:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,328,121
Активни 66
Страници 7,268
За един ден 1,302,066
Нерви и утехи

Семките на гнева

Общоизвестният ми навик да се припознавам ми изигра поредния си номер. Предпазливо не поздравих една дама, която страхотно ми заприлича на Виолета В. Благоразумието ми надви изкушението да й кимна. За отмъщение дамата се хвърли на врата ми и гласовито ме навика посред "Славейков": кьорав ли съм, или пък съм си вирнал носа?! Книжарите, минувачите и просяците се загледаха с интерес. Но до бой все пак не се стигна.

Бе самата Вили, необяснимо, но благополучно омъжена в имение край Стратфорд. Минавал съм оттам. Пътят върви край голям аристократичен имот - имението на Чърчил. От портата тръгваше висок дувар от камъни, който след няколко километра прекъсваше, макар владението да нямаше и намерение да свършва. Тогава Дончо Цончев, който из целия път се тюхкаше, че не смогнал и тази есен да довърши оградата на прочутата си къща в Нови хан, въздъхна облекчено: а, и нашият не си е доизкарал оградата! "Нашият" беше Уинстън Чърчил, граф Марлборо. В някакъв такъв имот си я представях, че е снаха Виолета, един вид



комшийка на Чърчил, или пък на Шекспир -



според вкуса.

Когато стане реч за дами нестандартни, решителни и сърцати, тя сама се подрежда на първия ред. Последния път се видяхме в една гладна, студена, нещастна за българина зима на среднощна опашка за хляб и мляко пред един от озъбените супермаркети на прокълнатата "Младост"-2. Виолета бе смаяна, че още съм тук "при целия този ужас". Аз пък откровено й се чудех на акъла да се прибере "точно сега". Опашката дремеше, имахме часове пред себе си и тя се напъна да разпръсне недоумението ми.

Бе налетяла на съдбата си в небето, почти се бе сгодила със своя Джон в самолета и после пак от небето (както и подобава на стюардеса) бе кацнала в огромна каменна къща сред стара градина, с издишващи студ камини и портрети на сърдити мореплаватели. Основатели на фамилията били няколко поколения адмирали, а според Виолета -



пирати и роботърговци,



но в легендата това било така напудрено, че вдъхвало страхопочитание. Бащата на Виолета бе шофьорски инструктор, и двете й сестри бяха акушерки и можех да си представя как се е чувствала сред това родословие, накачено по стените. Джон-ът, като адмиралска издънка, се трудел в кантора по морско право, но извън работата бил много освободен, спортен и романтичен. Заради него понасяла студенокръвната му рода, "опитомявала" се и, най-вече, търпяла.

Някога Виолета минаваше за джаста-праста, прякорът й беше Вили Гръмотевицата, но беше честно момиче, пряма, състрадателна и вечно хранеше и обличаше някой хитрец. Сега трябвало да се очупи според етикета, да се понаведе пред родовия герб и... пак да я кара, както си знае. В този дом от векове прислугата била от колониите, виждали били всякакви цейлонци и пакистанци, щели да свикнат и с българката - вече като стопанка.

Самата българка също почнала да свиква, докато един ден чула свекървата да казва по телефона: "Представи си,



нашата снаха яде гроздето със семките!



Какъв ужас!"

На другата сутрин Вили Гръмотевицата кацнала на "Враждебна"...

Сега, след като така бурно ме застави да призная, че я познавам, научих, че Виолета откога-откога живее в Швейцария, че си върнала на свекървата, като я оставила да кукува сама в имението и научила Джон-а да яде грозде със семките! "Твърди, че му харесва - поясни тя, - но каквото му кажа, все му харесва..."

Посмяхме се на тази стара история и си позволих да забележа, че е много злопаметна и не прощава.

"Ха - кипна тогава Гръмотевицата, - каква ти прошка! Тогава ми идваше да откача някой от ония пиратски ятагани по стените



и да й отрежа снобската глава!



Ама и нация - грозде не гледат, пък по гроздето професори...

