Спомняте ли си объркването, което цареше около идеята за създаването на Центъра за борба с корупцията, известен като БОРКОР. Коментарите варираха от "правят нова специална служба, или ДАНС 2" до "създават топло местенце за чиновници на ГЕРБ и тройната коалиция". Последвалата медийната кампания, изразяваща се в неспирни интервюта на представители на центъра и няколко кръгли маси с неправителствени организации, имаше за цел да пребори тези митове около БОРКОР. И почти успя. До миналата седмица, когато правителството предложи нов законопроект за изменението на Закона за обществените поръчки. Така дойде краят на последния мит, поддържан от центъра през последните две години и половина, за да оправдае съществуването си, а именно - че ще се превърне в основен антикорупционeн орган и



ще сложи ред в търговете



През последните две години от БОРКОР не спираха да повтарят как след края на първия си проект - анализ на слабостите в обществените поръчки, държавата ще спестява по 1 млрд. лв. на година. Проектът беше започнат "спешно" поради обществената чувствителност към темата. В края на миналата година най-накрая резултатите от анализа на редица търгове и на законодателството беше готов. Освен изхарчените милиони левове, в изработването му бяха ангажирани десетки специалисти от МВР, прокуратурата и митниците. В доклада се предлагаше да бъдат създадени шест централни служби за обществени поръчки, които да организират търговете на над 3000 министерства, агенции, служби, комисии, областни управи и общини в цялата страна. Те трябваше да са на подчинение на Агенцията за обществени поръчки и да бъдат разположени в шестте района за планиране в страната. Вторият основен момент беше създаването на



платформа за електронни поръчки



Това щеше да позволи въвеждането на т. нар. предварителна квалификация за фирмите.

Както често се случва - замисълът беше добър, но изпълнението - трагично. След представянето на доклада консултативен съвет, ръководен от тогавашния вицепремиер Цветан Цветанов, възложи на БОРКОР да изготви план за прилагане на мерките, част от които трябваше да бъдат направени с промени в Закона за обществените поръчки. Планът така и не видя бял свят заради падането на правителството на ГЕРБ.

Надеждите, че това ще се случи при новото правителство, също бързо бяха попарени от подготвения от кабинета "Орешарски" проект за изменение на Закона за обществените поръчки. В него фигурира само една минимална част от направените от БОРКОР предложения - за електронизация на търговете. И това е станало с мълчаливото съгласие на ръководството на БОРКОР, въпреки че той е наясно, че частичното изпълнение на предложените мерки обезсмисля цялата му работа досега. Нещо повече. В едно от последните си интервюта директорът на центъра Елеонора Николова дори се похвали, че в "законопроекта бяха включени изцяло текстовете, регламентиращи инструментите, електронните платформи, които предлагаме като техническа част на решението".

Това обаче не е така. В проекта електронизацията на търговете



има само пожелателен характер



В него е записано, че "възложителите могат да поискат офертите да бъдат предоставени под формата на електронен каталог, когато предмет на поръчката е доставка на стоки, които са стандартизирани или за които е възможно да се разработят или утвърдят собствени стандарти". Това на практика няма нищо общо с предложените от БОРКОР мерки, които предвиждаха да има шест електронни платформи - е-регистър, е-наддаване, е-каталог, е-търг, е-мониторинг и е-одит. И да беше прието създаването на всичките шест платформи, от БОРКОР са наясно, че без централизирането на държавните търгове сегашната ситуация няма да се промени съществено. И това е разбираемо при наличието на близо 3000 различни структури, които провеждат обществени поръчки. Положението става още по-сложно и от факта, че в Агенцията за обществените поръчки вече има вътрешна съпротива срещу електронизацията на търговете. По неофициална информация оттам са изразили отрицателно становище с аргумента, че чрез законопроекта им се внемяват допълнителни функции.



Цената на мълчанието на БОРКОР



засега се изчислява на близо 9 млн. лв. Толкова е струвал на държавата Центърът за борба с корупцията въпреки спорните резултати от дейността му. Солидният бюджет, с който всяка година разполага, явно е достатъчен аргумент, за да накара ръководството му да се отрече от собственото си творение - мерките за намаляване на корупцията в държавните търгове. Иначе няма друго обяснение за гузното му мълчание, след като всичко, свършено през последните години, беше буквално хвърлено на вятъра.

Това се потвърждава и от факта, че след падането на кабинета на Борисов усилията на БОРКОР бяха насочени основно да защити съществуването си пред новата власт. От центъра предприеха и редица стъпки на лобиране в Европейската комисия и Европарламента, за да получат тяхната подкрепа. По неофициална информация през юни представители на БОРКОР са били в Брюксел, където са имали и поредица от срещи в комисията, отново с цел представяне на проекта и получаване на подкрепа пред новите управляващи. Последната среща с тази цел беше с Реналдо Мандметс, отговарящ за България в Генерална дирекция "Регионална и градска политика" на Европейската комисия. Той изразил подкрепата си за проекта БОРКОР, но първоначално много се учудил, че има такава институция. Има защо.