|
Но най-парадоксалното е, че въпреки възходящата тенденция в родния текстилен сектор (отчетен през миналата година износ за над 1,1 млрд. долара - б.а.), средният нашенец масово носи чужди дрехи. Страната ни държи първенството в класацията по внос на облекла на глава от населението в Източна Европа, а към днешна дата
едва 20 на сто от изделията на пазара са българско производство
В същото време в държавата ежегодно се превъртат поне 3 млрд. лв. в търговията с облекла. Далеч не можем обаче да се похвалим със стабилна дистрибуция, тъй като половината от обемите минават през панаири, изложби и сергии. Само през Пловдивския панаир например се реализират значителни продажби, без да бъдат регистрирани от фиска, казват от Асоциацията на износителите на облекло и текстил в България.
Беднотията на българина, ниската му осведоменост за потребителските права, триковете на търговците и солидната доза нехайство от страната на държавата, пък просто допринасят за имиджа ни на безметежно островче за текстилните отпадъци на света. И това е валидно както за дрешките-менте на уж престижни марки, които могат да се намерят и по така наречените тържища, и в някой от лъскавите магазини по столичния бул."Витоша", така и за облеклата с които ни заливат Виетнам, Китай и Турция.
Безспорно най-голямата вина, че сме станали райско кътче за текстилното пиратството, носят управниците. Просто защото нормативната ни уредба има достатъчно пробойни, които позволяват нискокачествената чужбинска стока, която вече се е сдобила с лош имидж, да влиза и да се преетикетира като българско производство. Периодично хората от сектора си преповтарят исканията: чуждите стоки задължително да се обозначават на български, да се изписват указанията за начина на употреба на изделието, данни за фирмата, в това число и БУЛСТАТ на вносителя. Досегашните апели да се сложи ред в етикетирането на стоките остават нечути. А това, че сме се превърнали в абсолютно разграден двор, се вижда и от цифрите, които националната статистика отчита.
Вносът на безценица продължава главоломно да нараства
и през първото полугодие на тази година. Само от съседна Турция например сме внесли 56% повече спрямо същия период на миналата година. Вносните китайски стоки са се увеличили с 27,5 на сто. По-големият проблем обаче са цените, на които влизат тези изделия. Ако допреди година китайската текстилна продукция се е внасяла за 2,11 долара за кг, през тази влиза по 2,01 долара. Понижение спрямо миналогодишните нива се отчита и при средната цена на вноса от Индия. Най-катастрофалният срив обаче се отбелязва при виетнамските стоки - близо 4 пъти за година. През първите 6 месеца оттам сме внесли едва 107 172 кг облекла (при 15 606 313 кг от съседна Турция), но на обща стойност 115 748 долара. От което излиза, че през тази година кило виетнамски дрешки са се пласирали по $ 1,08, при 4,82 долара през миналата година.
"Можехме и да подминем отрицателния баланс с тази страна, стига срещу тези количества да не стояха такива смешни суми", коментират родните представители на сектора. Защото само за превоза на въпросните партиди са били нужни 22 000 долара, а това вече прави цена от $ 875 за тон внесен преработен текстил. По същото това време цената на суровия памук е била 1200 долара. Отделно се отчитат загуби от около 20% в процеса на предене, тъкане и багрене, без да се пресмята работата по самото шиене. Дори да бяха внесени само тениски, реалната им цена е около 750 000 долара. Вместо полагащите се 325 000 лв. за мита и 365 000 лв. ДДС, общите постъпления в държавната касичка са едва 106 000 лв. Бюджетът е бил ощетен само от вноса от Виетнам поне с 584 000 лв., въпреки че държи под 1% в общия импорт.
"Освен това, тази операция е затворила 50 работни места целогодишно в България, защото точно толкова продукция можеше да реализират производителите ни, ако страната ни не бе така благосклонна към вноса и от страните с държавно контролирана икономика", казват износителите на облекла и текстил. И добавят, че декларираните от държавата мерки за затягане на контрола по митниците засега си остават в сферата на добрите пожелания.
Само през първите 6 месеца на тази година са внесени 102 000 т облекла за 147 млн. долара, като близо половината от количествата са от страни, които прилагат дискриминационни мерки спрямо нашия износ.
"Една страна, която търси откриване на работни места, не може да си позволи това. Над 30 000 нови работни места в сектора са загубени само през първото полугодие на 2002 г., поради политиката на силния лев и нехайна търговска политика", констатират от Асоциацията на износителите на облекло и текстил.