И като седнахме в кафето пред театъра, Виолета не можеше да се успокои? в това е трагедията на човечеството? никой не иска да остави другите такива, каквито ги е Господ създал. Разпали се, натика ме в ъгъла и не ми позволи да се обадя. От това са атентатите, войните? искат да принудят цели народи да изоставят съдбата си. Поводи винаги се намират, но на дъното всеки път е някаква разлика. Понякога - и важна, но какво от това? Всеки има право на разлика. Друг път - премахнат разликата и става по-лошо. Гледай сега в Ирак. Ами в Югославия! Господи, не можех да мигна. По едно време се усмихна? говоря ти сега и не знам дали изобщо ме разбираш...

Чак тогава се осмелих да й възразя, че на разликите аз съм радетел открай време и че съм писал за всичко това още когато тя ми беше читателка и дори веднъж си поиска и получи автограф в самолета за Търговище, където бе преведена от международните линии за наказание. Точно в тази книга бе и онзи текст, в който проповядвах



да оставят на мира белите врани



Помнех го добре, защото за беля някой го бе прочел по "Свободна Европа" и имах ядове около това. Но, изглежда, Виолета също си го спомни, защото се засрами и омекна, яростта й, която заплашваше да ме изгори заедно с театъра и фонтана, сега приятно ме топлеше. Най-после ме разпозна. Но за всеки случай ме разгледа продължително и заключи? "Ти си си същият. Без разлика..."

Дотолкова се разнежи, че ми позволи да платя кафетата. Доста чудно за една жена, която отлично знаеше как изглежда семето на гнева...
80
2532
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
80
 Видими 
29 Септември 2005 23:52
Виолетка си е дошла да я чукнеш, ама ха де, кой да се сети.....
30 Септември 2005 00:24
баси вицаджийската история и на всичкото отгоре на тая Виолета и мъжо и се вика като секи лорд - Джон...
А иначе е известно че всички български стюардеси са женени за лордове у чужбина и са толку независими че при всяка забележка от свекървата се качват на самолета да ги гони лорда...
30 Септември 2005 00:32
Изключително попадение! Браво на Калин Донков! И понеже направи реч за Стратфорд /един от няколкото в Кралството/, да ви разкажа още нещо за Джон-овите побратими и посестрими."Подвижна къпалня за кучета" - едно камионче с подобен надпис спря на светофара до мен една сутрин и ме наведе на странни размисли. Щом англичаните са въвели подобен род услуги, странно ли е тогава, че същите тези англичани плащат данък "прозорци"? ...Ядат гроздето без семки и доматите – обелени? Никак! Но прозорците - малки и уродливи, продължават да ме изненадват. Къщите, а и всички обществени сгради в Кралството се строят с умишлено малки прозорци. А в Стратфорд, закойто разправя авторът – примерите изобилсват...Защо? Така било заради крадците, казва един. Хайде бе, чак толкова често ли крадци влизат в къщата ти през прозореца? Вратите, стълбите и коридорите са също като в "куклен дом" - тесни, тесни - едва да се разминеш, камо ли да мине по-тлъсто туловище на някоя яка фуста... Да не говорим за умивалниците, чиито кранове са забодени така, че нито да се намокриш можеш, нито да се изплакнеш. Единствено ти остава да запушиш умивалника и да забравиш за течащата вода...Чудно ли е тогава, че английските болници са на първо място в света повътреболнични инфекции...Нейсе, това е друга тема...Думата ми беше за прозорците и постройките в Стратфорд.Където и да влезеш, прозорците се използват за всичко друго, но не и за да дават така необходимата светлина. Всеки втори (от детска възраст) надява очила, а като похлупак не само, че не ползват слънцето да им свети, но и се пазят от него: забулват прозорците с всевъзможни врати, пердета, огледала, витрини, претъпкани с джунджурийки и стъкларийки, но не и - светлина. Истината е, че преди векове е имало закон - всеки, който притежава прозорец в къщата си, плаща налог. Е, пази Боже такъв закон да не дойде и у наше село, тогава съвсем я втасахме
30 Септември 2005 00:35
Подвижна къпалня за кучета? Супер!
Който има куче ще разбере за какво облегчение става дума...
А иначе от разказа става ясно че въпросната Виолета просто не е превъзмогнала след толкова години т.н. "културен шок" и за някакви бунтарства и гроздове на гнева на бедните не може да става дума...

