Неотдавнашните избори в Германия и Япония заслужават повече внимание, защото илюстрират трудните отношения между капитализма и демокрацията. Капитализмът процъфтява на основата на промяната - вдъхновява нови технологии, продукти и възможности за печалби. Демокрацията пък се съпротивлява на промяната - тя създава силни общности с вкус към статуквото.

Капитализмът (имайки предвид икономическата система, основана върху пазара и частната собственост) и демокрацията се нуждаят един от друг. Едната страна генерира повишаващия се стандарт на живот, другата смекчава несправедливостите на капитализма и обединява обществената подкрепа. Тази взаимозависимост обаче крие рискове, защото ако се прекалява с прерогативите на демокрацията, се задушава капитализмът.

Как да се регулират тези отношения - това бе основната тема на изборите и в Германия, и в Япония. Както добре се знае, икономиките на тези страни забавят развитието си. От 1997 г. годишният им икономически ръст се движи средно около 1 процент, което е почти една трета от този на САЩ.

В сравнение с края на 80-те години безработицата в Япония се е удвоила. В Германия тя скочи с около 10 процента за десетилетие. Предизборните кампании бяха фокусирани върху тези проблеми.

Избирателите обаче достигнаха до противоположни изводи. Японците дариха с повторен триумф премиера Джуничиро Коидзуми, който



превърна изборите в тест за икономическата си платформа



За разлика от тях германските избиратели бяха по-свенливи. Предизборната мъдрост гласеше, че канцлерът социалдемократ Герхард Шрьодер ще изгуби решително от християндемократката Ангела Меркел, която проповядва агресивна икономическа реформа. В крайна сметка двете партии финишираха почти наравно. Не е ясно кой ще оглави следващото правителство.

Перспективите за икономическо обновление и в двете страни остават мъгляви. Прокламирането на икономическа реформа и провеждането й са две съвсем различни неща. В Япония Коидзуми се обяви за реформа на Японските пощи, които не са просто пощенска служба, а най-голямата банка в света, която държи като депозит около 30 процента от спестяванията на японските домакинства. Според Ричард Кац, редактор в The Oriental Economist Report, проблемът е, че голяма част от тези пари се губят. Защото се превръщат в емитирани от правителството ценни книжа, с които често се финансират спорни обществени проекти - мостове за никъде и павиране на речни дъна.

Коидзуми иска да приватизира пощенски спестявания и да я превърне в печеливша компания. Така ще се привлекат по-продуктивни инвестиции и ще се стимулира икономиката. Независимо от това как звучи този проект, той съвсем не е икономическа панацея. Кац споменава някои от тях: първо - реформата на Коидзуми ще трае поне десетилетие, второ - приватизираните пощи също могат да задълбаят в големи проблеми (според Кац това частично може да се реши, като се забранят новите депозити) и трето - Япония има много други проблеми - слаба вътрешна конкуренция, застаряващо общество, намаляващи чужди инвестиции.

За изоставането на Германия също има много причини. В едно изследване политологът от Американския университет Стивън Силвия пише: "Правителственият дял в икономиката на Германия е прекалено голям и потиска продуктивната икономическа активност. Цената на наемането на хората на работа, в частност разходите извън фонд работна заплата, стана прекалено висока. Правителствените регулации пречат на конкуренцията." Шрьодер направи някои промени. Съкрати щедрите обезщетения за безработица, които правеха самата безработица привлекателна. Меркел предложи смекчаване на ограниченията за уволняване на работна ръка, които карат работодателите да се въздържат от наемане на нови служители, и поиска облекчения на колективните трудови договори.

Слабите икономики на Япония и Германия отчасти



обясняват несиметричната природа на световния икономически растеж,



който до голяма степен зависи от постоянно увеличаващите се американски търговски дефицити. От 2000 до 2004 г. икономическата експанзия в Германия се дължеше на увеличения износ, японската икономика също се развиваше едностранчиво. Мнозина икономисти смятат тази ситуация за нестабилна и водеща до риск от глобална рецесия. Би било по-здравословно, ако японската и германската икономики са по-силни.

Тук има и полезен политически урок. Успешната демокрация дава на хората шанса да защитят интересите си и начина си на живот. Но когато тези защитни действия се опитат да отрекат неотменните икономически реалности, те се превръщат в самоунищожение. Въпреки това е трудно да се настроим към променящата се реалност, защото промените засягат избирателни общности, облагодетелствани от статуквото. Американците имат толкова сложна данъчна система, защото мощни общности защитават спорните си данъчни преференции и облекчения. Американският бюджетен дефицит си стои, защото комбинацията от намаление в харчовете и увеличение на данъците предизвиква коалицията на гневните.

Японците и германците показаха странно отношение към проблемите си - те смятаха, че могат да оправят сметката без кръчмаря. И сгрешиха.