Елеонора Негулова е председател на Управителния съвет на Националното сдружение на малкия и среден бизнес, учредено през 2000 г. Тя е родена през 1965 г. в София. Завършила е руската гимназия и СУ, магистър е по география. От 1991 г. е в частния бизнес. Собственик е на няколко малки предприятия и е регистриран земеделски производител.



- Г-жо Негулова, как се отразява непрекъснато променящата се политическа обстановка на малките и средните фирми?

- Малкият бизнес претърпя сериозно развитие във виждането си за своята роля в обществено-икономическия живот. Фирмите осъзнаха, че играят социална роля и в този смисъл колегите не спират работа. Ако например някои от тях отиват на протестите, те най-вероятно го правят в някакви промеждутъци от време, в които не са ангажирани с работа. Но като цяло бизнесът крепи социално-икономическата ситуация в страната и е фактор на стабилност. Това е много важно, защото малките предприятия са вече 99.8% от всички български предприятия. Това означава, че на тях се крепи практически почти цялата икономика. Горда съм, че те осъзнават колко важна е тази роля. Проблемът е, че българското общество все още не го е осъзнало.

Липсват и мерки за подкрепа на бизнеса. Износът, един от важните индикатори за икономиката, в последните месеци расте. Но в същото време безработицата не намалява. Това значи, че фирмите търсят с последни сили и резерви начин да прескочат границата на оцеляването, да намерят нови форми за развитие. Затова ние настояваме да се предприемат мерки, които да гарантират стратегиите на тези фирми, които имат шанс за растеж и са намерили нови пазари.

Нужна е нова система за подпомагане на сектора. Сега тази подкрепа съществува в някаква изродена форма. На върха на една пирамида стоят самотни администратори в икономическото министерство и в Агенцията за малкия бизнес. Срещу тях, по-скоро под тях, са 350 хил. предприятия. Но връзка между едните и другите няма. В резултат на това чиновниците си мислят, че бизнесът има нужда от едно и чертаят стратегии, а той всъщност има нужда от нещо друго, съвсем различно. Резултатът е, че вместо да се облекчи средата, тя се усложнява. Тази връзка трябва да бъде изградена. Тя е особено важна за фирмите от малките населени места, защото София и останалите големи градове не са България.

- Как гледате на икономическите и социалните мерки от плана на новия кабинет?

- Първите стъпки на правителството на Пламен Орешарски са насочени към тези, които потребяват, а не към тези, които всъщност произвеждат. Затова и изчакахме с нашите предложения към мерките на правителството, за да видим какво ще предложи властта.

Нека си представим образно, че в хазната има едни пари - на хартия. За да могат те да станат реални и на тяхна база да се появят публични услуги, всъщност някой трябва да ги изкара, т.е. ние трябва да работим. Има разумни мерки, но те се предлагат на парче. На нас ни изглежда просто абсурдна мярка като "възстановяване на ДДС в рамките на законовия срок". Това е задължение на държавата и няма място в мерките за подобряване на бизнес средата. Представете си една малка фирма, която трябва да си плати ДДС-то до 15-о число всеки следващ месец - ако не намери приходи от своята дейност, тя взима кредит. В този смисъл държавата трябва да изпълнява своите ангажименти. Това е важно, защото, когато държавата не преведе парите към някоя фирма, тя задлъжнява към своите клиенти.

Настояваме за промяна в Закона за ДДС - данъкът трябва да се изплаща към държавата тогава, когато се получи плащането, а не когато става фактурирането. Тогава би се отпушил омагьосаният кръг, защото междуфирмената задлъжнялост сигурно вече е по-голяма от БВП. Тук сигурно ще се появят коментари, че така може да се източва ДДС или пък че няма да има коректни платци. Но пък предотвратяването на престъпления не е проблем и задължение на бизнеса, това е проблем на държавата.

- До какво ще доведе поредното увеличаване на минималната работна заплата?

