В кварталния полицейски участък в руския град Калуга всичко е подредено както трябва - икона, бюст на Ленин, чучело за Масленица ( Сирна неделя, бел. ред) и еленови рога. Тук се събира първият в Русия доброволен отряд от ветерани на труда - 11 доброволки, решили да въведат ред в своя квартал. Бабешки патрул, така го наричат жителите. Всеки ден, при всякакво време бабите излизат на дежурство - откриват хулиганите, гонят алкохолиците, поучават лекомислените подрастващи как да се държат. Излизат на дежурство по три-четири. Но първо е инструктажът - кратък от кварталния полицай и подробен от главната отрядничка Надежда Ширина. "Рогата трябва да се махнат", започва Надежда Ивановна, забелязвайки как кореспондентите на "Огоньок" поглеждат към стената. "Ние сме сериозна организация, която се занимава с профилактиката на правонарушенията чрез възпитателни разговори с правонарушители. Какви са тези рога и копита?!", допълва тя.

Отрядът е създаден едва преди няколко месеца благодарение на организацията на ветераните. "Ние и преди се събирахме", обяснява Надежда Ивановна. "Чествахме празници, пеехме песни. Но ни липсваше истинската работа. Затова и решихме - трябва да следим за реда по улиците. Всъщност ние и преди правехме това, не подминавахме нарушителите без забележка. Но с удостоверение е някак по-солидно, нали? Благодарим на полицията и градската управа, че подкрепиха инициативата ни. Та ние сме активистки от младини. Винаги сме в строя. А и кой би се справил по-добре от нас? Ние знаем всичко, знаем кой, къде и с кого живее", обяснява тя.



Вместо да си седиш у дома, по-добре



да си полезен за квартала. "Ние нямаме патрулен наряд", включва се кварталният полицай Владимир Свиридов. "По плана за дислокация трябва да имаме, ама нямаме. Така че бабите фактически изпълняват функциите на патрулен наряд - обикалят дворовете, затънтените улички, кьошетата, гледат няма ли нещо подозрително", уточнява униформеният служител на реда.

Обикновено бабешкият отряд патрулира вечер от 19.00 до 22.00 часа, заради което на някои активистки им се налага да пропуснат любимите си сериали. Но обществената работа е по-важна. "Аз тръгвам и знам защо тръгвам. Търся нарушители, надничам в храстите", не без гордост разказва 88-годишната Пелагея Никаноровна. Тя е бивша радистка, служила е до самата фронтова линия, както обяснява. Именно за нея се отнася призивът на кварталния полицай: "Държим се коректно с гражданите, не прилагаме физическа сила".

Преди няколко седмици бившата радистка употребила физическа сила към гражданското население - с тояга се опитала да свали петокласник от една ябълка. "Та той чупеше клоните. Как можех да го подмина?! Та аз съм на работа", оправдава се отрядничката. И макар кварталният отново да повтаря: "Ако забележите сериозно правонарушение, никаква самодейност. Звънете на мен, набирайте телефона на полицията", пенсионерката явно иска повече правомощия. Тя, впрочем, не само че е една от първите, подкрепила създаването на доброволния отряд, но дори предлага: "Защо да не излизам на патрул с военна униформа? Всичко си пазя. Имам дори кобур. Ще плашим хулиганите". "А на мен просто им харесва да общувам с хора", признава 80-годишната Людмила Югова. "Да седиш сама вкъщи е скучно, а навън аз говоря и ме слушат", добавя тя.

Тях действително ги слушат, дори не ги псуват. Кварталният отбелязва положителна динамика: "Откакто бабите започнаха да патрулират по улиците, видимо намаляха жалбите на населението за употреба на алкохол в квартала. Преди едва ли не всеки ден звъняха и идваха тук. "Владимир Николаевич, Васка с приятелчетата пак се черпят на детската площадка", оплаквали се хората. А сега ги гонят отрядничките. И те ги слушат, не възразяват, много рядко влизат в конфликт с бабите. "Все пак нашите жители имат уважение към възрастта, дори пияниците", обяснява полицаят.

Първите нарушители, които разкриват бабите, са именно любители на чашката. Двамата младежи седят на детска люлка и се наливат с бира. Щом забелязаха бабите с червените ленти на ръкавите, скриха бутилките зад гърбовете си. "Разбираме за какво иде реч, сега ще се махнем", обясняват младоците. Те обаче няма къде да се махнат освен на съседната детска площадка. Това се знае както от младежите, така и от бабите. "Разбира се, хората искат да се отпуснат на чист въздух. Но къде да отидат? Няма нито кафене, нито дом на културата. Затова и се черпят където им падне. Дори свестните няма къде да отидат", говорят тихо помежду си доброволките. Но правилата трябва да се спазват, затова добрите момчета сменят местоположението, а дамите гордо се оглеждат с удоволствие.