Редактирано от - kombat #5 на 30/9/2005 г/ 00:38:49

30 Септември 2005 00:38
Той, интелигентния мислещ и можещ човек, излишен е, да, да, дразни, размеква бетона и....напуква се, рони се, лошо. И защо имат такава съдба, орис , а ? А бе различен значи надарен от дедо Господ, същия, дето сега усърдно започнаха да обичат. Прави цветен сивия живот, подарък е.....хаха аха големо важно, пука им. Тъжно ли е ?, е, не е, смешно и жалко немалко, и държавите имат орис ъхъ хъ
30 Септември 2005 00:43
Забавно четиво, но да спи зло под камък някой да не надуши данъка върху светлината, че току виж ни изненадали.
30 Септември 2005 01:36
Авис , то па една светлина за данъка нема какво да се каже ?!?
30 Септември 2005 01:42
Не зная как е в Стратфорд, но в САЩ трябва да си много изпаднал за да си купиш грозде със семки - обикновено това, което се използва за ядене, е seedless. Както личи от историята с прозорците, англичаните вероятно са много стиснати. Впрочем в Америка господства схващането че първото нещо, което трябва да кажеш на британец (ако срещнеш такъв), е да си извади бастуна от задника.
30 Септември 2005 01:49
не бастуна а пурата та да може да го разбереш какво говори...Обаче интересно е че англичаните много по-бързо се адаптират в Америка отколкото американците в Англия.
Това е мой емпиричен опит чрез познати...Един познат замина за Англия на работа, на първия месец долетя обратно ужасен и каза че англичаните са доста скарани с хигиената...Докато имам клиенти от Англия, които са просто във възторг от Америка, хем пред мен нема защо да се натягат щото ме знаят че не съм американ борн...
30 Септември 2005 03:43
Зевзек, тъпак, простак, все ти отива...
30 Септември 2005 05:33
Донков к'во се прави на Джон Стайнбек......... с това заглавие!
30 Септември 2005 05:46
Ебачев , не има релация със други семки. ма те не са родени в тиква !
30 Септември 2005 07:07
Елегантен е Донков сегодня. Вика, ехей, вие където сте тръгнале, аз съм изръшнал отдавна и веке се връщам...

Наистина странно, че семето на гнева не е по крачолите.
30 Септември 2005 07:29
Ако смисъла е, че трябва да ти тачим родното, значи това е безсмилица...
Отиваме там където живеем по-добре. Родолюбието - ми че ние си тачим роднините. А за останалите ? На кой му дреме за останалите. Света е пренаселен..........
30 Септември 2005 07:56
Е сега какво? Трябва да превъзпитаваме англичаните?
А дали ако заприличат на нас ще ги харесваме повече?
30 Септември 2005 08:16
От някаква курвенска история трудно се прави нещо смислено.
Виолетка е ясна като картинка. Хванала един, който да се поти заради нея, но не й стига. Трябват й и други, които да се потят върху нея.
30 Септември 2005 08:53
Все по-дребнави и жалки текстове напоследък. Голяма простотия...
30 Септември 2005 09:06
Човешка история, какво толкова сте се зепенявели
И многопластова.
За любителите на интимни преживявания - АВТОРА го е казал.
Накрая Виолета го РАЗПОЗНАЛА
Тук другоятче му викаме- ама все тая.
30 Септември 2005 09:10
Що ли го зачетох? Добре, че не го дочетох.
30 Септември 2005 09:19
Що бе, батка. Има хепи енд дето се подразбира ; -)
30 Септември 2005 09:24
Митни по некой път ме побърквате от смях. честно жената се хваща за главата и се пита какво му стана та така се смее моя незнайко ?!? права е и аз незнам защо се смея но ми е смешно като чета бисери ! А превода е труден при такава ситуация , то не се описва . Или трябва да си българин за да разбереш или откажи се !
30 Септември 2005 09:30
Oпаа! Long time no see Хепи ендът според мен е тамо, къде Виолетка си прибрала парцалките и прилетяла обратно на Враждебна. Оттам-нататък може само да се развали хубавата история...


