Обръщението към дипломиращите се от военните академии е стандартна отговорност за високопоставените офицери навсякъде по света. Но когато командващият египетските въоръжени сили ген. Абдел Фатах ас Сиси, който неотдавна отстрани от власт първия свободно избран президент на страната, направи своето обръщение към завършващите военните академии на египетските военноморски и военновъздушни сили, речта му надмина обичайния патос. Действителната аудитория на ген. Сиси бе египетското общество и той се представи не толкова като генерал от въоръжените сили, а преди всичко като силен популист. Той призова египтяните да излязат по улиците, за да покажат подкрепата си за временното правителство, което той назначи, след като инициира преврата, отстранил от власт президента Мохамед Морси - дългогодишен лидер на ислямисткото "Мюсюлманско братство".

Речта на Сиси бе поредният знак, че той няма да се задоволи да бъде само лидер на египетската армия. Макар да обеща да води Египет през демократичния преход, има множество сигнали, че той не е особено въодушевен от демокрацията и че смята да запази политическата власт. Това не означава обаче, че той възнамерява да възроди светския авторитаризъм в Египет от близкото минало. Като се имат предвид факти от биографията на Сиси и съдържанието на единствения публикуван от него труд - дисертацията, която пише през 2006 г., докато следва във Военния колеж на армията на САЩ в Пенсилвания, изглежда вероятно Сиси да има предвид нещо съвсем различно:



хибриден режим, обединяващ ислямизма с милитаризма



Миналото лято, когато Морси избра Сиси да замени министъра на отбраната Мухамад Тантауи, Морси определено вярваше, че е избрал човек, който е готов да се подчини на избраното правителство. Чуждите наблюдатели също интерпретираха повишението на Сиси като сигнал, че армията най-сетне ще се превърне в професионална, като този процес започне с намаляване ролята на политиката и след това по възможност на икономиката. Първоначалните действия на Сиси като военен министър подсилиха този оптимизъм. Той незабавно уволни множество от старите офицери, свързани с корумпирания и непопулярен свой предшественик. Освен това той открито критикува намесата на военните в политиката след свалянето от власт на Хосни Мубарак през 2011 г. и предупреди, че такава "опасна намеса" може да превърне Египет в Афганистан или Сомалия.

Мюсюлманското братство също имаше положително отношение към Сиси и със сигурност не гледаше на него като на предател. Говорителят на "Братството" даде висока оценка на усилията му за модернизация на армията и отбеляза, че за разлика от предшественика си, който поддържаше близки връзки с Вашингтон, Сиси е отявлен египетски националист, "100-процентов патриот" по думите на Гамар Хишмат, официален говорител на Партията на свободата и справедливостта на "Мюсюлманско братство".

Въпреки постиженията на Сиси като военен министър "Братството" отхвърли политическия му потенциал. Очевидно е, че го подценяваха. Това не означава, че той през цялото време е планирал преврат - няма достатъчно доказателства за това. Но има множество доказателства, че Сиси съвсем не е толкова умерен, както винаги е искал да бъде възприеман от египтяните. Важно е да се отбележи, че той не само запази поста на военен министър в новото правителство, но



получи и вицепремиерско кресло



След създаването на правителството по тв се яви говорител на Сиси, който заяви, че макар генералът да не кандидатства за президент, нищо не може да го спре да го стори, ако напусне армията.

С нарастването на опасенията за политическите амбиции на генерала се увеличаваха и тревогите за естеството на политическите му възгледи. Откакто отстрани от власт Морси, Сиси ясно се опитва да остави впечатлението, че е убеден привърженик на демокрацията. Той си даде труда да гарантира, че цивилните политически фигури имат достъп редом с него до светлините на прожекторите. Хазем ал Беблауи, определен за премиер на преходното правителство, заяви в първото си тв интервю след назначението си, че не се е срещал със Сиси, преди да положи клетва, и че генералът не се е месил по никакъв начин в подбора на министрите.

