Образованието е една народна работа и обществото има право да знае, повтаря непрекъснато от 15 септември насам новият просветен министър Даниел Вълчев. Хубава е приказката на министъра, но иззад заклинателското автоцитиране започва да прозира отчаяние. Вълчев е на път да падне в същия капан, в който се гърчеше предшественикът му - изпитите за VII клас и матурите, и да проиграе с лека ръка легитимацията си пред обществото.

Отговорността за причините, породили поредните неясноти в образованието, не е на Вълчев. Наследеното в образованието - традиционно консервативна система, по правило е тежък товар. На фона на случващото се обаче това смекчаващо обстоятелство губи тежест.

15 ноември. Това е обявеният от министър Вълчев срок, в който министерството трябва да отговори ясно има ли готовност за въвеждане на тестове за гимназиите и провеждане на матурите. Трудно може да се твърди, че подобен срок е доказателство за предвидимост и яснота на случващото се в образованието. Тук Вълчев се оправдава с неизтеклите 100 дни комфорт на новия, окъснял още с раждането си спрямо образователния календар кабинет. Дори и да се съгласим с обективните причини за закъснението, то не става по-малко фатално.



Че министерството не е готово, е болезнено очевидно



Не може проверка за готовността за дадена промяна да отнема над 2 месеца - колкото горе-долу ще останат за дебат, популяризиране, подготвяне на сборници с примерни материали и т. н. По-вероятно причината за този необяснимо дълъг срок е друга - ударна работа в последния момент. Че тя надали ще е твърде качествена, се подразбира от само себе си, особено по адрес на прословутите тестове за VII клас.

Тук дори не може да се говори за изоставане, защото министерството още не е измислило какъв да е форматът на изпитите - по кои предмети да се проверяват знанията на децата и под каква форма. Традиционното за последните години изобилие от версии по въпроса продължава. След като миналия октомври МОН благоволи да представи едва 2 примерни въпроса от тестовете, които готви, няколко месеца по-късно реши да закрие работилото по тях звено. Сега над тестовете се мъчи нов екип, и то от скоро. Новият директор на центъра за оценяване Христо Лулчев излезе с предложението изпитът да представлява тест върху всички предмети, като за различните видове училища се вземат оценките от различни предмети в теста. Задължителна за всички трябвало да е секцията с въпроси по български и литература.

Идеята за различен подход при приема в различните гимназии - езикови, математически, хуманитарни, подкрепя и новият зам.-министър с ресор средно образование Кирчо Атанасов. Според него класическото решаване на задачи трябва да остане. Трябвало да има и някаква форма на съчинение плюс тест - по кои предмети, не е ясно. Изискването математиката да се взима при прием в езиковите гимназии може би било вредно.

На трета позиция е другият зам.-министър - Мукаддес Налбант. В качеството си на шеф на дирекция "Координация и контрол в средното образование" тя предложи тест по всички предмети. Работило ли се е въобще по нови тестови въпроси, изпробвана ли е ефективността им сред извадки от ученици, остава тайна.



По-ясно стоят нещата на полето на матурите



Тук изпитните програми отдавна са приети, провеждани са пробни изпити сред представителна извадка - макар и в далечната 2002 г. Текло е и някакво обучение на национални оценители. Ако при това положение няма готовност, Вълчев би следвало да уволни всички експерти по предметите в МОН.

Опасността тук е друга - организацията на самите изпити и големият залог. Традиционно около конкурса за гимназиите, който е само по два предмета, за половината от випуска, гърмят бомби. Матурите ще са върху над 20 предмета за два пъти повече ученици. А скъсаните губят право на достъп до висше образование.

Тези организационни трудности - и при изпитите за VII клас, и при матурите, опират до един фундаментален проблем - т. нар. "подготве" в езиковите паралелки. Децата в тези училища прескачат материал заради многото часове по езика и в XII клас чисто математически са неравнопоставени спрямо другите да държат матури. Заради същия проблем МОН обмисля и съкращаване на основното образование с 1 година. Спорен е и въпросът за статута на твърде много училища като елитни и езикови.

Възможно е (и логично, ако не се работи на парче) тези фундаментални проблеми в крайна сметка да бъдат изтъкнати като мотив за отлагане и на двете промени. В този случай двата месеца проверки за готовност в МОН ще се окажат чисто и просто имитиране на дейност - за да няма обвинения в липса на воля за промени. Това, което министърът е знаел на 15 септември, ще ни го каже на 15 ноември.

Цената обаче излиза височка - главно за него. Другият вариант - провеждане на поредните самоцелни, закъснели промени, върви още отсега с присъдата си "експеримент".