Пиенето на обществени места е най-разпространеният проблем, с който се сблъскват отрядничките. И когато покрай тях бързо премине някой тип със стар анцуг и по домашни чехли, Пелагея Никаноровна за всеки случай се провиква: "Ей сега ще те приберем." Типът подскача от възмущение: "Ама аз съм трезвен!" Пенсионерката промърморва: "Знаем го ние. Вечно е пиян". После доволно обобщава резултата от възпитателната беседа:



"Ама се плаши от нас. Значи има напредък."



Жените не смятат, че сега руснаците пият повече в сравнение с миналия век. Нито повече, нито по-малко - пият си както винаги. Стабилност. В края на краищата мъжете на много от отрядничките също са пиели. "Моят мъж умря отдавна. Отървах се", въздъхва Пелагея. "А колко пиеше. Само дето не хвърлях чашата по него", припомня си тя. "Ако нашите мъже не се наливаха, щяха да са живи", взема думата 87-годишната Варвара Филиповна. "Щяха да обикалят с нас, да патрулират. Защото районът се охранява само от баби вдовици", обобщава тя.

В групата е омъжена само една, тя е и най-младата - 65-годишната Зинаида Парфьонова. Останалите я наричат "дъще". Днес Зинаида първа видя подозрителни юноши край магазинче. "Защо са ти мръсни краката?", направи тя забележка на едно от момчетата. "Я отивай вкъщи да си измиеш краката. Нали знаем, че живееш тука", наставлява го тя. Хлапаците хихикат, отрядничките продължават: "В магазинчето случайно продават ли алкохол?" Момчетата отвръщат: "Не, само настойка от глог." С този глог, който се продава свободно в аптеките, си лекува махмурлука половината район. Неотдавна отрядничките открили такъв любител на аптечните настойки - лежал насред празни бутилки. Колкото и да го дърпали, не показвал никакви признаци на живот. "Да викаме Бърза помощ", щом жените изрекли тази фраза, любителят на глога тутакси рипнал: "Не, не трябва!"

Пенсионерките са убедени, че в страната трябва да има повече "контролиращи органи", защото след някоя и друга година ще трябва да се вика Бърза помощ за тези момчета, тъй като глоговата настойка триумфално шества из Русия.



Необходими са още повече полицаи,



още повече доброволни отряди, смята пенсионерката Югова. "Трябват ни млади доброволци, яки", допълва тя. И изобщо, добре ще е да се дадат повече пълномощия на отрядниците. Например те биха могли да провеждат профилактични беседи със семейните скандалджии или с двойките, живеещи на семейни начала. "Та това е позор! Преди се смяташе за неприлично да се живее без брак, а сега това е в реда на нещата. Така не трябва" - едва ли не вкупом възкликват всички. Освен това руснаците трябва да бъдат възпитавани в православната вяра, смята Пелагея Никаноровна. "Вярваща ли съм аз самата? Та аз имам 75 икони у дома си", изтъква тя. Затова отрядничките харесват толкова много депутатката Елена Мизулина от управляващата партия "Единна Русия". "Подкрепяме я силно във всичките начинания", казва Надежда Ивановна, докато другите одобрително кимат с глава. "Секс, гейове, семейни начала - не трябва да има никаква пропаганда за това нито в пресата, нито по телевизията. Имаме толкова хубава страна, такъв щастлив живот. Няма защо да я разваляме", категорични са те.

В щастливата държава Надежда Иванова има пенсия от 10 000 рубли (около 300 долара). "Четири хиляди, а през зимата и пет хиляди отиват за наема на жилището", отчита се пенсионерката. "Две хиляди за лекарства. Живея с останалото. Как ли живея? Като всички останали в отряда", казва тя. Пелагея Никаноровна има по-висока пенсия: "Заради фронта... Но много не можеш да се отпуснеш. За жилището, за лекарства, пет хиляди за лечение в болница заделям всеки месец. Остава малко."

Но сега, както и преди, личните неща не са най-важни за тези жени. Важното е родината да живее добре. "Ние сме активистки. На всички избори сме в комисиите. На всички срещи с ветераните сме в първата редица. Ако има някакво мероприятие, срещата с депутати или с чиновник, веднага сме на линия", отново и отново напомнят те. Затова всички, които ги познават, изобщо не са учудени и от дейността им на отряднички. "На работа?", почтително се поздравяват местните жители с бабите, които с червените ленти се движат като стопани на улицата. "Както винаги", строго отвръщат отрядничките. "Днес всичко ли е наред при вас? Оплаквания? Моля ви, няма нужда от благодарности... Родината може да разчита на нас", смеят се гордо те.