"Златна зора" обиколи заглавията за пореден път на 24 юли, когато организира раздаване на храна "само за гърци" пред офисите си в Атина. Разбира се, това не бе обикновено събитие - датата маркира годишнината от възстановяването на демокрацията през 1974 г. след седемгодишното авторитарно управление на военната хунта.

По време на тези мрачни години хиляди демократи бяха затворени и страната страдаше от некомпетентността на режима да се справи с националната трагедия - инвазията на турската армия в Северен Кипър. Посланието на неонацистите бе колкото ясно, толкова и възмутително и безочливо - демокрацията се провали, да се връщаме към диктатурата.

Това, че избраха 24 юли, за



да отправят расисткото си послание,



бе още една стъпка в кампанията им да установят присъствието си в гръцкото общество. Докато раздаваха торби, пълни с картофи, нацисткият химн "Песента на Хорст Весел", преведен на гръцки, звучеше от високоговорители, разкривайки истинската привързаност на "Златна зора" към нацизма, която организацията отричаше публично толкова много пъти.

Доскоро маргиналната политическа формация с екстремистки дневен ред успя не само да получи подкрепа в проучванията на общественото мнение и да повлияе политическата дискусия в ударената от кризата Гърция, но дори да доминира дискусията на определени теми - например миграцията. И сега използва всеки възможен случай да разшири влиянието си.

Много хора отбелязват, че завръщането към реакционната политика е нормална тенденция по време на социална турбуленция. В същия дух гръцките правителства по време на кризата не само засилиха антиимиграционните закони, но и промениха цялостната си философия относно социалните проблеми. Има няколко силни примера за тази смяна на поведението: вместо да финансира борбата срещу наркотиците, държавата предпочете да задържи наркоманите в лагери извън Атина през зимата; вместо да осигури защита на имигрантите и бежанците, полицията арестува и депортира всеки без документи - дори бежанци от Сирия; и докато грижата за бездомниците и предоставянето на убежище за ХИВ пациентите бе обичайна практика преди кризата, сега властите извършват над тях лов на вещици, който завършва в затвора. Те приеха някои от крайнодесните екстремистки възгледи с целта да ги вмъкнат в масовия политически дискурс и по-късно да ги омекотят, но това, което постигнаха, бе да ги разпространят и легитимират.



Разпространението на враждебна реч,



ксенофобия, фашизъм и расизъм не е продукт на политическа грешка, а по-скоро страничен продукт от неолибералната реформа, която създаде кризата; те имат обективна основа и са следствие от определени промени в икономиката по време на кризата. Силен пример в подкрепа на този аргумент идва от Манолада - селски район в западната част на Пелопонес, където 28 имигранти от Пакистан и Бангладеш, работещи в ягодовите полета, бяха застреляни преди няколко месеца, след като поискали заплатите си за шест месеца труд. Земеделието е един от малкото сектори в гръцката икономика, който бе способен да се пребори с ефектите от кризата. Приносът му към БВП - 3,5% през 2009 и 4,1% през 2012 г., показва забележително подобрение в износа. Тези цифри би трябвало да вдъхновят надеждата в страна, която е загубила четвърт от БВП-то си за 6 години - но това не се случва и причината е, че те са резултат от нехуманна система на производство.

Според професорите Апостолос Пападополус и Хараламбос Касимис фермерството е било предимно семейно занимание, което е поддържало заето почти половината население преди 80-те години, когато земеделският сектор е започнал да се модернизира. Интензивната употреба на машини, обръщането към масовата продукция на сезонни реколти и промяната в социалната структура на работниците от семейството към платения имигрантски труд са били основните характеристики на промяната. Индустриализацията и икономиката на услугите са доведи до урбанизация, оголвайки голяма част от земеделския сектор. Източноевропейските имигранти са били тези, които са възродили агроикономиката на Гърция през 90-те и не само че не са откраднали работата на гърците, а са оживили опустелите селски райони.



В момента трудовата сила в селата



е разделена на три класи: собствениците на земя, постоянните служители и обеднелия пролетариат от имигранти работници. Имигрантите, пристигнали в страната преди 2005 г., станаха постоянно трудещи се и можеха да получат законов статус, който им позволява да живеят и работят в Гърция с всички преференции. Но през 2005 г. всички легализационни процеси на имигрантите бяха замразени. Имигрантите от азиатски произход, дошли след това, нямаха шанс да останат легално в страната и да се интегрират в гръцкото общество.

Затова те развиха различни трудови навици. Предпочетоха работата в районите със сезонна заетост, за да направят пари бързо и да се преместят на запад. В тези райони имигрантите от Бангладеш и Пакистан са на дъното на пирамидата, получавайки приходи от около 5000 евро на година, за които са ужасно експлоатирани от мафията. Производителите на ягоди са под тежък натиск заради новите данъци, по-високите сметки за електричество, транспорт и цените на изкупния материал. Като резултат те прехвърлят тежестта върху слабото звено във веригата на производството - нелегалните имигранти. Евтиният недеклариран труд държи цените на продукцията ниски, допринасяйки за конкурентността на гръцкото земеделие на международния пазар. Манолада не е изолиран феномен, а типичен пример за структурата на земеделското производство в някои части от страната. И не е само фермерството. Според доклад на Института за проучване на конфедерацията на трудовите съюзи 38,4% от нелегално трудещите се във всички сектори работят в неясни условия. Оплаквания от ужасните условия на труд, подобни на тези в Манолада, има и в индустриалния и туристическия сектор.

Не би трябвало да е изненада, че когато дадена част от населението



одобрява практически робски условия



на друга част от него, нехуманните идеологии като тези на "Златна зора" се въздигат. Партии като тази (и много други в Европа) се развиват само в условията, породени от капиталистическата криза. Задълбочаването на икономическата криза в Гърция и спасителните договори дават кредит на доверие на дейността на "Златна зора" и расистките групи ще продължат да разпространяват отровните си идеи безнаказано.

В определени райони, контролирани от тях, членове на организацията са наложили дори вечерен час за имигрантите, които не могат да излизат безопасно след падането на нощта. В парламента депутатите от "Златна зора" се опитват да отместят вниманието от провала на спасителната програма и да пренасочат недоволството към определени групи, независимо дали са имигранти, гей хора или левите.

С наближаването на есента и провалите на средствата за спасение на гръцката икономика процъфтяващата "Златна зора" има потенциала да създаде зловещ политически пейзаж, в който напрежението ще се повиши повече от всякога. Това трябва да бъде отрезвяващо не само за гръцкото правителство или левицата, но за цяла Европа, която страда от хюбриса на тези фашистки групи. Притеснително е, че тези регресивни групи набират влияние в Европа, независимо дали преследват мюсюлманските мигранти, ромите или гей хората в Русия. И най-добрият начин да спрем фашизма е да спрем икономическите политики, които го създават.