|
| Президент, премиер и мандатоносители все още спазват някакво благоприличие и воюват повече на думи. От цялата тази ситуация и от политическия театър обаче печелят само службите и престъпният свят. |
С тези странни аргументи се опита да атакува юридически държавния глава Росен Плевнелиев шефът на правната парламентарна комисия, зам.-председателят на Народното събрание и депутат от ДПС Христо Бисеров. То е същото като сега президентът да му отговори, че едно е да си главен секретар на СДС, член на Зелената партия и на Консервативната екологична партия, а пък друго е да пишеш законите в страната, че да си един от основните фактори в тази игра.
Като оставим обаче настрана тези лични заигравки и меренето кой по-сложни думи знае, то наистина историите около налагането на вето и последващото обещание да се сезира Конституционния съд за промените в закона за специалните разузнавателни средства
определено има сериозен правен подтекст,
при това със сериозни последици в много сфери на обществения живот и управлението на държавата.
Отделно от това идва и основателният въпрос защо държавният глава наложи вето и после реши да прати в КС измененията, свързани с подслушването и следенето, а не направи същото за далеч по-скандалните поправки на закона за ДАНС и съпътстващите ги промени в закона за МВР и закона за съдебната власт?
Като цяло с промените в закона за СРС се прави опит за поставяне под външен контрол на дейност, която предизвиква от години само скандали. Затова с измененията се въвежда създаването на Национално бюро за контрол върху СРС и се записват специални правомощия на парламента по темата.
Бюрото бе предвидено и преди четири години,
но то не заработи, защото първото нещо, което направи ГЕРБ при вземането на властта, бе да го закрие. Дори не му бе даден шанс да се види какво ще стане, ако се позволи на някой да може да извършва проверки - включително и правни, и технически, на дейността на МВР по отношение на практическото използване на СРС. Защото може съдиите да разрешават осъществяването на специалните техники, но едва ли има магистрат, който някога да е проверявал по същество дали с едно разрешение всъщност не се подслушват 10 други лица или телефони, дали основанията са валидни, или пък са измислени и т.н.
После се видя какво излезе от цялата тайнственост на МВР - тотално следене и подслушване. И няколко досъдебни производства по сигнали и за незаконно ползване на СРС.
Иначе със сегашните промени се изважда и службата за подслушване от МВР и се отделя в отделна агенция, което обаче президентът не оспорва. Независимо че уж всичко ще е в тази агенция, а пък се оказва, че например ДАНС си запазва дирекцията "Технически операции", както и че и цивилното, и военното разузнаване също имат право на самостоятелни техники и практики, свързани със СРС.
Държавният глава обаче се възмути юридически точно от
текстовете, които засилваха контрола върху тази изключително деликатна, необходима, но предизвикваща в български условия основно скандали и страхове дейност.
Затова и като че ли ветото на президента беше по-скоро изненада, отколкото очаквано. В неговото начало той изрази "подкрепа за текстовете от закона, които са насочени към осигуряване на повече контрол върху прилагането на специалните разузнавателни средства (СРС), както и за тези текстове, които имат за цел да ограничат прекомерната употреба на такива средства". Без да посочва кои разпоредби всъщност има предвид. Още повече че веднага след това той атакува именно текстове, свързани с контрола.
Ветото бе аргументирано основно със страховете на държавния глава да не би с промените да се наруши независимостта на съдебната система, както и на цялата верига по разрешаване, използване и прилагане на СРС.
"Законът въвежда правото на новосъздаденото Национално бюро за контрол на СРС да изисква информация и да дава задължителни указания на органите, които разрешават, използват и прилагат СРС. Тези разпоредби навлизат по недопустим начин в работата на разследващите органи и на съда", твърди президентът. "Въвеждането на законодателна възможност един орган извън съдебната система да се намесва във формирането на вътрешното убеждение на магистратите застрашава независимостта на съдебната система и може да затрудни значително нормалното функциониране на тези органи", добавя държавният глава. "Считам, че не е допустимо нито
да се изисква "информация" от лица, които са магистрати
или са разследващи органи, нито да им се дават задължителни "указания", пише президентът.
Той се противопостави и на някои нови положения, свързани с парламентарния контрол върху ползването на СРС. Президентът счита, че "е недопустимо да бъде осъществяван парламентарен контрол от народните представители върху актовете на съда и вътрешното убеждение на магистрати и разследващи органи". По негово мнение се нарушавал и принципът за разделение на властите.
Ветото му бе подкрепено и от ГЕРБ, също с толкова неясни аргументи. Така зам.-председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов обяви, че неговата партия е против промените, "защото системата на МВР по този начин, по който искат да я управляват сегашните управляващи, е първо тя да не бъде ефективна в ефективността си в борбата с тежката организирана престъпност". И още: "разбира се, на всяка цена да пазят властта си с подобни методи и способи, които използват през последните няколко дни за контрол на протестиращи български граждани и представители на медиите и представители на местната власт". Срещу Цветанов в момента има две дела, свързани точно със СРС - в единия случай, че е допуснал ситуация, в която е било възможно незаконно подслушване, а в другия, че не е допуснал извършване на законно разрешено подслушване.
