Какво би станало на изборите, ако сега бихме гласували; и дали резултатът ще е удовлетворителен, или - не дай Боже, ще е по-лош дори... Ето на тази тема охотно разсъждават в десетки радио- и телевизионни студия. Тоест водещите, вероятно без дори да се усещат, приемат за важно не точното преброяване на народното волеизлияние, а "щастливия" съвпад на тяхната визия за добър резултат с моментната снимка на променливите електорални нагласи.
Казано с други думи, логиката е такава: аз имам ясна представа кое е лошо и кое добро като резултат. Когато не се осъществява моята представа, то съм разочарован и огорчен до такава степен, че не приемам резултата.
Вече писах, че тези настроения са особено видни по форуми и социални мрежи: там опонентите се поливат с нецензурности, а един журналист от обществената медия БНТ си позволи да препоръча хвърлянето на неутронна бомба на Бузлуджа. Вярно, в своя социален профил, ама все пак на всеослушание. Вероятно очаква, че след такъв вълшебен акт в обществото ни ще останат само "добрите". И то ще се упъти с танцова стъпка към цъфтеж и благополучие. Без да съм пророк, нито пък да изгарям от желание да анализирам подобни ювенилни изцепки, съм длъжен да го предупредя: никога не става така. Дори да имаш силата да унищожиш, примерно протестантите в своя народ, или евреите, или арменците, или инвалидите, или индианците, или социалистите, или капиталистите, или турците - нови противоречия ще ти разкъсат построението. И вероятно ще стане с повече трясък и повече сълзи.
Но подобни нагласи ме карат да мисля: демокрацията е в опасност. Демокрацията за мен е простичко нещо - пишеш правила как да си ръководиш обществото и чрез тях гарантираш, че периодично даваш право на населението да си избира управниците. После провеждаш избори, броиш и
се подчиняваш на резултата
Е, да, обаче ако резултатът е непоносим - ще каже някой. - Тогава какво да правя? Отговарям: първо, едва ли ще е непоносим за всички. Все пак е резултат от избори, нали? За някого очевидно е не само поносим, но и желан. Второ, ако е непоносим за тебе, тогава се посвети на висока кауза: да убедиш колкото се може повече от своите компатриоти, че е непоносим и за тях. Имаш за това достатъчно време - до следващите избори. Ако си наистина убедителен, то притежаваш висок шанс за успех. Дори могат да те изберат за вожд - на това и на други ръководни начинания отпосле.
"Аз не гласувах, но не може така", "Че за кого да гласуваш, вижте ги всички какви са","Гласувах, ама нашите взеха много нисък процент" - такива са най-честите откровения сред тези, които са недоволни от сегашното статукво. Защото пак твърдя, протести веднага след избори издават главно едно: "Резултатът е ужасно кофти". Обаче подобна теза леко и елегантно води до следния логически постулат: "Резултатът е кофти, защото... ами мат'рялът е кофти." Това също може да се прочете в десетки нет откровения на тема: "Не случих на народ". Оттук до "Мат'рялът е кофти, затова не трябва да му се доверява такова важно нещо - сам да си избира управление" е само крачка. Пък при подобен идеен фундамент относително лесно се стига до реални практически стъпки - събития като метежи, преврати и т. н. Исторически познати неща, които - уви - в по-краткосрочен план са пълни с мътилка, мъка и кръв.
Именно затова казвам: демокрацията е в опасност. Добре де, но какво да правим, когато резултатът е съвсем зле? Примерно провеждат се свободни избори, но в резултат на тях на власт идват такива, които връщат страната в Средновековието?
Моето мнение тук сигурно се различава от вашето. Аз съм краен демократ. Щях да кажа радикал-демократ направо, ако това название не се асоциираше донякъде със съществуващи вече формации. Та смятам така - изборът трябва да се приема. Дори да не харесва на някои от тези вътре. И на мнозина отвън. Другото е двоен стандарт. Такива случаи имаше вече - в Алжир. Там преди двайсетина години победиха "лошите" - Ислямският фронт. През 1991 г. този фронт спечели изборите, но се намеси армията. Изборите не бяха признати. Последва нещо като гражданска война - с над 200 000 жертви досега. И нещо не по-малко лошо от гражданската война - в Магреб стана влиятелна "Ал Кайда".
В Египет армията наскоро свали президента Морси, избран законно. Добър, лош - но избран. Беше свален под предлог, че не бил правилен,
не водел натам, накъдето трябва
Възможно е да е така.Само че свалянето от армия означава приемането на презумпция, че някой знае по-добре от пряката демокрация какво е нужно на масите. Нашето общество беше вече такова - член 1 от конституцията казваше, че управлява БКП - сега и завинаги.
Ако някой предварително знае какво трябва, тогава избори не трябват. Тогава този някой седи и слуша - по-точно подслушва, както разказа г-н Едуард Сноудън, целият свят. И казва, че "протестите не трябва да се бъркат с процеса на вземане на решения", както заяви г-н Буш, когато 30 милиона по цял свят излязоха на протест срещу предстоящото нападение над Ирак.
Да не мислите, че в такъв свят египетските "Мюсюлмански братя" ще станат убедени привърженици на демокрацията, а не на оръжието? Не вярвам да го мислите. Не вярвам и да станат.
Демокрацията за мен е простичко нещо - пишеш правила как да си ръководиш обществото и чрез тях гарантираш, че периодично даваш право на населението да си избира управниците. После провеждаш избори, броиш и се подчиняваш на резултата
А какво правим, ако избраниците не се подчиняват на правилата и отказват да поемат отговорност? Точно така, правото на протест го има в конституцията точно за тоя казус. И то е толкова част от демокрацията, колкото изборите.