Бях уволнен от работа и сега искам да ги съдя, че е било незаконно. В какъв срок трябва да направя това и какво мога да искам?

Г.Ф., София





В Кодекса на труда (КТ) има множество норми, посветени на това как и кога се прекратяват трудовите правоотношения, на споровете между работодатели и работници в такива случаи, на възможностите за атакуване на едно или друго действие.

В кодекса има и специална глава, озаглавена точно "Трудови спорове". Именно там са определени и сроковете, в които трябва да се потърсят правата, преди те да бъдат погасени по давност - чл.358, ал. 1 от КТ. Срокът е едномесечен, когато става дума за спорове за ограничена имуществена отговорност на работника или служителя. В рамките на същото време трябва да се предяви и искът за отмяна на дисциплинарно наказание "забележка". Двумесечен е срокът за предявяване на искове при спорове за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение", за изменение на мястото и характера на работата, както и за прекратяване на трудовото правоотношение. Във всички останали случаи давността, която погасява правото на иск, е 3-годишна.

Това означава, че в конкретния случай срокът е двумесечен, защото става дума за прекратяване на трудово правоотношение. Според КТ въпросните срокове започват да текат по следния начин:

1. За искове за отмяна на дисциплинарни наказания и за изменение на мястото и характера на работата - от деня, в който на работника или служителя е била връчена съответната заповед, а при искове относно прекратяване на трудовото правоотношение - от деня на прекратяването.

2. За другите искове - от деня, в който правото, предмет на иска, е станало изискуемо или е могло да бъде упражнено. При парични вземания изискуемостта се смята за настъпила в деня, в който по вземането е трябвало да се извърши плащане по надлежния ред.

В чл.60 на Гражданския процесуален кодекс пък е определено как се изчисляват сроковете. Срокът се изчислява по години, месеци, седмици и дни. Срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Срокът, който се брои на месеци - какъвто е конкретният случай, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден.

Изрично е посочено, че когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден.

Срокът не се смята за пропуснат, ако преди изтичането му исковата молба е подадена до некомпетентен орган. В този случай исковата молба се препраща служебно на съда.

КТ изрично определя, че производството по трудови дела е безплатно за работниците и служителите. Те не плащат такси и разноски по производството, включително и за молбите за отмяна на влезли в сила решения по трудови дела. Ако се наеме адвокат обаче, се плаща най-малкото защото според специална Наредба има минимални хонорари, под които не може да се пада под страх от дисциплинарна отговорност.

Самите трудови спорове се разглеждат от съдилищата. Това става по реда на Гражданския процесуален кодекс, доколкото в Кодекса на труда не е предвидено друго.

Иначе в КТ има и специален раздел, озаглавен "Защита срещу незаконно уволнение". Именно там е записано, че работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда. Пак там е отбелязано и какво може да се иска от съда.

Първата хипотеза предвижда възможност да се настоява за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна. След това може да се иска и възстановяване на предишната работа. Отделно може да се претендира и за "обезщетение за времето, през което съответният работник или служител е останал без работа поради уволнението". КТ предвижда и възможност да се иска "поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи", но тази хипотеза очевидно не е част от конкретния казус. За разлика от другите три възможности, които могат да се приложат и претендират в случая - искане за отмяна, за възстановяване на работа, както и за обезщетение.

КТ отбелязва, че работодателят може и по свой почин да отмени заповедта за уволнение до предявяването на иск от работника или служителя пред съда. Ако не стори това обаче, се стига до съд.

Исковете по трудови дела вървят по Глава 25 на ГПК - "Бързо производство". Наред с други искове по бързия ред вървят и тези за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, както и за възстановяване на предишната работа и за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението. По бързото производство още в деня на постъпване на исковата молба съдът трябва да извърши проверка за нейната редовност и за допустимостта на иска. После съдът дава указания на ищеца да допълни, конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях, ако и когато са неясни, непълни или неточни. След това се чака отговорът на ответника, в случая на работодателя.

После делото се гледа сравнително бързо и съдът излиза с решение. Ако то не удовлетворява работника или служителя или работодателя, то всеки един от тях може да го обжалва - в 14-дневен срок. При тези дела първата инстанция е районният съд, а втора - окръжните съдилища, за София - градският съд.