В пясъка зад училищния двор през голямото междучасие или в градинката пред блока играехме на абета, повикът за това беше: айде да лагаме. Днес си мисля, че това "лагане" е дошло от "залагане", но кой да ти каже вече. Абета значеше топчета, чертаехме с пръчка един триъгълник и на около три-четири метра от него - една черта. Иззад чертата хвърляхме биячите си, най-често гуди - по-голямо от другите топче. Абетата биваха всякакви - стъклени най-често, но и пластмасови, и пиринчени, съвсем различни на цвят - бели, зелени, червени, жълти... Срещаха се дори квадратни. Най-ценни обаче от всички бяха т.нар. "сирийци". Сириецът се разменяше срещу пет до десет обикновени абета, понякога го ползваха за бияч, но само глупак би тръгнал да го "лага" предвид голямата му ценност. Представляваше стъклено топче, в чиято вътрешност благодарение на специална технология имаше разноцветни пластинки, подобни на цветче. Те правеха топчето особено пъстро и красиво.

Играта - за тези от вас, които нямат понятие от нея - се състоеше в целене с бияча на биячите на противника или на "лаганите" в тригълника абета. Уцелиш ли, прибираш уцеленото в джоба. Издут и дрънкащ при ходене джоб те правеше по-умел, по-авторитетен, с повече самочувстие, изобщо - богат, уважаван човек.

Пред блока играехме с часове, обикновено докато се стъмни и абетата се превърнат в едва различими петна. Трябваше да си много внимателен в играта, за да спечелиш някое абе повече от броя, с който си започнал. Трябваше да се внимава и за друго. Понякога, улисани в игровата ситуация, преставахме да следим кой и с какви цели се шляе наоколо. И ставахме вкупом жертва на т.нар. "американско".



Да "правиш американско"



се изразяваше в следното. По-големи от нас момчетии, обикновено 13-14-годишни (ние сме били на по десетина години тогава), минаваха през игровото поле и без никакви церемонии просто грабваха и туряха в джоба си всички абета, гуди и сирийци, които завареха на земята. Сиреч открадваха най-безцеремонно. После бързешката, със смях, се изнасяха. Ако някой от нас се вкопчеше в баткото обирджия и заврещеше да му върнат любимия сириец, се случваше да отнесе шамарите. Сириецът така или иначе заминаваше. Та се налагаше да внимаваме не само в играта, но и настрани. Ако видехме подозрителни персони, способни да осъществят "американско", мигом всеки си грабваше абетата, скриваше си ги в джоба и ги стискаше вътре с ръка. Батковците обирджии, разбира се, можеха да ни претарашат и пак да свият богатството, но рискуваха дърпане, пъхтене, много голям рев и гюрултия. А на голям рев и гюрултия можеше да се притече някой още по-голям батко или дори татко и вече те да са онези, които отнасят шамарите. Така че не дръзваха да посягат към прибраните абета.

Днес се чудя защо "американско"? Не вярвам да е някакъв отзвук от пропагандните клишета по онова време. "САЩ бяха хубава страна, чак след Втората световна се развалиха и почнаха да стават световен жандарм", каза ми адвокатът американец Блаймайер веднъж, когато беше на гости в София и се опитаха да го арестуват, загдето извадил фотоапарат пред американското посолство. Мисля, че по-скоро случайно ще да е онова "американско" от детството. Похитители и завоеватели в този свят да търсиш - пълно е.

Въпросът е, че само силният може да си го позволи. Ние затова сме мирна и хуманна за околните страна. А Сирия - този



сгъстък от религии, етноси и култури,



е била обект на какви ли не инвазии за многохилядогодишната човешка история на тази територия. Сирия е досущ топчето ни сириец от едно време, пъстро и скъпоценно стъкълце. Големите геополитически играчи искат да си го турят в джоба по цял ред причини. Писа се за етнически такива (Турция), газови (САЩ, Франция), базови (Русия), религиозни ("Ал Кайда"), племенно-стратегически (Иран) и какви ли още не. (По-горе под думата "газови" нямам предвид запасите от зарин, а едни предполагаеми запаси от други находища, за които се говори усилено.) Да правя анализ, при това достоверен, на всички причини за сирийската криза не се наемам. Партията БААС и управлението на Башар Асад очевидно не са върхът на човешките общности в уменията им за самоорганизация и управление в угода на всички граждани, гарантиращи всеобщо равенство пред закона. В страната имаше и има недоволни от Асад. Но когато едни сили отвън започнат да въоръжават недоволните от едно управление, а други сили - доволните, то резултатът няма как да е друг освен десетки хиляди убити и милиони бежанци. Силите отвън го знаят добре - предварително.

Тъкмо това заключение, просто за ума, ми пречи да се изпълня с вяра в нещо друго освен в законите, царящи някога и в нашата детска компания. Сълзите на света за пострадалите от химическата атака на 21 август са само билборд,



платен от политически батковци,



на които не им пука ни за тези, ни за други сегашни и бъдещи пострадали. Тези батковци биха минали като кратък тайфун (дали тайфун не идва от тайфа?) дори с "Ал Кайда", за да приберат мълниеносно някой и друг сириец. Биха го сторили смеешком, без голямо замисляне. Ако не играеше шубето от голямата гюрултия и от някой друг батко наоколо, също с корави пестници.