Първият учебен ден винаги е удобен повод управляващите да се присетят, че промените в образованието са наложителни - и смяната на старите учебни програми с нови, и "олекотяването" на материала, и опростяването (но не опростачването) на учебниците. Тази година очакванията са още по-големи, след като от февруари до май в образованието се извървяха четирима министри, всеки с обещанията си. Деца, родители и учители вероятно отдавна са спрели да слушат как ги баламосват с блянове за таблети за всяко дете, забрана на частни уроци, повишаване на грамотността и т.н. За съжаление, градацията на министрите не е възходяща. Министър №4 за 2013 г. - проф. Анелия Клисарова, продължава да бъде в небрано лозе три месеца, след като зае поста. За сметка на това е особено смела в обещанията си. Постоянното лутане и подхвърляне на идеи обаче прекалено дълго замества реформата в българското средно образование.

В сферата на образованието промените се очакват от цяло десетилетие и в интерес на истината ГЕРБ бе най-близо до нов закон, в който по нов начин да се уреди системата на средното образование. Проектът за нов закон за предучилищно и училищно образование отбеляза своеобразен рекорд, тъй като успя да достигне до второ четене в пленарна зала - законодателен връх, който никой от предшествениците на Бойко Борисов не успя да покори дори и при наличието на абсолютно парламентарно мнозинство.

Още в първите дни на новия парламент ГЕРБ отново внесе проекта си, макар и с леки корекции. БСП обаче, както всички управляващи досега, държи да пише и приеме свой законопроект. При управление, чиято енергия се изсмуква от парламентарни междуособици и граждански протести, това може да се протака до края на мандата - колкото и дълъг да е той. Междувременно структурата на средното образование ще продължи



да стои разкрачена между реформите,



а знанията на децата няма да се подобрят, напротив - все повече места в страната ще се превръщат в образователни гета. Въпросът е трябва ли да се чака нов проект, или е по-добре да се дебатира по вече внесения проект на ГЕРБ, който поне е добре познат на всички неправителствени и социални структури, имащи отношение към образованието. Или пък е най-лесно да се промени сега действащият Закон за народната просвета, пък и макар да изглежда, че това са промени на парче.

Докато ГЕРБ беше на власт, гордостта на зам.-министъра на образованието Милена Дамянова беше относително широкият обществен консенсус, постигнат по основните идеи на проекта. В действителност това съвсем не беше така - достатъчно е да припомним високата температура на дебата да има ли задължителна забавачка за 4-годишните. БСП се отказва от идеята, но това не изчерпва темата с предучилищната подготовка. Асоциация "Родители" предлага в законодателството да се предвидят повече алтернативни форми за обучение на децата преди постъпването им в училище. От организацията припомнят старата идея за разрешаване на родителските кооперативи, които "в някои населени места са единствената форма на приемлива за обществото цена". Кооперативите са сериозен ресурс и за децата от големите градове, където не стигат местата, а групите в държавните и общинските детски градини са препълнени и неефективни, е становището на асоциацията.

Една друга постепенно влизаща в сила промяна - целодневното обучение на все повече деца, пък е



заплашена от бюджетни неволи



В становището на министерството на финансите по закона "Дамянова" се припомня, че въпреки въведения гратисен период за задължителната предучилищна подготовка за 5-годишните, много общини са срещнали трудности при осигуряването на места и се е наложило отпускането на допълнителни средства за материална база. Със същия мотив - необходимостта от солидни инвестиции (20 млн. лв. само за учениците от V клас през 2015 г. и още 20 млн. лв. за учениците от V и VI клас през 2016 г.), от финансовото министерство смятат, че засега идеята за целодневно обучение до VII клас трябва да се отложи, докато няма яснота откъде ще се осигурят парите.

Извън тези проблеми управляващите трябва ясно да формулират идеята си за промяна в начина на финансиране на училищата. Досега тя не е прегърната от никой в БСП, а основният й апологет - Клисарова, вече показа, че лесно се огъва на съпротива от "Позитано", или поне с лекота греши (справка: финансирането на частните училища). В същото време на делегираните бюджети се разчита да осигурят справедливо финансиране, без да задълбочават съществуващите образователни пропасти - проблем, за който многократно сме критикувани в различни международни доклади и изследвания. Неподредените идеи на сегашния екип на МОН в този смисъл могат да извадят очи, вместо да изпишат вежди. В същото време за тях се говори, че ще влязат в сила още от втория срок с новата бюджетна година.

Местните власти са предложили на вниманието на правителството редица въпроси, които за широката публика стоят встрани. Например кой да бъде работодател на директорите на общинските училища. Общините настояват те да уволняват директора, а не началниците на регионални инспекторати, както е сега. Местните власти повдигат и друга дискусионна тема - общините искат да имат право на глас, ако държавата реши да им прехвърли училища, на които е принципал. Кметовете искат допълнително финансиране за малките училища, в които се обучават между 60 и 100 деца. Настояват и сами да се разпореждат с имотите на закритите училища, а не те да се използват за образователни, здравни или културни цели, както е в момента.

Не на последно място стои един от най-важните проблеми на българското училище - учебната програма и учебниците. Уви, тук позицията на МОН е също толкова стихийна, колкото по други теми. Дебатът за авторите в учебниците по литература удобно се отлага непрекъснато във времето след "бомбата" с изваждането на Ботев и Вазов от учебниците. Подобни случайно подхвърлени (често и некомпетентни) идеи превръщат идеята за образователна реформа в разказ с неочакван край, а ефектът от сменящите се един след друг министри е нулев.