Политиката е занятие лидерско - дори когато се свени да го признае. Парламентарната демокрация и пропорционалната избирателна система са обичайната превенция срещу диктатура, авторитаризъм и прочее ексцесии. Почти всяко травмирано посттоталитарно общество залага на тези два стожера (Италия след Мусолини, следвоенна Франция, България след 89-а). Но тъкмо тази хранителна среда множи политическото блато, захранва партийното интересчийство, размива личната отговорност на политиците. До момента, в който гражданството се отвръща от партиите и отново инстинктивно търси личности - кога истински, кога илюзорни лидери. От няколко години у нас се множат лидерските партии и коалиции: ДСБ на Костов, "Атака" на Сидеров, ССД на Софиянски и разбира се, царското НДСВ.

Задаващите се частични местни избори навярно ще са предсмъртният вик на пропорционалната избирателна система. Агонията й започна още на парламентарния вот, който разби и последните илюзии на старите партии, че статуквото може да се запази. Невероятният пробив на популистката "Атака" и отливът от класическата левица и десница показаха, че системата куца.

Тези избори показаха до каква степен петнайсетгодишните партийни боричкания и пълната безнаказаност на политическия елит са опротивели на хората. Колко ненавистни са им партиите и лицата, олицетворяващи дългия и мъчителен преход от тоталитарната предвидимост към псевдодемократичния хаос.

На предстоящите частични местни избори партиите са принудени да закачат одрипавялото си реноме за популярността на изявени личности.

Бойко Борисов пръв издигна антипартийността си в кредо и това неизбежно ще привлече симпатиите на многолюдното войнство разочаровани бивши симпатизанти на всички партии. Да удариш кроше на натрапника, който задява жена ти, днес е по-ярка програма от коя да е брошурка с проценти и диаграми.

Кандидатурата на харизматичния Борисов внесе объркване в партийните централи. С включването си в надпреварата той превърна технократите в безличен миманс. От списъците с партийни номинации автоматично отпаднаха анонимните, па макар и експертни кандидати.

Затова БСП заложи на Татяна Дончева, изобразена на предизборния си плакат през юни с мухобойка в ръка. На генерала-Батман левите противопоставиха Круела де Вил от Трявна (треперете, помияри!).

И така: мажоритарни или мажоретни избори?

Съществува риск изборите за грижлив стопанин и мениджър на София да заприличат на SMS-гласуване за любим участник в "Стар брадър". Изходът от съревнованието ще зависи от личния чар, усмивката и медийния успех, а не от експертните решения за градоустройството, боклука, помиярите и дупките. Затова и дебатът засега е твърде абстрактен. И Борисов, и Дончева упорито отказват да се впримчат в конкретните проблеми на столицата. Единият обещава "ГЕНЕРАЛна промяна", другият - стратегическо планиране, каквото и да значи това.

На този фон по-невзрачни управленци и финансисти като Минко Герджиков и Светослав Гаврийски, които говорят за балиране на отпадъци, сметища, бюджетно разпределение и проценти, трудно ще се преборят за гласовете на софиянци.

Отсега е видно, че личната харизма, а не проектът ще определи победителя. Но колко сигурна гаранция могат да са личностите сами по себе си?

Да си спомним, че нито генералът надмогна системата в МВР, нито Дончева с нещо промени БСП. Дефектът е структурен и личностите - истински или мними - едва ли ще променят хода на кервана.