"Гласуваха, дано станат нещата". Думите са на Емилия Ованесян, актриса с над 30-годишен стаж в Родопския драматичен театър "Николай Хайтов". Звучи развълнувано, все едно родител обгрижва дете.

Гласуването, на което се радва, всъщност е само надежда. То касае (пре)раждането на смолянския културен институт. Той падна жертва на театралната реформа, извършена преди 3 години. Театърът бе закрит, в Смолян спря да се произвежда интелектуален продукт, днес е.. .откриван наново. Това е една история, в която нещо важно се погубва, минават години и пак почва да се създава. Логиката? Няма я.

Гласуването, визирано от Ованесян, е решение на общинския съвет, с което община Смолян предоставя безвъзмездно площи на Министерството на културата (МК) за организиране на театрална дейност. Случи се в края на юли. Така е направена крачка към възстановяването на театъра, нужни са още министерско постановление, организация, финансиране... Но след мъките, усилията, личните разочарования Ованесян и колегите й са решени да извървят пътя до край. Всъщност, в историята има и един чисто човешки момент - предишното правителство закри театъра, настоящото е готово да го открие. Следващото - не се знае. Актьорите са солидарни с исканията за ценностна промяна на столичните протестиращи, но... стискат палци кабинетът да се позадържи. Как иначе ще го има тъй чаканото решение за разкриване на театъра?



Вливане и разливане



На 28 юли 2010 г. излиза постановление 152 на Министерски съвет, с което Родопският драматичен театър "Николай Хайтов", носител на десетки награди и с 60-годишна история, се "преобразува чрез вливане" в пловдивския си побратим. Става сцена към драматичния театър в по-големия град, актьорите са преназначени там. Това е времето на реформата на Вежди Рашидов, осъществена от заместника му Митко Тодоров - "Сълза и смях" отива към Народния театър, преобразуват се институти в Кърджали, Разград и т.н. Но единствено в Смолян е направено тъй, че се "реформират" структури на 100 км разстояние.

Както винаги, мотивът на преобразуването е икономически, а и за да се повиши качеството на произвеждания продукт. Финансово "Николай Хайтов" не е бил толкова зле, но се е смятало, че чрез Драматичен театър-Пловдив смолянската трупа ще има по-стабилен гръб (фактите тук и по-долу са разказани от Емилия Ованесян и колегата й Румен Бечев). На местните актьори е съобщено, че вливането няма да преустанови театралната дейност, т.е. в Смолян не само ще се играят, но и правят представления. Но разочарованието идва от само себе си, по силата на простата икономическа логика - по-изгодно е да се произвежда там, където има ресурси. Театър почва да се прави в Пловдив, в Смолян - само представления. "Иначе трябваше екип да идва тук, да се плащат квартири. Как не го разбраха в самото начало? От глупост е цялата работа", гневи се Бечев. Такава според него понякога е съдбата на пилотните преобразувания.

"Не, не е от глупост", опонира Ованесян. След доста увъртания и неудобства да говорят срещу колега и приятел, двамата съобщават, че след вливането шефът на смолянския театър Кръстьо Кръстев отива на по-престижна служба. Къде - директор на пловдивския! "Това е цялата работа", казва Ованесян. "Абсурд", заяви четирикратно Кръстев по повод обвиненията, че е повлиял на решението за преобразуване. "Кой съм аз, че да влияя? Трябва да съм бил директор поне на Болшой театър, че да мога. Хубаво е да питате в министерството, на други места каква е била позицията ми", заяви той.

"Сега" потърси за мнение и осъществителят на реформата Митко Тодоров, в момента шеф на НДК. "Едва ли аз трябва да говоря, там имаше директор и сега е директор", бе първото, което каза той. После дообясни: град от 18 000 жители нямал ресурс да поддържа самостоятелен театър. Целяло се Смолян да е сцена, на която да играят по-добри актьори, да се допринесе повече в художествено отношение. Реформата била съобразена и с европейските критерии за численост на градовете.

Както често се случва, катаклизмите в Смолян се случват лятото, когато хората са в отпуск. Но в историята има и още един твърде важен момент.