Незнаешт, не стресирай булката, бъди сдържан.
30 Септември 2005 09:47
А, като стана дума за домати, грозде и прочее, да се похваля - вече берем от нашите... organic... Ама не ги ядем с колчетата :-)), ако и да не ги белим
30 Септември 2005 09:56
Бе я се сдръжам ама като ме подпушите кънти све около мене ! Съседката доктор-хирург ме пита един ден
какво ти става та така се смееш ?
И я и викам
Имаш късмет че не познаваш българския хумор , и операциите са ти спокойни !
И тя а защо така ?
Ами защото от смях ще забравиш да извадиш щипките или скалпела , и ще зашиете човека със тех !
30 Септември 2005 10:00
Скайдивър , незнаех че требе да обелиш колците за да ядеш доматите ?!?!
Ама не ги ядем с колчетата :-)), ако и да не ги белим
30 Септември 2005 10:02
Интересно, да , ако можех да го разбера , сигурно щях да кава даже , че е много интересно. Ама нейсе. Честно казано още е само Петък /дали е разпети още не знам/ , но ми липсва Димитри. Колкото до англичаните , да не забравяме, че три пъти идваха на поклонение/те някои по стар навик , ги посрещаха с хляб и сол, то туй нищо лошо, ама../. Но да не забравяме и , че когато ги чакахме да дойдат се правиха на огрухани.Дет се вика кат Американци през Втората световна война.
P.S. Благодаря Калине , сетих се , Чърчил е имал много готин папагал.Трябва да си взема и аз един, та кога ме изтрият от форума
да си имам собствен архив.
30 Септември 2005 10:06
кафадаров не ти требе папагал , по добре е да си вземеш клавиатурата на Павлик със 300 бутона .
Ни вода ни хляб ти искат !
30 Септември 2005 10:55
Толкова глупости на едно място трудно се събират.
Явно има некакъв талант човекът, но не е в писането...
30 Септември 2005 11:05
Само не ми стана ясно за какво Донков всеки път се заяжда с Младост-2 - един път автобусите й били не знам какви /носели № 306, представи си/, друг път била "прокълната"....Не знае ли, че Младост 2 се строи специално за министерската номенклатура - нашироко, с голям парк и стабилни блокове, нависоко и с изглед към Витоша? направо ме изкушава да го поканя на гости
30 Септември 2005 11:19
ОК НЕзнайко,
30 Септември 2005 11:35
Тоя Донков требва съвсем да се е разбил от поркане щом е взел пуска такива лигави скалъпени историйки. Очаквам следващата седмица да обясни как всички много ни уважава.
30 Септември 2005 11:48
Дрън , дрън за семката.
Каква ти е семката , де си хвърлил семката или де си пропуснал да я хвърлиш , какво и кой и как яде със семките.Променя ли се семката.Или си оставаш каквато ти е семката, Семкохвъргача остава ли същия.Затова ли му били гневни семките.
К”во ви пречи.
Вземате една гръмотевична Вили , правите се на Калин орела и си изпрасквате някаква небесна история.Кеф ви с потоп .Кеф ви без пот-оп.
Опвате я като розови гащи на простора и моабета може да стане.
P.S=
Аз като го четох си го спомних онова на П.Пенев.
, , Че пътища който се пресичат , когато някога се разделят , като ранени змии кроволичат , но никога от тях не става път."
30 Септември 2005 11:51
***** Калине Донков,
верно требваши да приключиш словоблудството с кацането на Враждебна, та по-пълно да оценим патриотизма и гордостта на тази незнайна българка, показала на пиратските наследници що е то национална чест и достойнство; по-добре леб и лучец у дома, отколкото грозгье у тая тежка чужбина


