Предлагам едно безобидно дивертименто. За суеверията. Презирам зодии и глупости. Но една мелодия ме цял живот преследва. Премеждие ми се случва, когато чуя "Скандалите" от Гершуин (има филми и постановки на "Скандалите" на Бродуей).

Милицията ни арестува в кино "Влайкова" на ул. "Иван Асен" и ни заведе в педагогическата стая. Досаждахме на зрителите. Знаехме думите наизуст и като кажем "О, Джордж", момичето от екрана след нас казва "О, Джордж". Думата дезодорант не я знаехме и ни миришеха краката, понеже ходехме с гуменки.

Спомените се разпадат постепенно; забравяш първо думите, после физиономиите, после мелодиите, после миризмите, докато накрая остане само настроението и като дим от угасена свещ се разсейва в миналото време.

Вчерашният свят миришеше иначе; купете рози, помиришете ги. И тогава имаше лоши миризми, но плаче ми се, като виждам, че в сегашния свят има просещи, ровещи в кофите за боклук и самоубиващи се от отчаяние и безпаричие, че момчета и момичета дори сезонна работа нямат. Аз бях без никаква квалификация, а имах пари и хубава работа през всеки сезон - зимен, летен, демисезон и катрсезон.

Зиме във влагалището. Товарният спираше на близкия коловоз, вкарвахме в предното хале на влагалището щайгите, сандъците, стоките за Сточна гара. Пътническият спираше по-далеч и ние бегом до фургона да пренесем колетите, а машинистът се подаваше от прозорчето и крещеше, че се пипкаме. Бяхме "Пренос-превоз", но само пренасяхме. Веднъж пренесохме във влагалището едно раздрънкано пиано. Опитах се да изсвиря "Скандалите" на Гершуин и провал. С едни клещи, казвахме им цигански клещи или керпеден, циганчетата - забравих да кажа, че повечето от хамалите бяха циганчета и музикални, макар и слухари, не знаеха нотите - акордираха пианото приблизително и аз изсвирих "Скандалите на Гершуин" приблизително. Те харесаха "Скандалите" и като ни свърши смяната, отидохме на кюфтета; имаше две кръчми наблизо, едната - не знам защо се казваше "Шанхай", другата - "Последният ти шанс", сякаш си в уестърн. Получихме разстройство. После дойде получателят и си все пианото, но това нямаше значение, понеже след зимната можех да отида на демисезонна си работа.

Тя беше нощем да мия улиците с маркуч. Още по-лесно и приятно, сутрин виждаш изгрева. Като дойдат приятели да се бъзикат с теб, маркучът има един наконечник и като го завъртиш, струята става остра, надалеч пръска, ти ги окъпваш целите и става весело. От близък отворен прозорец - бяхме до Докторската градинка - чухме "Скандалите". Втурнахме се да сме по-близо до прозореца, аз се спънах в маркуча и лошо си ударих носа в макарата с навития маркуч.

През летния сезон - спасител на плажа в Коньовица. То пък един плаж, ще кажете. Вярно, всички пикаят във водата, байчото хвърля във водата хлорна вар с лопата. Потъне ли някой, гледаш под водата с отворени очи и щипе на очите, нямах сегашните си очила Speedo. Но пък важен се разхождах по хавлия и налъми, джапанки още нямаше, и се правех на Тарзан от филма с Джони Вайсмюлер. Имаше също един грамофон с манивела и с обущарско пиронче вместо игла. Собственикът на грамофона и на надрасканата и прескачаща плоча със "Скандалите" разказа за подвига на неговото комшийче с лайновоза. Един форумец миналата сряда ми прати смешна руска песничка на Константин Беляев, казва се "Говновоз". Това е един камион-цистерна "Зил", който изпомпва септичните ями, а на реверс бълва засмуканото. Комшийчето имало гадже. Когато комшийчето станало лайновозец, гаджето му го зарязало да се омъжи за друг. Тогава лайновозецът извършил подвиг, пред който бледнее вицът "вентилаторът, пък всички така, пък аз в бяло трико". На сватбата той вкарал през прозореца на къщичката дебелия шланг, реверсирал и облял сватбарите. Тогавашната преса не съобщаваше такива работи, те не можеха да се случат при онзи строй, макар че се случваха къде-къде по-гадни работи, също премълчавани. Ще ви ги разкажа някой път на моята маса в стария "saloon", където някои лайнари намират последния си шанс да клеветят. Старите каубои не умират, те изчезват, яздейки към залеза. Old cowboys don't die they fade away riding down into the sunset.

Та тоя, не този с лайновоза, а онзи с грамофона и плочата Scandals, се напи, скочи в басейна и потъна. Гмурнах се, намерих го, извадих го. Той се окопити и пак скочи в басейна. Пак го извадих и както се бях надвесил над него, той такъв юмрук ми фрасна, че свитки видях посред бял ден. Пиян беше обущарят. Сигурно затова казват пиян като обущар.

След трите премеждия - във "Влайкова", Сточната гара и на плажа - "the haunting tune Scandals" продължи да ме преследва. Освен зимната, лятната и демисезонната работа имах катрсезонна в Народния театър. Тогава там беше и операта - една вечер драма, една вечер - опера, още я нямаше сградата на "Врабча" и "Раковски", с паметника на Александър Стамболийски, дето чужденците мислят, че е паметник на някой голям български оперен певец. На тавана на Народния театър, където сега е кръчмата на Антикаджиев, имаше склад за реквизит и декори, зала с роял Petrof за пианистката корепетиторка, която ме обичаше, позволяваше ми да дрънкам на рояла, учеше ме. Мотаех се там, понеже майка ми беше гардеробиерка, само че не от долния гардероб, дето ти поемат палтото и ти дават номерче, а от горния, където тя правеше скици на исторически костюми, примерно за Дон Карлос такъв костюм, за Кармен онакъв, и в шивашкото ателие по тези скици ушиваха костюмите. Майка ми ме беше уредила за фигурант, сиреч в миманса. Аз мразех да се гримирам; за проклетия по-късно отидох в телевизията, където ме гримираха за пред камерата.

С корепетиторката изсвирихме "Scandals" на Гершуин на четири ръце, аз отидох да си облека антерийката и потурите, щото бях в постановката на "Под игото" на Боян Дановски. Той ме забеляза негримиран на сцената, после ме посочи на инсцепициента и каза: "Ей тоя да го няма повече!" Гък не посмях да кажа, прав беше.

След това четвърто премеждие дойде петото. Режисьорът Филип Филипов поставяше пиеса, в която US войници в Европа, разбрали, че войната е свършила, се радват и танцуват. Преди това се бях сприятелил със свалени в България US летци, помагах им да товарят колички пръст в разсадника срещу телевизионната кула, после през оградата отивахме да плуваме в студената вода на лятната къпалня "Мария Луиза", която не беше мутренски приватизирана, после за да се сгреем, по налъми танцувахме уж като Фред Астер "tap dance". На български му казваха "степ". В залата на корепетиторката идваше потен от сцената балетистът Живко Бисеров да се изтегне, преди да вземе душ. Той беше звезда, не ни забелязваше. Но забелязал, че показвам на другите момчета как US войниците танцуват "степ". Режисьорът Филипов го попита кой да танцува "степ" в неговата постановка, Бисеров каза "Ей тоя" и мен посочи.

Ушиха в шивашкото ателие на театъра военни US униформи като на оркестъра на Глен Милър за артистите в пиесата; за Георги Георгиев-Геца по мярка, понеже беше много едър, за нас тримата "солисти танцьори" - балерината Вера Минчева, аз и Васил Андреев, който стана импресарио на певеца Емил Димитров, за джаз секстета от бар "Астория", който - О ужас! - на генералната репетиция свиреше "Scandals" на Гершуин.

Разгримирахме се, преоблякохме се. Но на премиерата Васко липсваше и се развали триото. След репетицията той тръгнал с униформата по улиците да се покаже на Емил и го арестували.

Пълна ми е торбата с приказки, мили деца. Започнах ги преди половин век във в. "АБВ", когато ме уволниха от БТА, и оттогава безспир. Седмица не съм пропуснал било във вестник, радио или телевизия. Така стана форумната ми маса. Клеветниците да си направят тяхна - 50 години и готово - не на моята да паразитират. Сиктир от моята маса. Да, клеветници са. Едно е да сбъркаш факт, друго е наопъки да ми обръщат думите. Аз казах, че се възмущавам, дето англичани танцуваха, когато М. Тачър умря, а те пишат, Джимо искал да танцува за смъртта на Тачър. Аз казах идете проверете дали са от мен или за мен доносите, те - Джимо да си признае, че е агент "Стефан", и да се покае. Да се покая пред лайна?

Телефонира ми стар приятел и каза:

- Недей така през просото. Читателите ти няма да те уважават.

- И аз не се уважавам. Ще сме на едно мнение.

- Не псувай като хамалин.

- Е, не бяхме ли с теб хамали на Сточната? Уважавам си читателите. Често им благодаря за съгласията и за несъгласията. Всеки може да ме опровергае, иронизира, игнорира. Намирам време да чета отзивите, но да лицемеря нямам време.

- Сега е друго време.

- Да. Сега наричам лайната лайна.

- Сега носиш отговорност. Над 60 хиляди читатели събра миналата сряда. Това е един стадион, даже няколко български стадиона. И ти пред всички нарече л ...

- Който е на тяхна страна, също е лайно. Челяк защо живей? За една чест и... за какво беше?

- И за едно красно име.

Сетих се аз за думите на Рачко Пръдлето в "Под игото". Но нали съм скаран с поезията, не се сетих за Манделщам:

Не волк я по крови своей/ И меня только равный убьет.



Jusautor DI copyright