Чия да е сградата?



Сградата на Родопския драматичен театър "Николай Хайтов" е огромна, атрактивна, открита е през 1984 г. и ремонтирана през мандата на Стефан Данаилов. След вливането всички приходи започват да отиват в Пловдив. Пловдивският театър играе два-три пъти в месеца, залата от 700 места се пълни, парите от билетите остават при него. Подобрява финансовото си състояние (данните отново са на двамата актьори). Съответно всички общински звена - ансамбъл, детски групи и т.н., плащат наем. "600 лв. за голямата зала, 200 лв. за малката. Но и отоплението плащахме", заявява Ованесян. Така малко преди местните избори през 2011 г. общината иска от държавата да й прехвърли собствеността на сградата, която си е едно малко НДК. Кмет тогава е Дора Янкова (БСП). Вотът е спечелен от депутата Николай Мелемов (ГЕРБ). През 2012 г. правителството на ГЕРБ деактува имота в полза на общината, управлявана вече от съпартиец. Всички приходи почва да прибира кметството. Съвсем в тон с икономическата логика пловдивската трупа, подчинена на държавата, престава да идва. В началото на 2013 г. смолянската сцена е закрита. Местните артисти са поканени да се установят в Пловдив, което заради разстоянието е абсурдно.

Днес кметът Николай Мелемов е сред първите радетели за възстановяването на театъра. Решението, с което местният парламент предостави безвъзмездно на МК зали от сградата на театър "Николай Хайтов", е по негово предложение. Помага на актьорите, те виждат съмишленик. Но противопоставил ли се е на Рашидов първоначално, нали са все от ГЕРБ? "Вижте, общината бе спряла да плаща за отопление на сградата, а там се извършваха и общински дейности. Ситуацията бе особена", заяви Мелемов, визирайки периода на Янкова.



Гласност?



Може би мнозина се питат защо актьорите не са протестирали, защо не се е чул гласът им още през 2010 г. Отговорът е, че никой не ги е отразил. За кратко време събират хиляди подписи от Смолян и региона за запазването на театъра. Пращат писма на премиера Бойко Борисов, културното министерство, телевизии, радиа, вестници. Но отклик няма. Просто няма. За актьорите това е "информационно затъмнение", което човек наистина е трудно да си обясни.

Няколко думи трябва да бъдат казани и за социалната значимост на театър "Николай Хайтов". Той винаги е бил "на колела", обикалял е целите Родопи. Доставял е култура на трудно достъпен и демографски по-консервативен район. Функционирането му само като сцена силно занижава социалното значение. Сега в радиус от 100 км театър няма. И още нещо твърде важно - театралното изкуство не е просто представление, то е дейност. Духът му е в правенето, творчеството. В Смолян талант през годините са развивали Цветана Манева, Илка Зафирова, Златина Тодева, Кирил Варийски, Кръстьо Лафазанов. Пиеси са поставяли Любен Гройс, Леон Даниел, Крикор Азарян, Юлия Огнянова, Енчо Халачев, Борис Панкин...Точно този ли интелектуален продукт се е нуждаел от реформа?

Гилдията сега е потресена. Инициативен комитет с председател Юлия Огнянова се бори за възстановяването на театъра. Обикалят се министерства, четат се закони, проучват се процедури... Служебният министър на културата Владо Пенев обещал съдействие, сегашният Петър Стоянович - също. Всички са на мнение, че реформата конкретно в Смолян е била голяма грешка. Е, може би не съвсем. "Г-жа Дора Янкова дойде и ми каза: "Да, бяхте прав", заяви пред "Сега" Митко Тодоров.



Бъдещето



"Решението на общинския съвет днес пристигна при нас. Започва придвижване по съответния ред, ще съдействаме", заяви на 6 август зам.-министър Васил Василев, директор доскоро на провинциален театър (Ловешкия). Държавата ще отпусне бюджет, ще се разчита и на продажба от билети; както стана ясно, общината дава зали за ползване. "Не знам как театърът ще си покрие ресурсите", твърди обаче Митко Тодоров. Финалът е отворен, дано е добър.