Натиснете тук, за да се запознаете с Правилата на форума

Редактирано от - bot на 30/9/2005 г/ 13:56:16

30 Септември 2005 12:01
Уж не обичам много да си губя времето, но често ми се случва. Предлагам ви една такава намяра, с която да преосмислим загубата.
Аре да се опитаме да пронозираме за кого е гласувал Донков през последните години:
а)1990-1997 1-БСП 2. СДС 3. Не е гласувал
б) 2001 1-БСП 2.СДС 3.НДСВ 4. ДСБ 5. За никой
в)2005 1.БСП 2.СДС 3-НДСВ 4. БНС 5. Атака 6. ДСБ. 7 За дръж ми шапката.
Накрая му предлагам да даде верният отговор, пък ний синца да видим колко ни чинят капите- и то на всеослушание
Би било интересно да се проследят тежненията на социнтелигенцията и нейните политически проекции.
Моите отговори са:
а-2, б-3 в-5, евентуално 6, ама няма много да се изненадам, ако навсякъде закове единиците, макар, че това би било по-скоро характерно за една по-изявена част от тях, добре представена около нас
30 Септември 2005 13:26
Бедний, бедний Донков...
30 Септември 2005 13:50
: никой не иска да остави другите такива, каквито ги е Господ създал.

Особено пък пишещите във Форума.А Донков си е "бяла врана".
30 Септември 2005 13:51
персонажът виолета е направил недопустимо сравнение между гордите английски адмирали и прости пирати и роботърговци. ма че това е като да объркаш freedom fighter с терорист! или окупатор с освободител! нека не забравяме че английските капери са носели разрешително от краля си да плячкосват и избиват по цял свят в негово име, а какво повече му трябва на човек, дори за най-низките престъпления, от разрешението на английския крал? да не говорим че всичко това е било благовидно маскирано като война с католическа испания. значи имаме и идеологически сблъсък - толкоз по-добре - "нашите" винаги са прави. и накрая да не забравяме как пиратът пътешественикът френсис дрейк става сър френсис дрейк - с кралски подкуп платен на кралицата (после става и адмирал, но кариерата му показва че е имал квалификацията). демек подкупа оправдава средствата и няма грях толкова голям че да не може да се купи за него индулгенция. та така - да не обиждаме почтената безполезност на съвременния аристократ. предците им са били спахии и капери преди мнооооооого време. днешните са просто със синя кръв, в мнозинството от случаите непокварена от уменията необходими да служат на крал и родина като предците си


Редактирано от - Pavlik Morozov на 30/9/2005 г/ 13:54:49

30 Септември 2005 14:00
тоя както и дайната, спирам да го чета
трябва да се освидетелства.
немедленно![/b]

Редактирано от - bot на 30/9/2005 г/ 14:02:37

30 Септември 2005 14:05


това, този текст, ми се вижда като безсмислица, връз глупост, връз откачено твърдение, връз нещо изкривено, подпряно до нещо с откършен крак, изобщо - страшен буламач и водорасли в хастара на потника...

това с какво е ценно?

30 Септември 2005 15:10
Егати и работата, отложи ми се пътуването.. трeбваше да ида до един приятел, ама в туй време починала баба му. Та ми вика: "нали не искаш да присъстваш на погребение?" Да си кажа, обичам да присъствам къде ли не, но си замълчах, по англичански :-)
.
За гнева -не знам, ама "традициите", които требва да се (с)пазат са винаги със семки.. при това-горчиви. Щото в семките е и коренът.
Да не забрава да ве по-питам: има ли ягоди без семки?
Strawberry