Ветото на президента бе преодоляно с гласовете на "Атака", БСП и ДПС. Веднага след това държавният глава обяви, че ще го обнародва, но го дава на Конституционния съд. "За съжаление парламентарната практика напоследък показва ясен стремеж да се навлезе в полето на компетентност на другите власти. Създаването на комисии, които на практика се опитват да правораздават, предвиждането на възможност парламентарна комисия да упражнява контрол върху вътрешното убеждение на съдии и прокурори създават
опасност за нормалното функциониране на съдебната система
и на демократичната правова държава", обяви в официално и много ядосано изявление президентът.
Като оставим настрана, че същият човек само дни по-рано и на няколко пъти навлезе с коментари в сферата на дейност на прокуратурата - например покрай тефтерчето на шефа на Комисията срещу конфликт на интереси Филип Златанов, няма как да не се отбележи друго. Че той тръгна да защитава точно принципите на разделение на властите и най-вече независимостта на съдебната власт. Тези принципи "са в самата основа на правовата държава и не могат да бъдат поставяни под условие, без значение каква е целта на промените в отделен закон", обяви Плевнелиев. Веднага след това той влезе в политическата спирала. По негови думи дебатът по ветото "показал степента на политическа конфронтация, която бележи целия политически живот в страната през последните месеци".
Веднага след това той беше нападнат от Христо Бисеров, който написа нарочно съобщение, озаглавено "Кой ви писа мотивите на ветото за СРС, г-н Президент?", и го публикува на сайта на ДПС.
"Г-н Президент, научавам, че изразявате съжаление, че дебатът по наложеното от Вас вето показал "степента на политическа конфронтация" и че мнозинството в НС не счело "за необходимо да изложи аргументи по същество", написа депутатът от ДПС, който е и зам.-председател на Народното събрание. И добавя: "Политическият привкус на конфронтация се появи едва в пленарната зала, когато в дебатите се включиха и депутатите от Вашата партия ГЕРБ. Искам да попитам, г-н Президент, дали същите ваши експерти
ще Ви подготвят и мотивите до Конституционния съд?"
Бисеров твърди и че в обсъждането на закона активно са участвали представители на всички органи на съдебната система и на изпълнителната власт. "Като никой не постави под съмнение коректността на текстовете, които атакувахте", пише депутатът на Плевнелиев.
Естествено сега само КС може да каже кой крив и кой прав. Но остава въпросът защо точно когато се предлага някакъв контрол върху подслушването, когато службите и МВР, съдиите и самите изпълнители няма да смеят да си правят каквото поискат под страх, че могат да дават обяснения пред парламент или Бюро, президентът решава да защитава статуквото.
И няма как точно тук човек да не си спомни, че държавният глава не върна например промените в закона за ДАНС, нито ги прати в КС. А те бяха далеч по-оспорвани и скандални. И точно след тях бе назначен Делян Пеевски за шеф на агенцията и тръгна лавина от протести и юридически скандали.
Пускането на тези промени от страна на държавния глава бе наистина изненадващо. Веднага след указа стана ясно, че това става с цената на възстановяването на негови, отнети с поправките, правомощия. Оказа се, че става дума за твърде мижави - да получава директно докладите на ДАНС, а не през правителството.
Дни преди да подпише,
държавният глава даваше вид, че ще наложи вето,
дори провеждаше постоянни консултации, включително с главния прокурор Сотир Цацаров и председателя на Върховния касационен съд Лазар Груев. При него ходиха и политическите сили, подкрепящи и оспорващи промените в закона. "В хода на всички дискусии бяха изразени резерви към някои от измененията в закона и бяха повдигнати съмнения за противоконституционност по отношение на един от текстовете, регулиращи конституционните правомощия на президента в областта на националната сигурност", съобщи тогава президентският прессекретариат. И още: че решението на Росен Плевнелиев да обнародва закона било "мотивирано от установената демократична традиция всеки нов парламент да получи необходимия кредит на доверие по отношение на първите си законодателни инициативи и са в съзвучие с неговото разбиране за същността и характера на правомощията му като държавен глава и за конституционната му роля да обединява, а не да задълбочава различията".
Сигурно мнозина си спомнят какво стана след това. Оказа се, че промените са правени за един човек. В тях имаше поне няколко текста, които бяха направени като по поръчка за Делян Пеевски - два от тях очевадни. Единият за намаляване на изисквания за заемане на поста юридически стаж, а другият - че шефът на ДАНС после може да се върне в съдебната власт. Президентът и досега твърди, че не знаел, че промените били за Пеевски и че именно него готвели за поста. Оказа се, че само той не е предполагал и не е знаел. Иначе с другите промени се закри ГДБОП и се вля в ДАНС, както и се дадоха права на агенцията да разследва и да задържа по 24 часа и без съд.
Държавният глава обаче не оспори нищо от тези поправки. Но пък оспори контрола върху СРС. И двата подхода са единствено в полза на службите.