Спотайвахме се Брюксел да ни освободи от олигархията, а той ни чакаше да се размърдаме. И така седем години, откакто сме в ЕС. Нищо не се случи, само се натрупа колекция от доклади на Европейската комисия (ЕК) за България, които служеха за сведение на управляващите, че получават периодична отсрочка да се поправят, когато сметнат за възможно. Ако всичко вървеше по старому, тия дни трябваше да се любуваме на седмия годишен доклад, който да ни казва, че властта има/няма политическа воля, но резултатите все още не са налице. И да ни съобщи, че след година пак ще сме на проверка.

Но това лято стана като в приказката за братята и счупената каруца. До следващия доклад остава половин година и викайки неволята, обществото разбра, че е най-добре само да си върши работата. "Чува ли се вашият глас в Европа?", запитаха в Централния военен клуб организаторите на граждански диалог със заместник-председателката на ЕК Вивиан Рединг. 68% от участниците в него отговориха с "Не!", а само 26% - "Да!". Но на следващия въпрос: "Означава ли Европа солидарност?" 65% отвърнаха "Да!", а само 30% - "Не!", показа импровизираната електронна система за гласуване в залата.

Щом се сринаха страхове и задръжки, българите спряха да викат чужда помощ и сякаш я окуражиха сама да им се яви. Първо се обадиха посланиците на двете най-влиятелни държави в ЕС - Германия и Франция, а малко след това дойде Вивиан Рединг, която употреби думи, несрещани досега в брюкселските доклади за България. Така например тя изрече "олигархия" извън всякаква дипломатическа любезност. Нещо повече, г-жа Рединг заяви в София, че



олигархията и демокрацията са врагове



Тъй като олигархията е съчетание на власт и пари, нейното послание визираше управляващите като враг на демокрацията, зависим от парите на структури и лица, паразитиращи върху държавата. Кой би допуснал, че гост от Брюксел би си позволил такова откровение по адрес на своите домакини? Еврокомисията като квазиправителство на ЕС е партньор по протокол на националните правителства. Премиерът Пламен Орешарски би трябвало сериозно да се притесни с кого му предстои да си партнира, освен ако не следва заветите на своя мандатоносител Сергей Станишев да не се дава на вълците в Брюксел.

Широкопръстието на Орешарски е известно в Европа от 2008 г., когато заради обслужване с пари от бюджета на олигархични кръгове (скандалът "Батко и Братко") ЕК му спря еврофондовете. Тогава в качеството си на финансов министър в правителството на Станишев той се учуди, че Брюксел не му дава да прави каквото си иска с българските пари, "които не са европейски". Сега Вивиан Рединг го плесна превантивно по ръцете точно когато се готвеше да актуализира бюджета и да вземе 1 млрд. лв. заем. Тя му напомни за надзора над националните бюджети чрез т. нар. европейски семестър и добави: "Европа гледа къде отиват националните пари - за инвестиции в бъдещето или за краткосрочна консумация. Когато теглите заеми, не бива да забравяте, че ще плащат децата ви. Заради заемите ще ви обичат днес, а утре децата ви ще ви мразят". Участник в гражданския диалог веднага я подкрепи: "Не искам други европейски държави да плащат на моето корумпирано правителство. Искам да го следят какво прави".

В последните си доклади за България Еврокомисията няколко пъти е правила предпазливи опити да се опре на гражданското общество, за да упражни натиск върху управляващите. Усилията й обаче не са стигали по-далеч от позоваване на проучвания на общественото мнение, които илюстрират нейните забележки за липса на резултати в борбата с корупцията на високо равнище и организираната престъпност. Сега за първи път тя



протяга ръка през главата на правителството





направо към протестиращите срещу него. Това би трябвало да се разглежда като дръзко нарушение на дипломатическите обноски, ако не бе предизвикано от дългогодишно дръзко игнориране на европейското обществено мнение за България. Дойде време за масиран обществен натиск отвътре и отвън за промяна не просто на закони и структури, както се случваше досега, а за пускане в действие на поправителни механизми. "Ако някой в Еврокомисията бъде разобличен в корупция, пътят му е право към затвора", заяви Вивиан Рединг. Посланието бе прозрачно: Стига сте имитирали борба с корупцията, заемете се с корумпираните. Това означава поименно назоваване на враговете на демокрацията, т.е. на олигарсите, радвали се досега на недосегаемост от правосъдието.

Безгрижните дни на крадците отлитат, предупреди комисарката по правосъдието Рединг, която напомни, че през юли е пристъпила към реализация на идеята за



създаване на европейска прокуратура



Службата на европейския прокурор ще следи за правилното изразходване на европейските фондове, които някои в България смятат за подарени. Участници в гражданския диалог се оплакаха, че еврофондовете се раздават предимно на свързани с олигархията фирми, на общини под контрола на управляващото мнозинство, на послушни медии и на организации, преструващи се на неправителствени. В резултат на това се изкривява пазарът, пречи се на балансираното развитие на регионите, задушава се свободното слово и се деформира гражданското общество. Хармонизацията в сферата на правосъдието, която досега бе невъзможна в европейски мащаб, се превръща в една от големите цели на ЕС. Не бива да се съмняваме, че България ще бъде от първите държави за експериментално приложение на новия контролен механизъм, в който ще се впише съществуващият в момента само за нея и Румъния Механизъм за сътрудничество и проверка. Еврокомисията трябва да се е убедила, че



българите ще ръкопляскат най-силно,



ако европейският прокурор викне за обяснения настоящи или бивши управляващи, както и крупни усвоители на еврофондове, превърнали България в остров на безнаказаност. Случаят "Николов - Стойков", който според разследването на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) доведе до осъждане само на съучастници в Германия, не би трябвало да се повтаря под погледа на европейския прокурор. Негово ще бъде задължението да мери с един правен аршин и в България, и в Германия, както и в останалите страни от ЕС.

Простодушието на лица от управляващите среди, които се възмущават от чужда намеса в България, показва неспособност да осмислят какво се случва. Българите намират общ език с Европа, докато собствените им власти се държат като чужденци в страната си. Този език е изчистен от дипломатически задръжки и като че ли най-сетне Брюксел преодолява прословутия си проблем в комуникацията с България. Хората разбират, че няма смисъл повече да чакат друг да им върши работата. Достатъчно е да усещат солидарност от новата европейска кампания "Не сте сами!" Останалото си знаят.

Олигархията също би трябвало да подозира, че все някой ден ще бъде изкарана на светло. А нейните пълномощници във властта разбират, че дните им са преброени, и се надяват да не си тръгнат с празни ръце. Затова точката на кипене бе достигната точно когато парламентът се събра да умува с правителството какви пари да разпредели на изпроводяк. И да остави сметката на ония, отвън.