(сигурно п.ш.м.)
30 Септември 2005 16:07
>>><<<
Хубаво пише Донков. мъдро, семкато и осеменено, а вий си правете изводите..
кой колко дувар е построил и му остава да си дострои ..
30 Септември 2005 16:33
Много пцувня много нещо е отнесъл Калинчо днес за творбата си за дувара на сър Джон и гнявещата се, недочукана Фиолетка. Е-е-х поетични мъки на душата....
30 Септември 2005 19:08
ДА СИ ПРАВИ ЛИ ВСЕКИ КАКВОТО МУ СЕ ПРАВИ?
Значи, Калине, викаш, радетел си бил за това всеки да си е такъв какъвто си е. Това - хубаво. Нека всеки си е такъв какъвто си е, разбира се. Ама пък, виж самия ти как иронично говориш за оная ми ти превзета бабишкера, дето произлизала от корсарско семе. Виж, самия, как с едно такова чувство на превъзходство и снизходителност говориш и за своята позната-родоотстъпничка. Ами, ей ги на американците нали си правят каквото си искат ( все пак го искат, нали?)? И какво се получава сега на практика? Ами...леки едни такива рестрикции в съвсем резонните рамки на онова дето проповядваха Русо и куп още от ония ренесансни хуманисти ( а пък да не говорим за някои аспекти на някои религии, където често тази догма е застъпена в теоритичната и част...практиката както знаем е съвсем друга работа) да си правят каквото искат, ама така че да не пречат на другите да си правят онова което те си искат. Хубаво, нали? Ти си знаеш гьола, оная там - другата жаба и тя си знае нейния и както в руските приказки - и аз бях там и ядох и пих и се веселих...и по мустаците ми се стичаше, ама в устата ми не влезна ( или както беше там).
Тогава значи, щом иска Садам да си избива враговете - ами да си ги избива, бе. Вътрешна работа. На кой му дреме, един вид на кура, че били срязани няколко хиляди там бунтовнически глави. Искал да обгазява някакво си кюрдско селище. Ами...негова си там работа. Да ги мори, като се пишат толкова отворени, в края на краищата тия ми ти кюрди. И ето ти ескалацията на терора става толеруема, стига да не излиза от локалните граници. По същия начин - ами да си се въоръжават тия ми ти корейци, в края на краищата. Те си ги отгладуват тия ми ти ядерени въоръжения. Да си правят, значи, каквото си искат. Какво да му се мешаме на джуджето във вътрешните работи. А тия в Африка, дето се тепат един друг? Ами да се тепат, бе...и там си е вътрешна работа. Както и в съседна Югославия. Ами какви са тия босанци, а? Такава нация няма. Я там всички под ножа, та да се научат веднъж за винаги кой кум, кой сват, кой на булката брат. Оста'й ги да си се трепят един друг. Да се колят тия ми ти шиптари, сърби, хървати и босанци, в края на краищата. На нас, к'во ни дреме на хуя? Ей ти, значи, твоя модел за бели врани, свраки и разни такива уникални хвъркатости.
Да де, ама я да вземем само онзи "комшийския" пример с екс-Югославия. Айде, хипотетично, да кажем че не ги бомбандираха и ги оставеха да си "оправят вътрешните въпроси" сами. Ами ти как я виждаш тая работа? Щеше ли според теб да остане жив шиптар, както се бяха разпенили тия ми ти акранови тигри? Да де, ама това си е вътрешна работа...както и тази с нашите си мангали. Ако искаме на сапун - на сапун. Ако искаме на Сатурн - на Сатурн. Кои са тия ми ти капути да ни казват какво да правиме, след като ние сме тия дето сме втори по умност в Света ( след евреите, разбира се), а не те.
И така, всеки ще си прави там каквото си иска в държавата и другите ще си трайкат и ще си гледат своите си бакии. Така искаше и чичко ти Сталин, ако си спомняш: Това са си вътрешни проблеми, вика...и хоп сума ти инакомислещи в Сибир, така мислеше и другаря Мао: Тази културна революция си е наша...и хоп сума ти и контракултурореволюционери хапнаха дръвцето, така мислеше и Ами Дада, така мислеше и Дювалие, така мислеше и Пол Пот, така мисли сега и Кадафи: Това са си наши закони и туй то!
То хубаво, от една страна, да си е така, ама я виж защо никой нищо не вика на Португалия да речем, на Швеция, на Монако или Канада ( ей тъй, на произволно избрани страни), ами дърпат ушите я на Турция, я на Ирак, я на Афганистан...само защото са по-различни ли? Ами, така е то. Дървят им се, не защото са населени с по-инакъв генетичен материал, ами защото те самите нещо не се отнасят кой знае колко добре със собственните си граждани.