- Увеличаването на минималната работна заплата също не е работеща мярка, защото изкривява пазара на труда. За година и половина тя бе увеличена с около 40%, но производителността на труда за този период не се е увеличила с толкова. Оттук нататък започва изкривяване, защото минималната работна заплата се взема за база при изчисляването на други социални плащания. Друг е въпросът, че страната ни бе обект на критики както от МВФ, така и от Европейската комисия в тази посока.

Нека има и "златен регистър" на добрите платци - това е стимул за фирмите, но трябват още мерки, които ние не виждаме. Нужни са възможности за подпомагане на компаниите, които изнасят, и тези, които имат потенциал за растеж и за внедряване на иновации. Не може фактор като малкия бизнес, който осигурява стабилност, да бъде неглижиран и да се сещаме за него само по време на избори или когато ни припомнят от ЕК.

- Каква част от задълженията на централната и местната власт са към малките фирми?

- Малкият бизнес е нищожен процент от задълженията на държавата по обществени поръчки. Наистина има фирми, които чакат своите пари, но техни длъжници са основно общините. В същото време за разплащане на държавата към местната власт, за да може тя да се разплати с фирмите, не се говори. Държавата е длъжна да покрива задълженията си към фирмите. Вярно, големите поръчки се печелят от големи фирми - пример за това са не само търговете за пътища. Но когато голямата фирма не си вземе парите от държавата, тя не може да се разплати и със своите подизпълнители - а това обикновено са по-малките компании.

Проблемът със Закона за обществените поръчки е много сериозен, защото допуска да се залагат такива условия, че малките не могат да кандидатстват. Уловките понякога се крият в изискването за годишен оборот или пък в брой изпълнени подобни проекти. За да участват, по-малките фирми трябва да се сдружават в консорциуми, което изисква много време, пари и документи. За тях понякога е скъпо да участват в поръчки. Има нужда от цялостна ревизия на този закон. Едно от нашите искания е с поправките да отпадне и възможността в търговете да участват офшорни фирми.

- Наред с поправките в закона за обществените поръчки се говори и за поредния преглед на регулаторните режими...

- Неведнъж през годините се правеше инвентаризация на режимите за бизнеса, но резултат няма. Те не се намалиха, а единствено се увеличиха. За тези режими плаща всеки един от нас - защото това са такси, които в крайна сметка се калкулират в крайната цена на продуктите, стоките или услугите. Тогава кой освен държавата печели от това? Абсурден пример са публичните регистри - имаме търговски регистър, НАП, националната статистика. Бизнесът реално е куриер между тях, защото трябва да внесе годишната си данъчна декларация и приложенията към нея и на трите места. На всичкото отгоре в Агенцията по вписванията това е свързано с публикуване, поради което хем струва 50 лв. и допълнителни банкови такси за превода, хем трябва да бъде внесено лично или с нотариално заверен подпис. Защо е нужно това? Нека се избере една институция, която според държавата е най-надеждна, и тези документи да се носят само там. Фирмите назначават хора, които да обслужват държавната администрация, вместо да се случва обратното. Много от колегите, които са на ръба на сивата зона, се оказват там просто защото не могат да си позволят да наемат служители, които да разнасят документи по цял ден.

Има и друг абсурд - можем да получаваме или да изпращаме документи с електронен подпис. Но ако аз получа от НАП копие на удостоверението, че не дължа данъци и такси, което е изпратено с електронен подпис на дадения служител, не мога да го ползвам, защото нямам зелен печат. Аз все пак трябва да отида до НАП, за да може същият служител да подпечата този документ.

Друг е въпросът е, че всяка една община тълкува по свой начин законите и наредбите към тях, като поставя различни срокове, което обърква фирмите. Документите трябва да се уеднаквят, а не бизнесът да се чуди какви са сроковете. А колкото до електронното управление - сякаш администрацията умишлено се съпротивлява на такова облекчение. Но от друга страна, е вярно, че и бизнесът не е съвсем готов за такава мярка.