|
Победата на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) на Реджеп Тайип Ердоган обаче изправя пред редица въпроси не само турските политици, а и Евросъюза, който в средата на декември трябва да реши дали да започне предприсъединителни преговори с Анкара. По всичко личи, че новата власт в Турция ще създаде грижи и на съседите...
Оказа се, че корените на ислямизма са доста жилави, въпреки многогодишните опити да бъдат пресечени. Генералите, които играят ключова роля в политическия живот на страната, не можаха да спрат устрема на ислямистите към върховете на властта. През лятото на 1997 г. те принудиха Неджметин Ербакан - първият премиер ислямист в историята на светска Турция, да се оттегли предсрочно, а м.г. поставиха неговата Партия на добродетелта извън закона. От по-умереното й крило обаче подобно на Феникс се пръкна партията на Ердоган.
Критично настроените наблюдатели свързват упоритостта, с която сега ПСР се самоопределя като консервативно-демократична, с желанието да скрие зад маска истинския си лик. Политиката, която Ердоган пропагандира обаче, наистина се отличава съществено от други проислямски партии в Турция, които са против присъединяването на страната към ЕС и за анулиране на споразуменията с МВФ. Ердоган демонстрира доста
по-либерални възгледи
и обещава да защити светската система като "условие за демокрация и гаранция за свободата на религията и ума", да продължи курса на реформи, насочен към синхронизиране на законодателството с европейското.
До голяма степен изборният успех на ПСР се дължи на социалната платформа и на обещанието да се справи с политическата корупция. ПСР спечели обаче и благодарение на самия Ердоган. Като кмет на Истанбул, за какъвто бе избран през 1994 г., той успя да натрупа доста червени точки. Четирите месеца в затвора през 1999 г. пък го направиха герой в очите на ислямистите. Защото той влезе в кауша след като на митинг рецитира стихотворение, преценено като призив за религиозно насилие: "Минаретата са наши щикове, куполите са наши каски, джамиите са нашите казарми, вярващите са нашите войници".
Но "песента не свършва дотук". Тази турска поговорка, припомнена от Ердоган, влизайки в зандана, се оказа пророческа. Сега неговата партия извоюва
категорична изборна победа
И въпреки това, Ердоган няма да бъде нито премиер, нито дори редови депутат в 550-членния меджлис. Висшата избирателна комисия му забрани да се кандидатира заради присъдата. Това решение обаче, както се видя, не можа да повлияе на електората.
Ситуацията, в която умерените ислямисти дойдоха на власт в Турция, поразително напомня на ситуацията, в която на политическата сцена се появи бившият български монарх. И турците, както и българите пробваха с наличните политически сили, и след като не постигнаха никакъв успех, взеха да се оглеждат за месия. Миналогодишната икономическа криза в Турция, довела до високата безработица и обедняване, повлия на много хора да посегнат към бюлетината на ПСР, както и българските избиратели - към тази на НДСВ. Дори немалка част от класическия десен електорат също даде гласа си за партията на Ердоган. Вотът беше наказателен, подобно на този през юни 2001 г. у нас. Разликата е, че докато в България изборите бяха редовни, в Турция трипартийната коалиция на Бюлент Еджевит не успя да довърши мандата си до април 2004 г. Неслучайно сега неговата Демократична лява партия взе едва 1% от гласовете на избирателите.
Подобно на Симеон Сакскобургготски, сега и Ердоган иска достатъчно време, за да може неговата партия да изведе Турция от кризата. Миналата година Симеон поиска 800 дни, Ердоган настоява за 300 повече. Съизмеримо с проблемите и населението на Турция, искането му е доста по-скромно.
И макар че няма да бъде премиер, без съмнение 48-годишният
Ердоган ще управлява дистанционно
Малко вероятно е армията, която бди над светските устои на държавата, ще се намеси, както през 1997 г., когато прогони Ербакан от премиерския кабинет. Всички ще изчакат, за да видят дали ПСР действително ще прокарва обещаната от нея политика и че няма скрити намерения да налага исляма в живота на страната.
"Самостоятелната власт може да помогне, но може и да навреди на Турция", заяви лидерът на НРП Дениз Байкал, чиято политическа сила единствена ще прави компания на умерените ислямисти в меджлиса.
Ердоган би трябвало да е доволен от присъствието на най-старата турска партия, основана от бащата на съвременната турска република Мустафа Кемал Ататюрк. Първо, това действа като успокоителен хап на защитниците на светските устои. Второ, предполага един нормален политически живот. Това би гарантирало в голяма степен оцеляването на ПСР и бъдещото й правителство, особено ако от време навреме се съобразява с опозицията. НРП е една от политическите сили, която се ползва с доверието на финансовите пазари и бизнессредите, така че една
по-гъвкава политика
на ПСР по отношение на единствената опозиционна партия в парламента би била здравословна за нея.
Гъвкавост впрочем ще е необходима и в политиката на другите страни към Турция. Онова, което от неделя би трябвало да вълнува българското правителство например, е как да пренастрои работата си с новата власт в Анкара. Досега то е разчитало в това отношение на ДПС, което се явява своеобразен политически мост между двете съседки, и в същото време е във властта. За да не бъдат упрекнати в желание за прокарване на ислямизма у нас обаче, хората на Ахмед Доган старателно избягваха контакти с политически сили в Турция от рода на ПСР. Сега ДПС, респективно българските власти, се оказват в твърде деликатна ситуация. Може би на помощ ще им дойде промяната в досегашната нагласа на изселниците от България. На предишните избори те избягваха ислямистките, националистическите и прокюрдските партии. Сега се оказва, че повечето са гласували за ПСР.
Умерените ислямисти обаче категорично са
против участието на Турция в операция срещу Ирак.
При условие, че Анкара откаже да предостави бази за удари срещу Саддам, САЩ и съюзниците им ще се обърнат към най-близките страни в района - България и Румъния, които вече заявиха готовност за подкрепа.
Не е съвсем ясно как Евросъюзът ще погледне на новата власт в Анкара. Там вече има разделение по въпроса за допускането на Турция до елитния клуб. Евентуален отказ за предприсъединителни преговори обаче би могъл да тласне тази страна към нейните азиатски и ориенталски корени. Може би сега е моментът да се даде шанс на Турция да примири исляма с демокрацията.
До срещата в Копенхаген остават 6 седмици. В този кратък период хората на Ердоган ще трябва да демонстрират уменията не само да извиват маанета. Защото, както гласеше турската поговорка, "песента не свършва до тук".