Ами спомни си как на времето на Милошевич му викаха в Рамбуйе: Не са хубави тия работи, мой човек. Спри да си избиваш малцинствата...а той какво направи? Ами бие се нашия в гърдите: Ние не правим такива работи. Ние сме туй, ние сме онуй. Велика нация! Партия и народ! Ние съблюдаваме всичките ония споразумения... Правдата ще възтържествува и разни едни такива ги реди, нашия, като че ли е на партийно събрание в Лика, а не на мирни преговори. Лъга там, маза...мислейки си че е голямо гяволе и че като се съгласи за пред тях на нещо...ще може после, ей така, курвачката, както ние си знаем по балкански да си правим разни шикики-микики. Да де, ама не позна. Ония му казаха: Ако не направиш това и това - ще те бомбардираме като стой та гледай. Той обаче си вика: Ще ме бомбандират - трънки. Смеят ли насред Европа да правят такива циркове. А бе, дай да опитам още...ъъъъъъ...като всеки комунист, той си е нагъл, безочлив и двуличен.
Говори ти пет часа за МИР, ПРАВДИНИ, РАВНОПРАВИЕ и всичките му там алабалщини от "Наръчник на пропагандатора" и после - бам ще изпозаколи стотици гадове и ще ги закопае в безименни гробове. Хубаво де, така става у нас, ама тия ми ти американци, нещо не си падат да ги работят ( а на всичкото отгоре имат и бомби и танкове и ракети и самолетоносачи и к'во ли не още...в количества каквито никой друг няма) и като казаха: Ще те ударим! и както видяхме удариха без много, много да им дреме, че ще загинат невинни хора и ще пострадат дори и противници на тоя ми ти комунистически капут. Ама то това е войната. Няма шикики микики. И като ревна тоя ми ти Слобо: Ама защо така? Не са хубави тия работи...и прави струва...ама к'во? Можеш ли да се бориш срещу най-голямата сила на планетата? Ами - можеш разбира се, ама 100% ще загубиш. И накрая какво стана? Ами пак стана каквото му казаха да направи, ама сума ти и невинни хора загинаха. Същото както при Садам. Казаха му хората: Вземи си там партакежа, натовари си камиони с покъщнина и айде - друм. Оди там където ще те приемат и ние няма да те закачаме ( айде от нас да мине)...а той к'во? Вместо да отиде там, да им целуне ръка и да изфиряса като пръдня от гащи започна да се репчи, да стреля във въздуха с калашник, да ми играе разни там танци със саби, да парадира в униформа и да маха на дефилиращите защитници на Родината. И накрая - к'во. Ами хем синовете си загуби, хем го видяхте там как мига като плъх в кълчища и набива тихичко разни американски храни в панделата. Гордост - вика - Ние иракците сме горд народ и т.н.т...горд си...my ass.
То хубаво така- оставете всеки да прави каквото си иска, ама пък като тръгнат "ония" да правят каквото си искат - гледаш как оплакваш орталъка с вайкане и забелжки.
Сега, дали тия дето играят световни джандари са винаги прави е съвсем друг въпрос. Ама, пък, ако погледнеш правдата е винаги правдата на силния. Дали на слабия му харесва или не, е без особено значение.
Айде, аз да речем, гледам на въпроса през моя си бинокъл и за мен си е съвсем в реда на нещата малцинствата да имат права, да не бъдат преследвани хора заради политически убеждения, да има равноправие между мъжа и жената, да не се преследват педерасите ( въпреки че не бих отишъл до ниво хомосексуални бракове...ама пък хей...аз съм си аз, пък законоправците са си законоправци...ще си кажа думата, ама ако мнозинството предпочита наличието на хомосексуални семейства...ами ще си кажа - хубуу с'а...щом хората си искат, пък). Така че тия ценности дето се опитва да ги наложи Америка на инакомислещите са ми много близки и в общи линии почти покриват онова което, аз лично смятам за правилно.
Сега, това че на Махмуд му се ще да си бие жената, на Хо му се ще да убие детето си, защото не е момченце или пък на Амир му се ще да избие всички които не вярват в неговите религиозни догми виж пък на мен това не ми се нрави.
Така че, малко по-предпазливо като използуваш някои такива мокри термини.
30 Септември 2005 20:01


