|
| Валери Борисов |
- Г-н Борисов, колко от електронните услуги в момента са напълно готови и могат да бъдат пуснати веднага?
- Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията приключи двата най-големи проекта, финансирани по Оперативна програма "Административен капацитет" през февруари т.г. След това започна тестване на системите. В рамките на проекта "Развитие на административното обслужване по електронен път" бяха разработени общо 70 е-услуги. 50 от тях са за Столична община, 10 за община Пловдив и 10 за самото транспортно министерство. Всички са проверени и работят, но услугите за Столична община най-вероятно ще бъдат пуснати в реална експлоатация някъде към октомври. Това се дължи на факта, че 26-те района на града имат различни системи за оборот на документите, които трябва да бъдат интегрирани и свързани с платформата.
- Има ли логична причина за това, че се отлага пускането и на другите услуги? Чакаха се законови промени.
- Законовите промени са подготвени като пакет документи още през февруари. Една от дейностите по проекта беше точно това - да бъде анализирано законодателството и да се предложат такива промени, които да го облекчат, за да стане по-лесно и за администрациите, и за тези, които разработват е-услуги. Тези промени трябва да минат на междуведомствено съгласуване и след това Министерският съвет да ги внесе в парламента. Кога ще го направят управляващите не мога да отговоря.
По една от другите дейности в проекта беше направена система, която свързва 34 важни регистъра в държавата - ГРАО, Търговски регистър, регистър на МПС, имотен регистър и др. Освен това са разработени около 50 е-справки, които също могат да се разглеждат като е-услуги. И се учудвам защо колегите от министерството не излязат и не кажат "Ето това е готово, това пускаме", за да може хората да го ползват. Все пак, след като се харчат европейски средства, добре е това да става по най-ефективния и полезен за обществото начин.
Все пак може би има и обективни причини. Идеята беше разработените услуги да бъдат предоставяни от контролно-техническия център на е-управлението в Бояна. А там техниката е доставяна през 2008 г. и не може да поеме натоварването, което предвиждаме да се получи в 2013 г. По време на тестовете се установи, че сървърите в Бояна могат да поемат максимум 900 едновременно работещи потребители, или по 900 заявки наведнъж. Какво става, ако са 10 000? А си говорим за системи на е-управление, които се предполага да бъдат използвани едновременно от стотици хиляди души. Но в проекта са предвидени и средства за закупуване на нова техника.
- Фокусът от е-управлението сякаш се измести. На какво се дължи тази промяна?
- Новите управляващи имат съвършено различни приоритети - "Белене", промените в бюджета... Наистина съм учуден защо не се получи приемственост с предишните два кабинета, защото и при управлението на Марин Райков е-управлението беше на фокус. То е чудесен инструмент за повишаване на прозрачността, за намаляване на корупционния натиск в администрацията и за удобно, лесно и относително евтино предоставяне на административни услуги, без да се срещате лице в лице със самата администрация.
Погледнете какво става в европейските държави. Излишно е вече да споменаваме много напредналата Естония. Но Австрия например през последните 4 г. винаги е била сочена от ЕС като държава номер 1 в Европа от гледна точка на е-управлението. Не Естония, а Австрия! Не знам доколко е известно, но ние подписахме споразумение за сътрудничество с Австрия в областта на е-управлението още през 2011 г. По проектите, за които вече споменах, използвахме австрийския опит. Те ни помогнаха за анализа на нормативната уредба. Нашият действащ закон за е-управление заедно с наредбите към него е с обем от 170 страници. А знаете ли колко е австрийският? 9 страници, като една от тях е съдържанието. Те са успели, защото са работили отдавна и са действали прагматично. Но за съжаление не може да сравняваме австрийския и българския манталитет.
- Какво ни пречи и ние да опростим закона?
- С подготвените, но неприети още промени се опитахме да опростим процесите. В действащия закон за е-управление съществува т.нар. сертификация на административни информационни системи. През 2008 г. са избрани десетина фирми, т.нар. акредитирани лица, които извършват тази сертификация. Странното е, че процесът е "замразен" и ако се яви нова фирма, няма как да бъде включена. Това ме кара да си мисля, че тези, които са писали закона, са опитали да си направят една много хубава законова рамка, в която да плуват години наред и да печелят добри пари. При австрийците нещата са прости - някой, който иска да разработва е-услуга, трябва да се съобразява с определен набор от стандарти. Ако системата покрива тези стандарти и премине тестовете успешно, тя се внедрява.
А ние първо сертифицирахме заданието за разработка, след това фирмите разработваха самата информационна система или е-услуги, след което отново се сертифицираше вече готовата система или услуги. И като капак на всичкото се явява една структура - Съвет по вписванията към министъра на транспорта. Когато се разработи една услуга, администрацията, за която е направена, трябва да попълни специално заявление. Аз съм виждал заявления на хартия от 1200 страници! Това заявление постъпва в Съвета по вписванията, където има 3-4-ма опитни юристи и 3-ма технически експерти. Те го проверяват, имало е случаи едно заявление да се връща по 7-8 пъти за допуснати грешки. Вижте, животът днес е прекалено динамичен, за да си позволим едно заявление да се обработва 6-8 месеца или дори 2 години. Не е упрек към хората в съвета - представете си как се обработват няколкостотин заявления, да кажем, от по 200 страници. С промените в закона, които подготвихме, ние сме предложили тази структура да отпадне. Но тези промени още отлежават в министерството на транспорта.
- На вас какво ви попречи да внедрите единната система за е-управление?
- Това е хоризонтална политика. Е-управлението обхваща всички сектори в държавата и на масата седят 15 министри, които трябва да работят под общ контрол. Това е сериозно предизвикателство. Аз се сблъсках с този проблем още през 2010 г. като директор на дирекция. Бяха правени опити Съветът за административна реформа, воден от Симеон Дянков, да координира останалите министерства - не се получи. Тогава приложихме австрийския опит и през септември 2011 г. създадохме Съвета за е-управление. Председател беше премиерът, а членове - двамата вицепремиери, министърът на транспорта и министърът, отговарящ за усвояването на европейските фондове. Така работата между министерствата стана по-лесна, по-добра. Не ни стигна времето...
- Имате ли точна информация колко средства са вложени досега в е-управлението?
- Искам да разсея една спекулация, която върви напоследък - че кабинетът "Борисов" бил похарчил 240 млн. лв. за е-управление. Това категорично не е вярно. Не сме имали тези пари, ако ги имахме, нещата щяха да изглеждат по съвършено различен начин. Отговорните процеси, свързани с е-управлението, нямаше да бъдат възложени на 17-18 души в министерството на транспорта, защото цялата дирекция "Електронно управление" е 20 души като щат, а щяха да работят няколкостотин души. Резултатите щяха да са други. Ако някой е правил грубата аритметична сметка какви пари са били изразходвани през последните 4 г. за информационни технологии, което включва поддръжка и разработване на системи от различните министерства, е възможно да се е получила цифрата 240 млн. лв. Но средствата, които министерството на транспорта е изразходвало за е-управление, са под 30 млн. лв. по двата проекта, които вече споменах. Проблем е, че никой преди нас не пожела да свърже ключовите регистри, защото това е трудната задача, изискваща сериозна координация между различни ведомства и законова регламентация. Това и до днес не е факт - електронният обмен на данни между министерствата не е законово регламентиран.
