Да се въведат нови стандарти в хранителния сектор. Съществуващите сега да се дублират с нови стандарти, при които да е ясно, че влаганите суровини са изцяло български. Те няма да заменят съществуващите, а ще вървят паралелно с тях. Подобни идеи бяха изказани неотдавна от висши чиновници в земеделското министерство. Те неминуемо се асоциират с хранителните стандарти, въведени от земеделския министър Мирослав Найденов, но като стане дума за тях, и производители, и търговци избягват конкретиката.

При предишното правителство в рамките на няколко месеца се "родиха" стандарти за няколко основни храни. На 2 август 2010 г. се роди стандартът "Стара планина" за месните продукти. След него се появиха нормите за млечните продукти, които са по Български държавен стандарт. Последва ги стандартът "България" за хляб. Малко по-късно се появи и стандарт за лютеница.

Сегашното правителство не смята да ги отменя, макар че през пролетта БСП обясняваше, че именно те са една от причините за скок на цените. Сегашното ръководство на Министерството на земеделието увери, че всички добри неща, които са заварили от предишните управляващи - сред които и стандартите, ще бъдат запазени и доразвити. "Нека си остане стандартът "Стара планина", но при него да е ясно, че не всички съставки са български", поясни заместник-министърът Явор Гечев. Той дори похвали Мирослав Найденов, който "направил нелоши неща за стандартите".

Странна похвала, при положение че още по времето на Найденов се разбра, че акциите му със стандартите са обикновен пиар без особен ефект за потребителите. Освен че новите месни продукти тръгнаха с доста високи цени, още при първите проверки в тях беше установено и наличие на соя - нещо немислимо според нововъведените правила. Дали това бяха реални нарушения, или просто пореден сблъсък в и без това горещата конкурентна борба на пазара - така и не се разбра. Във всеки случай още тогава около новите стандарти се появи горчив привкус.

След първоначалното любопитство, което продължи няколко месеца, търсенето на месни продукти от стандарта "Стара планина" тръгна надолу. През 2012 г. фирмите, произвеждащи стандартизирани месни продукти, са били 95, а към края на юли тази година те вече са 89. "Фирмите се отказват, защото търсенето намалява", каза Илонка Аврамова, председател на Асоциацията на месопреработвателите в България (АМБ). Тя обясни, че цената на тези продукти е по-висока, тъй като просто са произведени изцяло от месо. По последни данни цената на каймата в търговската мрежа у нас се движи между 4.80 и 9 лева за килограм. Логично е българските потребители много по-често да посягат към първата, обясняват производители.

Най-непопулярна е каймата от птиче месо "Стара планина". От началото на тази година до края на юли от нея са били произведени само 1428 кг. Също толкова ниска популярност имат и кебапчетата и кюфтетата от птиче месо - за седем месеца са направени едва 1642 кг. За сравнение през 2012 г. са били декларирани 5.18 тона птичи кебапчета и кюфтета.

Каймата "Стара планина" си остава най-популярният месен продукт по стандарт. От нея през първите 7 месеца на тази година са били произведени над 235 тона. По данни на търговските вериги има определена неголяма клиентска група, която устойчиво търси хранителни продукти по стандарт.



Разнопосочно е движението при млякото и хляба.



Две години след въвеждането на стандарт "България" за няколко вида хляб интересът към него продължава да расте, увеличава се и производството. Фирмите, произвеждащи хляб и брашно по стандарт "България", са намалели незначително - през миналата година са били 76, а сега са 73. За сметка на това обаче произведените количества драстично се увеличават. Само за първите 7 месеца на 2013 г. е произведено двойно по-голямо количество на "стандартизиран" хляб, отколкото за цялата 2012 г.

Траен и почти неизменен остава интересът към млечните продукти по БДС, а производителите дори се увеличават. От края на 2012 г. до сега млечни продукти по стандарт са започнали да произвеждат 12 нови предприятия. Фирмите вече са 32. Най-голям е интересът към киселото мляко по БДС с масленост 3.6%. От началото на годината до края на юли от него са били произведени почти 6 млн. кофички. За цялата 2012 г. броят им е надхвърли 12 милиона.

През миналата година, главно заради високата си цена, кашкавалът по стандарт е бил най-непривлекателен. Произведени са били едва 48 тона. От началото на тази обаче производството му бележи зашеметяващ ръст - за седем месеца са декларирани над 292 тона. Тройно повече е произведеното по стандарт сирене.

"Но не се усеща по-голямо търсене на млечни продукти по стандарт", каза пред "Сега" Симеон Присадашки, собственик на млекопреработваща фирма и заместник-председател на управителния съвет на Асоциацията на млекопреработвателите в България. Той обясни, че не може да се каже колко по-скъпи са стандартизираните млечни продукти, защото всяка фирма си имала своя пазарна политика.



Една от причините за по-високите цени е различната технология,



по която се правят стандартизираните продукти, каза Присадашки.

Лютеница по стандарт пък правят само 5 фирми. Толкова са били и през 2012 г., макар че малко по-рано компаниите, които се бяха наели да правят висококачествена лютеница, бяха 8. Браншовият стандарт за лютеницата беше приет в края на 2011 г. Според него не е позволено да се влагат тиквено пюре и консерванти в традиционната българска храна. За цялата 2012 г. са направени почти 2000 тона фино смляна лютеница и над 900 тона едро смляна. От началото на тази година производството на стандартизирана лютеница се движи в подобни рамки - за 7 месеца са произведени над 900 тона фино смляна и 386 тона едро смляна лютеница.

Търсенето на даден продукт не е въпрос само на стандарт, казват търговци. Шумотевицата около нововъведенията отдавна заглъхна, след първоначалната надпревара за приемане на стандартите. Много от производителите залагат най-вече на собствената си марка и на възприемането на европейските правила за качествена продукция.

Негативно влияе и намалената покупателна способност. В кризата повечето от хората купуват най-евтините храни, интересуват се най-вече от цената. Според Богомил Николов от Асоциация "Активни потребители" именно цените натежават най-много на избора на клиентите. Когато се въвеждаха стандартите, потребителите са очаквали по-добро качество на същата цена. "Отначало имаше интерес заради любопитството на хората, но като видяха, че на следващия ден не се случва нищо особено, се отказаха", обясни Николов. Друга причина за отлива от месни продукти с лого "Стара планина" е гафът с остатъците от соя в месото, допълни той. Малко след въвеждането на стандарта беше обявено, че 4 големи фирми производителки влагат соя в "старопланинските" си продукти. Потребителите са запомнили това и си казват - всички продукти са еднакви, само че тези по стандарт са по-скъпи, обяснява отлива той.

Дали допълнителни стандарти като замисляните от земеделското министерство ще променят това настроение? Едва ли. Както е съмнително, че потребителите ще се втурнат към даден продукт само защото е обявен за изцяло български. По-скоро в отворен и силно конкурентен пазар производителите ще продължат да търсят своя престиж в съотношение на безкомпромисно качество и приемлива за стандарта на българите цена.