Време е ГЕРБ да се съсредоточи по-сериозно върху ролята си на парламентарна опозиция на правителството "Орешарски", вместо да се чуди как да яхне протестите. Това ще й бъде по-полезно в ролята на претендент за следващ управленски мандат. Партията на Бойко Борисов вече направи първата стъпка - върна се в пленарната зала и попълни комисиите в НС. Явно осъзна, че няма как да свърши нещо, докато бойкотира заседанията. Но стъпката е недостатъчна, трябва нещо много повече, за да си солиден контрапункт на управляващите.

Коментарите на Бойко Борисов и хората му по отношение на дейността на настоящото правителство не могат да го уязвят ни най-малко. Напротив, те по-скоро компрометират самия Борисов. За него най-големият проблем на настоящата власт е, че



тя отказва да признае първото място на ГЕРБ



на последните парламентарни избори и се държи с партията му все едно едва е прескочила 4%. Разбираме, че на бившия премиер винаги му е било трудно да се абстрахира от спортната си натура. Само че политиката и спортът са две различни дейности, които се подчиняват на различни правила. В политиката дори да финишираш първи това не те прави автоматично победител в състезанието. Доказва го сегашната ситуация. В спорта няма как вторият, третият и четвъртият в класацията да се обединят и да вземат златния медал. Вместо да се цупи Борисов, той и партията му трябва да се държат именно като единствената формация в България, която е успяла да бъде първа политическа сила, след като е управлявала държавата.

Настоящото правителство прави гаф след гаф, но основен критик на тези гафове не е парламентарната опозиция, а медиите. В това отношение ГЕРБ продължава традицията на предишни опозиции в минали мандати. Странно, но у герберите и техният лидер се наблюдава дори известна благосклонност към най-големите гафове на кабинета, което е новост за политическия ни живот. Няма как иначе да си обясним изказването на Борисов, че Делян Пеевски е жертва на БСП и ДПС и вече горко съжалява, че са го изпързаляли с назначението за шеф на ДАНС. Дори авторите на сегашното съглашателско управление са далеч по-предпазливи в изказванията си за Пеевски. Сергей Станишев и Лютви Местан предпочитат да се съсредоточат върху въпроса кой е предложил медийния магнат за поста, вместо да изтъкват изключителните му качества. С изказването си Борисов само затвърждава впечатлението, създадено по времето, когато беше премиер, че е доста близък с Пеевски. Нали именно медиите на неслучилия се агент №1 му осигуряваха комфорт, докато беше на власт.

Няма как протестиращите срещу парламента



да припознаят ГЕРБ за своята партия,



докато лидерът й проявява такава благосклонност към Пеевски, заради назначението на когото започнаха вълненията пред НС. Независимо колко активисти от провинцията ще докара ГЕРБ с автобуси в София. За обществото Пеевски се превърна в символа на олигархията, която вече иска властта не зад кулисите, а открито. Причината за недоволството срещу Делян Пеевски е очевидна явно само за обществото, но не и за политиците. Което провокира размисли дали пък не се страхуват от него, с какво ги държи медийният магнат. Очевидно е едно - с подобни абсурдни изказвания ГЕРБ определено няма да върне своето загубено доверие.

А тази загуба е факт. Вярно, че засега според някои социологически агенции ГЕРБ е първа политическа сила, но на парламентарните избори през 2009 г. тази партия победи не само БСП, а цялата тройна коалиция. Докато сега БСП и ДПС имат повече мандати в парламента от ГЕРБ. Борисов би трябвало да си зададе въпроса защо това е така. Активната работа по големи инфраструктурни проекти се оказа достатъчна, за да убеди избирателя тази година, но когато и да са изборите, това няма вече да е лайтмотива за спечелването им. Може би е по-добре "калинки", отколкото "криминалинки", както твърди Борисов. Но би било добре, ако присъствието на първите в управлението бъде сведено до минимум. А по време на мандата на ГЕРБ "калинките" наистина се оказаха предпочитаният вид на държавната ясла.

И да не забравяме - ГЕРБ категорично се нуждае от освежаване на лицата на партията. Оттеглянето на Искра Фидосова е само едно добро начало. Цветан Цветанов все още е дясната ръка на Борисов. А той също е много компрометиран в очите на хората. Докато Цветанов продължава да бъде основна фигура в партията, ГЕРБ трудно ще постигне по-добри резултати от "това, което имаме като гласове" на последните парламентарни избори.