Спорът между правителството и президента стана много интересен. Министерството на финансите даже публикува предварително становище по бъдещото вето на държавния глава. Което е същото, като президентът да даде становище по още неприети от парламента закони.
МФ говори за неотложността на корекцията на бюджета поради явно тотално незабавна нужда от погасяване на просрочени задължения, извършване на социални плащания и намаляване на тежестта за крайните потребители на ток от субсидиите за определени типове възобновяеми източници. Дали са до секунда неотложни, не е ясно.
Няма конкретен списък на просрочените задължения
- от кой бюджетен разпоредител са просрочени, по какви договори и защо са просрочени, към кого са просрочени, размерът на всяко едно от тях, кога е възникнало и, разбира се, ясен график за погасяване на просрочията. Няма конкретно обяснение, след като тежестта на субсидирането на някои възобновяеми източници ще се сваля от крайните потребители на ток, на чии плещи ще бъде сложена - все пак все някой трябва да понесе тази тежест, нали? Тя няма как да изчезне.
В становището на МФ се казва, че "липсва гъвкавост в частта на разходите по бюджета". Но ние добре помним, че служебното правителство размести доста неща в разходната част на бюджета, без да променя закона, което означава, че
само преди три месеца гъвкавост е имало
Досега никъде, на никакъв език - от неформален до тежко експертен - днешният щаб на МФ не е обяснил защо тази гъвкавост, която очевидно е съществувала, вече я няма. Не оспорвам истинността на това твърдение, но то по никакъв начин не е защитено с точни цифри, обяснения и конкретни аргументи. Когато става въпрос за промяна в държавния бюджет, гражданите на една държава определено заслужават подобно обяснение.
МФ сочи осем аргумента защо ветото на президента би имало лоши последици. Първият е, че ветото щяло да отложи приемането на актуализация на бюджета за септември и влизането й в сила за октомври. Не е вярно. Президентско вето, наложено в първата десетдневка на август, означава, че актуализацията на бюджета може да бъде приета в средата на август и да влезе в сила три дни след публикуването й в "Държавен вестник", примерно някъде в последната десетдневка на август. Поради това и ветото не може да "постави под риск разплащането на социалните помощи до края на годината". Под такъв риск може да го постави единствено нежеланието на депутатите да прекратят отпуската си за ден-два.
Друг аргумент - 22 000 деца с трайни увреждания нямало да могат да получат увеличени помощи с 28 лева на месец от 1 август заради ветото. Не е вярно. Законът за изменение на Закона за държавния бюджет беше приет на второ четене на 2 август и стигна до президента едва на 5 август. Следователно единственият начин децата с трайни увреждания да получат увеличение от 1 август е този закон да има обратна сила. Ако законът няма обратна сила, а ветото бъде преодоляно бързо и законът бъде публикуван веднага в "Държавен вестник" (дори ако трябва в извънреден брой), тогава децата ще получат увеличение от ... 1 септември. Със или без президентско вето, ако законът има обратна сила, децата ще получат увеличение от 1 август, ако няма - от 1 септември. Единственото, което може да забави увеличението за децата с увреждания, е нежеланието на депутатите да прекратят отпуската си за ден-два.
Вторият аргумент е, че работниците нямало да получат ваучери за храна за 40 милиона за идващия есенно-зимен сезон, защото, видите ли, квотата вече била изчерпана
"поради недобре разчетено бюджетиране"
Оставяйки настрана очевидния камък в градината на Калин Христов (служебен министър на финансите, бел. ред.), това означава, че 40 милиона е трябвало да се харчат постепенно за цялата година, но са се изхарчили фактически много по-бързо, за половин година. Като оставим настрана и въпроса за целесъобразността на тези ваучери като политика изобщо, излиза, че в първата половина на 2013 г. в джобовете на българите са се влели доста повече милиони левове от предвиденото ... и въпреки това МФ твърди, че икономическият растеж е много слаб. Същият този МФ твърди, че е важно за икономическия растеж подобни 40 милиона бъдат изхарчени през втората половина на годината. Нека обобщим: според МФ изхарчени с десетки милиони в повече през първата половина на годината не са имали никакъв положителен ефект. Но когато изхарчим 40 милиона лева в повече през втората половина на годината, тогава ще има осезаем положителен ефект. Нещо не се връзва, или имаме някаква промяна в дълбинната структура на икономиката някъде в средата на годината. Не че не е възможно, но хайде да видим данните и аргументите за това.
Третият и четвъртият аргумент са, че уязвими групи няма да получат 8 милиона лева и държавата няма да може да стане коректен платец. Въпросът към тези два аргумента е същият като при първия: каква е разликата, ако актуализацията на бюджета влезе в сила към края на август вместо в началото на август?
Пети аргумент е просроченият ДДС,
което "в началото на мандата беше 320 млн. лв". Началото на мандата е 29 май 2013 г. Последните данни на финансово министерство за просрочия са до 31 март. Там ясно се вижда, че задълженията на централния бюджет са за малко над 100 милиона. Обаче тези данни са за други просрочия към фирми, данните за невъзстановения ДДС не се публикуват, те са тайна за българските граждани. Но важен детайл е, че невъзстановеният ДДС в момента е само към фирми, на които се прави инспекция и ревизия. Докато съществуват канали за източване на ДДС и МФ се бори с тях и прави ревизии и инспекции, ще има невъзстановен ДДС. Да се сведе невъзстановеният ДДС до нула означава МФ да престане да проверява за ДДС измами!
Аргумент 6 - че щяла да се блокира бюджетната процедура, базата за "определяне на устойчиви фискални цели" и актуализацията за средносрочната прогноза, е въпрос към парламента - от него зависи президентското вето да бъде преодоляно в рамките на август.
Седмият аргумент е единственият напълно смислен. Но и тук ветото не пречи. Да, непредвидената емисия от 800 милиона през февруари изчерпа предвидения в бюджета буфер за емитиране на нов дълг при нужда.
Разумно е да има буфер
При положение че ще има струпване в началото на 2014 г. на плащания по дълга и на авансови земеделски плащания, които пък ще се покрият по-късно през годината, разумно е МФ да може да разработи една емисия, с която да посрещне тези плащания. Но нищо не пречи на МФ да започне да го прави отсега. Подготовката на подобна емисия отнема поне месец-два. Дотогава президентското вето ще бъде преодоляно, а законът - публикуван и влязъл в сила.
Накрая аргумент 8 - обичайните витиевати и преплетени взаимоотношения на българския с европейския бюджет. Единственото, което може да се каже по въпроса, е, че в цялата точка 8 става въпрос за октомври или ноември. А президентът може да отложи Закона за бюджета от август за август. Дали актуализацията ще влезе в сила през август или в по-късен месец, зависи от парламента!
Така че нито един от аргументите не може да обясни какво му е толкова страшното, ако актуализацията на бюджета влезе в сила в последните 10 дни на август вместо в първите 10 дни на август. Това е максимумът, с който ветото може да отложи нещата. Всякакво друго забавяне ще е решение на парламента и на управляващото мнозинство.
ПО ЗАКОН
Правото на вето на президента му е дадено от конституцията. Ако конституцията искаше той да не може да налага вето по бюджетните закони, щеше да го спомене изрично. Тя не го е споменала. Следователно той има право да налага вето на бюджетните закони. Всеки е длъжен да се съобразява и да спазва конституцията, в която и днешните министри се заклеха преди малко повече от два месеца.
* Текстът е от блога на Центъра за либерални стратегии
|
|