Проблем 2005 - предизвикателство с мрачен край
Занапред примката около шията на текстилците ни ще се затяга все по-сериозно, независимо че икономическите анализатори чертаят добри перспективи за сектора в средносрочен план. Безспорно браншът бележи възходяща тенденция, независимо че основният принос за това се пада на ишлемето. И през първото полугодие на 2002 г. добрите показатели при износа на текстилна продукция се запазват. С над 11 на сто се е увеличил износът на облекла (от тъкани платове и трикотаж) спрямо първото полугодие на 2001 г. Запазват се добрите позиции, които държим като износител в страните от еврозоната, въпреки появилите се признаци на спад на потребителското търсене и белези на рецесия на един от основните ни пазари - Германия.
Въпреки понижението на цените на международните пазари заради засилената конкуренция, страната ни успешно отстоява прилични цени на изнасяната текстилна продукция. През тази година средната цена на килограм изнесени трикотажни изделия е 10,30 долара, а при конфекцията - 14,53 долара. Износните цени, които държим обаче продължават да са едни от най-ниските в Източна Европа. Сред възможните варианти за нарастването им са увеличаване на дела на собствения износ и на изделия с по-висока сложност, както и облекла в нишата на производството за бърз отговор, казват спецовете.
Иначе като цяло, за разлика от много други сектори, където твърдо губим пазарни позиции, текстилният бранш отчита положителен търговски баланс с почти всички страни през последните години. Изключение правят държавите от Югоизточна Азия, Индия, Китай и Турция. По-големият проблем е, че в близко бъдеще пропастта с тях съвсем ще се задълбочи, тъй като от 2005 г. падат количествените ограничения, пред които сега са изправени част от световните производствени сили.
Споразумението за свободна търговия на страните-членки на СТО предвижда само след две години търговията с облекло и текстил изцяло да се либерализира. В началото на тази година бяха освободени поредните 18% от вноса на облекло и тестил в развитите страни, като последните количествени ограничения от 49 на сто падат изцяло след края на 2004 г. Което за нас е равнозначно на загуба на пазари, ако овреме не преориентираме модела на работа като заложим на изработката на по-скъпи и квалитетни изделия.
Радикална промяна е нужна и по отношение на фирмения маркетинг. За да бъдат конкурентни и атрактивни, занапред предприемачите ще трябва да се ориентират към купуване на вече наложили се чужди марки и да мислят за окрупняване. В противен случай машината на глобализацията просто ще ги помете.
ТАБЛИЦА: Износ и внос на текстилна продукция за първото шестмесечие на 2002 г. с някои от проблематичните държави
| - | износ | внос | ||
| страна | килограми | USD | килограми | USD |
| Китай | 98 | 1937 | 2522484 | 5085820 |
| Турция | 4514505 | 14684348 | 15606313 | 51009346 |
| Виетнам | - | - | 107172 | 115748 |
| Индия | 37922 | 86275 | 493034 | 1780101 |
| Египет | 9635 | 27467 | 14230 | 50570 |
| Пакистан | 241714 | 557757 | 18664 | 93525 |
| Тайланд | 1701 | 1323 | 129020 | 850148 |
| Индонезия | 518 | 6191 | 337893 | 1040247 |
| Румъния | 469415 | 3913600 | 954408 | 4004458 |
КАРЕ: 5 наши фирми ще тъкат платове за испанската ИНДУИКО
4-5 млн. метра вълнени и памучни платове могат да доставят годишно родните производители за испанската текстилна групировка "Инвестроника-ИНДУИКО". Очаква се поне 5 наши производители на вълнени и памучни платове да работят за испанците. От компанията вече са проучили 17 български дружества, сред които има фирми от Варна, София, Враца, Ардино, Пловдив, Троян, Карлово, Самоков, Хасково, Дряново, Казанлък, Харманли. Това обяви юрисконсултът на "Инвестроника-Индуико" Франциско Хосе Антонес Кораско.
Сега за инспанците работят 30 наши фирми, които произвеждат около 2 млн. изделия. Това са главно ризи, дамска конфекция и спортни облекла. Средногодишният ръст на производството на испанците у нас е 15% през последните две години. Към момента чрез поръчките си те осигуряват работа на близо 10 000 души.
|