Гроздовете на гнева в зимата на нашето недоволство.

От Джон.
30 Септември 2005 20:13


Граци, една мъничка забележка, Русо не е ренесансов гений, а просвещенец / Siecles des lumieres/, заедно с Волтер, Монтескьо, Дидро и т.н.
30 Септември 2005 20:48
Хубуу, де...ама то етикетчето не променя кой знае колко духа на онова дето искам да кажа.
Не че не си фактологически права, ама пък ако погледнеш... то нека туй да ми е кусура.
30 Септември 2005 20:53
Сиби, имам честта :-)
.
Написаното от Калин е пълно с картини на променени и промени, (некои от тях от всички преживени) и как са те осъществени. (с Пиратски ятаган - или в Швейцария :-)
.
Укротяване на опърничавата:
"Дотолкова се разнежи, че ми позволи да платя кафетата. Доста чудно за една жена, която отлично знаеше как изглежда семето на гнева..."

30 Септември 2005 21:01

Еееее , ми нали казвам - мъничка забележчица само, ама не можах да се сдържа - влезе ми в стихията

Пък и цял голям етап в развитието на френската литература и философска мисъл си прескочил - между Ренесанса и Просвещението се намира славният и много плодовит период на Класицизма /времето на абсолютната монархия/ - Паскал, Корней, Расин, Молиер, Лафонтен и много още.

Поздрави !


Поздрави, Херкулес.
Днес не ми хареса написаното от Донков.
Не е джентълменско, някак, колкото и да се опитал да бъде незлобливо насмешлив и снизходителен - получил се е точно обратният ефект.

Жените са от Венера, а мъжете са от Марс /имаше такава книга/ и доста често се тълкуват взаимно съвсем превратно.




Редактирано от - Сибила на 30/9/2005 г/ 21:12:42

30 Септември 2005 21:18
Сибила,

Гроздовете на гнева в зимата на нашето недоволство на изток от рая.

[/b]
30 Септември 2005 21:22
Ръководство по разпознаване на черни и бели врани.
Грациан хубаво пише и хубаво обяснява, стига да има кой да чете и най-паче да разбира. Че то четенето е едно, а разбирането друго. Требе са се мисли, а мисленето е уморителна работа. Ей на, да вземеме за пример белите врани, за които ни разправя Калин Донков. Някои врани са бели, ама повечето са черни, но ловко се опитват да минат за бели. Демек, ако мине номера. Това се нарича да дезориентираш класовия враг. По някакво си недуразумение някой прочел писанието на Калин за белите врани по Свободна Европа и ето ти беля. Бяла врана ли, чакай да ти кажеме ние на тебе една бяла врана, гиди..... И го погват. Лошо, казва Калин, не бива да се закачат белите врани. И след това обобщава за Ирак и Югославия. Садам и Милосевич и те били бели врани. Ама на, лошите хора ги били биели. И това не е хубаво. Ъхъ, ама тия врани хич не са бели врани, както се опитва да ни омота Калин, ами са черни като картан. Та мисълта ми беше, че милиционерската школа навремето имаше разработена цяла стратегия как да преставя черната врана за бяла и обратното. Гледаш начи фърчи черна врана, черна като катран. Ти почваш да викаш с всички сили: "Я, глейте, глейте, бяла врана". И всички гледат. Кръжи черната врана отгоре и нагло пуска по главите на зяпналия народ куришки - семките на гнева.
... Има непоказани мнения ...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД