Тежка кохорта депутати, министри и отговорни военни и полицейски фактори се изсипа онзи ден при президента Георги Първанов, за да напишат заедно "Основни насоки в националната политика в противодействието и злоупотребата с наркотици".

На първо четене човек едва би се сдържал да не каже "най-после", "евала". И как иначе след като за първи път от 13 години преход държавен глава свиква цял Консултативен съвет за национална сигурност, посветен само и единствено на темата за разпространението на наркотиците и противодействието му. Похвално бе и, че държавният глава бръкна дълбоко в раната като артикулира куп констатации, водещи се публична тайна и говорени от властниците само под сурдинка.

Веднага след заседанието на КСНС обаче остана горчивият вкус, че въпросната кохорта май



само си спретна "поредната говорилня",



уреди си обща снимка пред десетките камери и фотоапарати, а очакваните резултати от тази среща клонят към "кръгла нула".

Защото нищо ново не се случи на нея. За пореден път бе решено спешно "да се премахне" проблемът в Наказателния кодекс за дозата за еднократна употреба. Но този въпрос бе повдигнат още преди 10 месеца и до ден днешен така и не се намери време, воля и сили той да бъде решен. А е въпрос само на няколко часа дебати и гласуване, само на записването на една цифра - например 0,02 грама или нещо подобно. Събраха се преди няколко месеца някакви министри, обещаха нещо и нищо не свършиха. После се изпъчиха някакви депутати и обясниха, че "аха-аха" и въпроса е решен. Сега обещанието е, че работата щяла да стане до Нова година.

От "торбата с хитринките и обещанията" онзи ден пак бяха извадени и някакви промени в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс. В същият НК, който беше изменен преди един месец. И в този НПК, чиито предстоящи изменения и без това ще "запалят чергата" на позаглъхналите спорове между съд, прокуратура и МВР за повече правомощия.

Защото изобщо не е трудно да се прогнозира какви скандали ще подкара идеята на вътрешния министър Георги Петканов полицията да може да обискира и претърсва наркодилъри и наркобарони и техните домове без съдебно разрешение.

За да е някак "по-плътничка" борбата с дрогата като мярка бе изкаран дори и проектозаконът на МВР за конфискация на имуществото, придобито по престъпен начин.

След това президентът обяви, че на заседанието на КСНС били обсъдени "някакви конкретни мерки", но той не можел да ги каже. Заяви и, че хората не можели да бъдат особено доволни от работата на съдебни органи в борбата с дрогата. Но в същото време не покани нито един техен представител на съвета.

Накрая "сивото вещество" на държавата спретна едно становище, на което



човек се чуди да плаче или да се смее.



Във въпросния документ е записано, че "лечението на зависимите лица води до силен натиск върху здравната система в страната и до неоправдани разходи за лечение", че основна роля за разпространението на наркотиците изиграли "ограничените перспективи за развитието на младежта в условията на устойчива безработица, ерозията в ценностната система на подрастващите, нерешените проблеми на българското образование и трудностите в здравеопазването".

След това е обявено, че КСНС "смята, че особено място сред превантивните мерки следва да заеме разработването на програма за допълнителна квалификация на учителите за научно обоснована превантивно-възпитателна работа с младите хора".

Констатациите са верни. Но си остават само констатации. Защото с образователни програми не се премахват безработицата и безперспективността.

Крайно време е държавната машина и нейните управници да разберат, че хората не са глупаци, подскачащи от радост от техните напудрени фрази. България е държава, колкото "една плюнка" и всеки, който твърди, че не може да се справи или пък му трябвали още правомощия да вкара в затвора няколко "пършиви" наркобарона е или смешко, или наивник, или просто така му е изгодно.

Затова е съвсем естестествено да се направи всичко възможно да се прекрати достъпът до наркотиците, да се разбие съществуващият и добре функциониращ "под носовете" на властниците черен пазар на дрога и да се вкарат в ареста и в затвора шепата наркодилъри и наркобосове.

Или казано иначе просто е крайно време да се спре с приказките и да се започне действието. Днес, сега, веднага.

Всичко останало си е чиста проба водевил, в който всички герои са с изцъклени очи. Едни от поредната доза хероин, другите от поредната пачка долари.