Европейската народна партия (ЕНП) е най-големият оптимист утопист в планетарната политика. Въобразила си е, че като смени мястото на събитието, току-виж нещата потръгнат. Сменяш Каденабия с Брюксел, и българските десни партии сами скачат в общия формат за обединение. През октомври, ако е рекъл Господ, ЕНП и немската дясна фондация "Конрад Аденауер" ще се опитат да съберат лидерите на важните десни партии у нас около една маса. Замисълът бил трима от лидерите на формациите, членки на европейската десница в България - Бойко Борисов на ГЕРБ, Радан Кънев на ДСБ и Божидар Лукарски на СДС, барабар с Христо Панчугов от "Синьо единство" и Меглена Кунева от ДБГ, да се видят с президента на ЕНП Вилфред Мартенс и с бившия председател на Европарламента от десните Ханс Герт Пьотеринг в белгийската столица. Панчугов влиза сред избраниците, тъй като има евродепутат - Надежда Нейнски. Кунева пък е калесана като част от Реформаторския блок.

Така



европейската десница се опитва да постигне две цели



- да благослови новото начинание Реформаторски блок и да го спогоди с ГЕРБ на Бойко Борисов. И като в добрите търговски практики ще има изгода за всички. Реформаторите оставят в ръцете на ЕНП доизкусуряването си. Другият бонус е да се изгладят острите ръбове на участниците в българската десница, да се покаже благосклонност и разбиране към напъните им да се обединят. Партиите на Нейнски и Кунева пък искат да получат европейско признание за раждането си. ЕНП получава гаранции, че следващото управление няма да мине без десницата. Изгода за всички. Привидно. За ЕНП може и да е достатъчно събирането на едно място на многобройните сочещи се за десни партии у нас, но за родните политици съвсем не е. Ще идат, ще послушат и като се върнат в България, ще си я карат постарому.

Смяната на Меката на европейската християндемокрация Каденабия с Брюксел няма да помогне, защото има сериозно разминаване между очаквания, намерения и реално изпълнение. От ЕНП родните десни очакват да реши собствените им проблеми така, както преди години трябваше да сложи край на търканията между СДС и земеделците на Петко Илиев в името на коалицията ОДС. Тогава БЗНС получи нов лидер - Георги Пинчев, за да разреши проблема си, но въпреки това опитът не се оказа много успешен. Сините се разсърдиха и неглижираха сбирка край Лаго ди Комо. Веднъж, през 2001 г., след среща в Каденабия СДС се разцепи. В по-съвременни времена европейците трябваше да сговарят ГЕРБ, ДСБ и СДС. Опитът се оказа несполучлив. Седесари и десебари дори минаха в опозиция на Борисов.

Слава Богу, сегашните участници в Реформаторския блок не страдат от болестта на бившето ОДС - обединението между СДС и Народен съюз. Тогава Стефан Савов и Анастасия Мозер категорично се противопоставиха на разширяването на формата. И дума не искаха да се издума за включването на партии като БЗНС на Петко Илиев, ВМРО, ХАП и БСДС. "Те не са ОДС, те са си в СДС", обясняваше тогавашният оргсекретар на земеделците мозеристи Стефан Личев. Ако СДС иска, да си сключва с тях каквито иска договори - с всичките заедно или поединично, но това няма да има нищо общо с ОДС, казват хората на Савов и Мозер.

Реформаторите поне



привидно са се отърсили от ситната шарка на ОДС



- кой да влезе в обединението, и блокът вече успя да приласкае 7 формации. Дори политикът единак Иван Костов се оттегли след няколко загуби, за да даде път на въпросното обединение. Ако стане - добре, ако не - няма да е крив той. Проблемът е дали "седемте плюс" ще намерят общ език и дали няма да се окаже, че единственото общо помежду им е, че не щат да са сателити на Бойко Борисов. Тестът ще са предстоящите избори - вероятно 2 в 1, за депутати и за Европарламент, когато ще започнат да се редят листите. Освен това ще бъде прецедент, ако две десни формирования - ГЕРБ и Реформаторският блок, участват в едно управление. Ще е интересно. Изпеченият манипулатор Бойко Борисов ще гали по посока на косъма партньорите си, но влезе ли във властта, ще им стъжни живота. Новите лидери на СДС и ДСБ не могат да се мерят с него. А Брюксел не може да реши вместо тях, освен ако не свие сармите на Бойко. Което може и да се случи на думи, но какво от това - ЕНП не може да се бърка директно в работата на суверенна партия като ГЕРБ. Не е по европейски. ЕНП иска българската десница не само да мърда, но и да е фактор в управлението на страната. Затова прави всичко по силите си.



Задачата обаче хич не е лесна



Ако преди трябваше да спогодява 2-3 партии, сега ще й се наложи да го прави с пъти повече формации - всяка със свои претенции и виждания ще дърпа чергата към себе си. Дали споровете кой е автентичната дясна партия СДС или ДСБ са приключили? Аз лично се съмнявам. Дали Кунева ще успее да се пребори с миналото си на царска сянка и по-важното, да убеди останалите в чистото си политическо минало? Още по-спорно е. Дали Надежда Нейнски ще се пребори за формацията си върху собствените си лаври на евродепутат и бивш лидер на СДС? И дали това е достатъчно за европейска легитимност? И накрая Бойко Борисов, който няма никакво намерение да отстъпи позициите си на първа сила по рейтинг и влияние. При отказа на Реформаторския блок да му признае монопола върху дясното.

ЕНП едва ли си прави илюзии след дългогодишните си опити с родните партии. Надеждата е, че и въпросните партии са се поучили от грешките си. Илюзия, която вероятно ще бъде разбита.