Имам фирма, която направих преди години. Един от адресите, които съм посочил за нея, е мое старо жилище, в което живее сега едно от децата. Наскоро се оказа, че имало заповедно производство срещу мен и фирмата и за това имало залепена призовка на входната врата. Имат ли право да действат така и да ме излагат пред съседите? Ами ако някой го скъса или не го видя?



А.Х., София



От 1 март 2008 г. в България действа изцяло нов Граждански процесуален кодекс (ГПК). С него се вкараха и много, изцяло нови постановки, които се отнасят до хиляди и дори до милиони българи. Едната от посоките за нововъведения определено беше именно връчването на съобщения и призовки по граждански дела. И точно те бяха приети нееднозначно и след дълги спорове и дори скандали. Така или иначе обаче те са факт и всеки е длъжен да се съобразява с тях.

Процедурите са посочени в главата на кодекса "Съобщения и призовки". Според чл. 38 от ГПК "съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото". Когато получателят не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв - на постоянния.

Иначе законът говори за няколко основни начина на връчване. Първият от тях, естествено, е личното връчване - връчването на човека, за когото се отнася призовката. Когато това не може да стане обаче, то трябва да се връчи на друго лице, което е съгласно да го приеме. Това друго лице може да бъде всеки пълнолетен от близките или лице, което живее на адреса. Може да е и работник, служител или съответно работодател на адресата. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. С получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата.

Има и друг начин. В ГПК изрично е посочено, че ако страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията - съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. Това означава, че ако е казано съобщенията да се приемат от адвоката на страната, те трябва да се пращат на него и тогава се счита, че и страната е уведомена.

И тук стигаме до конкретните въпроси. Сегашният кодекс допусна и т.нар. връчване чрез залепване на уведомление. Според чл. 47, "когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия". Нещо повече. Когато до тях не е осигурен достъп, съобщението може да бъде залепено на входната врата или на видно място около нея. Иначе, когато има достъп до пощенската кутия, призовкарят трябва да пусне уведомлението и в нея. В залепеното уведомление изрично трябва да се посочва, че книжата са оставени в канцеларията на съда, когато връчването става чрез служител на съда или частен съдебен изпълнител, и съответно в общината, когато връчването става чрез неин служител. Както и че те могат да бъдат получени там в двуседмичен срок от залепването на уведомлението. Съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината. Затова определено всеки трябва да се оглежда за такива призовки, особено по въпросните заповедни производства, които често тръгват, без съответното лице да знае.

Адресатът може да иска възстановяване на срока, ако е отсъствал от адреса и не е било възможно да узнае своевременно за връчването.

Иначе чрез залепване може да се връчват съобщения и на свидетел и вещо лице дори - чл. 47, ал. 8 от ГПК.

Според ГПК връчването на съобщенията се извършва от служител на съда, по пощата или чрез куриерска служба с препоръчана пратка с обратна разписка. Ако е място, в което няма например съд, то връчването може да се извърши чрез общината или кметството. Законът допуска по искане на страната съдът да разпореди съобщенията да се връчат и от частен съдебен изпълнител. Това е практика в много страни. Разноските на частния съдебен изпълнител са за сметка на страната. Когато съобщението не е връчено по друг начин, съдът може да разпореди по изключение връчването да стане и от служител на съда по телефона, телекса, факса или с телеграма. На страната могат да се връчват съобщения и на посочен от нея електронен адрес. Те се смятат за връчени с постъпването им в посочената информационна система.