Въпреки че той свали ислямисткото правителство, има причина да се подозира, че истинската цел на Сиси може би не е основаването на светска демокрация, а по-скоро ръководено от военните възстановяване и



реформация на ислямисткия проект,



с който "Мюсюлмански братя" не успяха да се справят. Действително, след като Морси стана президент, той назначи Сиси за министър на отбраната точно заради многобройните доказателства, че генералът симпатизира на ислямизма. Той има репутацията на отдаден мюсюлманин, който често цитира стихове от Корана в неформални разговори, а жена му носи консервативното облекло, обичано от повечето стриктни вярващи. Загрижените относно възгледите на Сиси за правата на жените бяха разтревожени от това как военните правеха тестове на девственост на демонстрантките по време на бунтовете срещу Мубарак. Защитници на човешките права заявиха, че тестовете са сексуално насилие; Сиси ги контрира, че целта им е била да защитят момичетата от изнасилване.

Морси вероятно също е одобрил дипломната работа, която Сиси е написал в щатския военен колеж. Въпреки невинното си заглавие "Демокрация в Близкия изток" тя звучи като трактат на "Мюсюлмански братя". В началния параграф Сиси подчертава значимостта на религията за политиката в региона, защитавайки мнението, че за да бъде демокрацията успешна в Близкия изток, тя трябва да уважава религиозната природа на културата и да потърси обществена подкрепа от религиозните лидери, които могат да създадат силна подкрепа за основаването на демократични системи. "Египтяните и другите араби ще смятат демокрацията за нещо позитивно", пише той, "само ако тя поддържа религиозните основи, вместо да неглижира религията и да създава нестабилност."

Но тезата на Сиси отива много по-далеч от простото



отхвърляне на светската държава;



тя обхваща силно радикален възглед за подходящото място на религията в ислямската демокрация. Той пише "Демокрацията не може да бъде разбрана в Близкия изток, без да бъде разбрана концепцията на Ел Калафа" или халифата, който Сиси дефинира като седемдесетгодишния период, в който мюсюлманите са били водени от Мохамед и наследниците му. Възстановяването на този тип лидерство е "масово разпознато като целта на всяка нова форма на управление" в Близкия изток, настоява той. Централните политически механизми в тази система, вярва той, са "ал биах" - вярност към владетеля, и "шура" - консултациите на владетеля с подчинените му. Защитниците на ислямското управление понякога намекват, че тези концепции са присъщи на демокрацията, но в действителност те са доста далеч от нея.

Ако дипломната работа на Сиси действително отразява мисленето му - а няма причина да смятаме друго, - това предполага не само, че той може да иска да остане на върха на новата египетска държава, но и че плановете му как да управлява египетското общество се различават значително от онези на светско-националистките военни управляващи, които ръководеха Египет в продължение на десетилетия - Гамал Абдел Насър, Ануар Садат и Мубарак. Идеите в работата на Сиси се оказват близки до тези на Зия Ул Хак, който свали демократично избраното пакистанско правителство през 1977 и скоро започна кампания по ислямизация, която включваше прибавянето на някои елементи от шериата в пакистанските закони и държавно финансиране на масовото религиозно образование. Заслужава си да отбележим, че Сиси се отклони от пътя си, за да осъди салафитската партия "Нур", осигурявайки запазването на спорния член в декларацията за присъдата, който гласеше, че "принципите на шериата, произтичащи от установения сунитски канон", ще бъдат "главният източник на законодателство" в Египет.

Ако Сиси продължи да търси легитимация за военното управление, асоциирайки го с ислямизма, това може да бъде бедствие за Египет. Най-малкият проблем е, че това ще върне неизмеримо назад демократичната кауза. То ще засили и военния захват върху икономиката, който вече е едно от най-големите препятствия пред икономическото развитие на страната. Армията ще се изправи пред нова дилема: как да съгласува обслужването на стратегическите цели на исляма и тези на американските си покровители. Не е ясно дали и как този проблем може да бъде решен. А експериментът ще бъде платен от египетския народ.