Доц. д-р Цветозар Томов е социолог и университетски преподавател. Роден е през 1954 г. в Плевен. Завършил е журналистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Занимава се със социология от 1986 г. От 2002 г. е управител на социологическа агенция "Скала". Ръководи катедра "Критическа и приложна социология" в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". В края на 2011 г. подава оставка в знак на протест срещу присъждането на званието "Доктор хонорис кауза" на футболиста Христо Стоичков.

------

- Доц. Томов, приемате ли като адекватно решението на председателя на Народното събрание Михаил Миков да закрие НЦИОМ? Като един от неговите създатели как оценявате досегашната дейност на центъра?

- Не мисля, че е най-доброто решение. Съгласен съм, че работата на НЦИОМ не е да измерва рейтинги и да прави електорални прогнози, а да проучва социалните ефекти от законодателната дейност на парламента. Но центърът еволюира в тази посока, защото такава беше политиката на поредица парламентарни ръководства спрямо него. Беше изваден от структурата на Българската академия на науките, беше ликвидиран научният съвет на института и отпадна изискването той да бъде ръководен от хабилитиран човек с утвърдена научна биография. Политиците искаха институтче, което да им произвежда числа, да прави пиар на силните на деня под социологическа маска и си го направиха такова. Сега пък искат да унищожат собственото си произведение. НЦИОМ може да бъде реформиран, ако представлява екип от доказани специалисти и се върне към основната си функция - изследване на социалните ефекти от законодателната дейност на Народното събрание.

- Трябва ли държавата да прави проучвания на общественото мнение? Ако да, защо и кой може да ги поеме на мястото на НЦИОМ? Може ли тази дейност да бъде аутсорсвана на частни социологически агенции?

- Въпросът е какви са проучванията на общественото мнение, които прави един такъв институт. Дали се интересува от това как засегнати социални групи възприемат една законодателна промяна, или от това колко му е голям рейтингът на Бойко Борисов и на Сергей Станишев. Частните социологически агенции и досега правеха повече и по-качествени социологически проучвания от НЦИОМ.

- След тежките предизборни скандали, които разтърсиха социологическата гилдия, можем ли да кажем, че българската социология също е засегната от политическата корупция? Какво е състоянието на социологическата наука у нас на фона на останалите хуманитарни науки?

- Отговорът е "да". В България няма зона на публичността, която да не е засегната от политическа корупция. Но далеч не всички социолози са такива. В България има добра социологическа школа, няколко университетски катедри, които поне на ниво учебни програми предлагат напълно отговарящо на западните стандарти обучение. "Мръсничкият" имидж на социологията се дължи преди всичко на няколко души, които правят пиар под социологическа маска.

- Според вашите наблюдения затихва ли вече протестната вълна в страната? Ще остави ли някакви трайни следи в българската политика и гражданското общество у нас?

- Тази протестна вълна няма да затихне. Протестът се превърна в ефективно средство за гражданска изява и това е едно от най-значимите постижения на обществото ни. Протестите не са насочени само срещу това правителство и няма да престанат, след като то падне.

- Стабилизираха ли се вече правителството на Пламен Орешарски и новото управляващо мнозинство в парламента?

- Правителството на Орешарски няма достатъчно обществена подкрепа. Поради това няма и как да се стабилизира. Мисля, че е невъзможно да изкара мандата си.

- В тази връзка как оценявате възможността за предсрочни парламентарни избори? Реалистични ли са лансираните от някои политически сили заявки за вот през май или септември 2014 г.?

- Убеден съм, че предсрочни парламентарни избори ще има. Убеден съм и в това, че те ще бъдат скоро. По-конкретен не мога да бъда. В този смисъл заявките за предсрочни избори през 2014 г. са напълно реалистични.

- Нови избори биха ли изменили съотношението на силите в парламента, или само ще възпроизведат статуквото?

- Зависи. Не може да се каже отсега. Но ако възпроизведат статуквото, следващото правителство също няма да е стабилно и ще влезем в цикъл на политическа нестабилност.

- Какви са шансовете на Реформаторския блок да се превърне в пълнокръвен политически субект? Може ли да спечели гласовете на десните избиратели в битка с ГЕРБ?

- ГЕРБ е конюнктурно политическо явление и ще остане такова, докато единствената спойка в тази организация са жаждата за власт и популярността на лидера й. Конюнктурна беше и претенцията на ГЕРБ да е новата българска десница. Хората от Реформаторския блок ще сбъркат, ако водят битка с ГЕРБ за гласовете на десните избиратели. Шансовете им са в това, да реформират отвътре партиите, които се коалират, и да излъчат ново поколение политици, необременено и неизцапано с власт.

- Как гледате на проекти, лансирани от нови за политиката фигури, като Саша Безуханова и Илияна Раева? Имат ли електорален потенциал и в кои обществени слоеве може да бъде търсен той?

- Като на опит за ловене на риба в мътна вода. Общественото желание за цялостна подмяна на днешния политически елит е много силно и това ще води до нови и нови опити за създаване на нови политически проекти. Засега не виждам някой, който би могъл да успее.