Лошото поддържане на язовирите отне живота и на други шест души през 2007 г. в Цар Калоян. Управляващите тогава се извиниха с "нелогични дъждове".

Всички тези инциденти имат обща епикриза - история на болестта, при която все някой не си е догледал отговорностите, минал е през пръсти, затворил си е очите за някоя "допустима" нередност. Трудно е да се търси виновен сред етажите на тромавата държавна машина, където е утвърдено разбирането за "колективна отговорност" - едно понятие, което например не съществува в българското право. Тази "колективна отговорност" е и една от причините за кризата в институциите и политическите субекти, която се разраства сред различните пластове на държавата - административни, обществени, групови...

Едно от проявленията на болестта, за която пиша, е моралното дебелокожие -



да се предлагат лицеприятни мерки, като проява на едно нелицеприятно гниене,



в моменти, когато един инцидент е взел своята поредна жертва. Тогава, когато личното нещастие се превръща в колективно изживяване на една непреодолима загуба. Често това предлагане на мерки е последният стадий на морална изгнилост и безчувственост към обществото. Някои наричат този подход "законодателен курбан". А и защо ще се предлагат тези мерки сега, когато така или иначе друг министър ще ги смени, ще се забравят или въобще няма да се спазват.

Протестите днес не са само заради липсата на доверие у политическата класа или елитарни кръгове, опаковани в модерните думи - олигархия и мафия. Но и заради натрупаното през годините бездействие на държавата и нейните институционализирани органи към обществото... към грижата за малкия човек.

Защото проблемът не е толкова в писането на закони, стратегии, правилници, досиета или други намерения на хартия, а в спазването им. Това е едно клише, омръзнало на всички, което дотолкова се е врастнало в обществото ни, че се е превърнало в норма на отрицание срещу всякакви правила. Звучи парадоксално, но нима не сме общество на парадоксите...



(Текстът е писан в събота, 13 юли. Когато все още не се бе стоварила поредната горчива доза нещастия... отново.)



*Авторът е журналист в Дарик радио.