Колко ли века традиции трябва да остави зад гърба си парламентарната демокрация, за да проумеят институциите у нас, че са длъжни да аргументират решенията си. Направо е обидно да се налага да обясняваш, че когато някой е решил да променя живота ти, той трябва да знае какво ще прави и защо. Но не - институциите най-обичат решенията им да минават колкото може по-незабележимо, без дебат, без анализ на плюсовете и минусите. Обяснението за това поведение е просто - зад него се крие и некадърност, и лобизъм, и чиста проба корупция.

Последният пример на нехайни промени от министерство, което иначе работи интензивно, е пакетът от промени в данъчните закони. С лека ръка бяха изсипани поредица данъчни промени без яснота как те ще се отразят на засегнатите лица и с напълно отсъстваща аргументация на някои от промените. Нещо повече - финансовото министерство вече започна да отстъпва от някои предложения и още от сега е ясно, че



така се преследват и политически цели



Така например държавата е на път да увеличи данъка върху превозните автомобили на стотици хиляди българи. Колко точно - не е ясно, защото по нищо от мотивите не личи, че данъкът се вдига. В момента собствениците на автомобили с мощност на двигателя до 74 kW, които имат катализаторни устройства, плащат 50% отстъпка. Според финансовото министерство обаче наличието на катализаторно устройство се установявало трудно и занапред намалението ще се дава на база екостандарти. Автомобилите с една и съща мощност, покриващи екокатегория "Евро 3" и "Евро 4", ще имат 30% отстъпка, а тези с "Евро 5" и "Евро 6" ще ползват 50% отстъпка.

Това на практика представлява масово увеличение на данъка. Според коментари по автомобилните форуми катализаторни устройства имат и част от автомобилите с "Евро 1" и "Евро 2", за които занапред няма да има никаква отстъпка. Аргументите, с които се прави това - да се обвърже данъкът с нивото на парниковите емисии, вероятно са много убедителни, но не може зад тях да се прикрива реалният ефект от промяната. Тези пари ще се извадят от джобовете на хората и ако твърдиш, че няма да увеличаваш данъчното бреме, трябва да обясниш защо точно този данък следва да се вдигне. Показателна в тази посока е реакцията на кмет на голяма община, който обясни, че е възнамерявал да възрази срещу поредното орязване на местните приходи, но като се зачел внимателно в проекта, разбрал, че данъкът всъщност се увеличава.



Като лобистки текст бе заподозряна



и друга немотивирана промяна в данъчното законодателство - освобождаването от лихви по облигационни заеми. За нея в мотивите към законопроекта за корпоративното подоходно облагане e посветено точно 1 изречение. Няма никакво обяснение защо се прави промяната и какъв ще е ефектът от това върху бюджета. При това облекчението се допуска на фона на отказ на управляващите да премахнат критикувания от самите тях данък върху лихвите по депозитите на гражданите. Трябва да се признае, че финансовият министър Петър Чобанов навреме установи, че облекчението за лихвите по облигационни заеми не е домислено и има вероятност да отпадне.

Самият данък върху лихвите по срочните депозити на този етап отсъства от намеренията за промени, но е ясно, че с него ще се действа тактически, в зависимост от политическата конюнктура, като на даден етап от законодателната процедура той може да отпадне. Аргументите, с които властта се опитва да обясни защо не го отменя, са неубедителни. Основният мотив на финансовия министър е, че данъкът вече е изконсумирал негативите по въвеждането му и е по-добре да остане за 2014 г., а после евентуално да бъде отменен. Това с негативите звучи, меко казано, странно - и на фона на парите, които занапред данъкоплатците ще са длъжни да привеждат, и на фона на разходите за администриране на събирането на данъка, които надхвърлят приходите от него, и на фона на основателните критики за безпринципност в позицията на властта.

Тактическо отстъпление с политическа цел е и намерението на финансовото министерство да преразгледа идеята за отпадане на данъчното облекчение за млади семейства с ипотечен кредит. Не може допреди седмица да си обяснявал, че това облекчение е дискриминационно по възраст и социално положение, а и ЕК те критикува, че важи само за българските граждани, а после да твърдиш, че ще се съобразиш само с ЕК и ще го оставиш в разширен вариант и за чужденците у нас.



Какво е това - дискриминация или заиграване с електората?



Няма никаква яснота и около промените в иначе сериозното облекчение за фирмите, които произвеждат в региони с висока (35% над средната за страната) безработица. В момента те имат право да приспаднат на 100% корпоративния си данък при определени условия. В този списък понастоящем влизат 160 общини. Макар броят на фирмите, които ползват облекчението, да не е голям - 220, сумата, която са си приспаднали за 2012 г., възлиза на 14 млн. лв. Финансовото министерство предлага в списъка да влизат общини с безработица над 25% над средната, без да е ясно колко са те и дали няма накрая да се окаже, че преференцията важи за територията на почти цяла България. Отделно от това се предлага занапред от нея да могат да се ползват само фирми с минимум 30 души персонал, като поне 30% от тях са от съответното населено място. На фона на структурата на икономиката ще се окаже, че макар и да важи за почти цялата страна, облекчението ще се ползва само от шепа средни и големи фирми. И тук няма оценка за ефекта от допълнителното изискване за наетия персонал, а бизнесът вече коментира, че това ще удари малките фирми.

Големи притеснения има и около ефекта от въвеждане на касова отчетност по ДДС, която ще позволи данъкът да се плаща и приспада при постъпило реално плащане във фирмите. От БСК предупредиха, че ще се получи двоен режим - част от фирмите, най-вече малки, ще ползват касова отчетност, докато други - не, и това може да доведе до сериозни затруднения.

По темата оценка на въздействието от финансовото министерство се презастраховаха, че такава ще бъде направена на по-късен етап, като се отчетат коментарите по предложените промени. Така обаче се оказва, че дебатът трябва да се проведе, без да са ясни параметрите.

Синдикатите вече настръхнаха и заради големия отсъстващ в данъчните закони - обещания от БСП за необлагаем минимум или нулева ставка върху най-ниските доходи. Още от сега е ясно, че коментарите по подобна промяна ще са ожесточени - бизнесът и кабинетът са против, синдикатите го искат. И тук аргументите на финансовото министерство не могат да се изчерпват с дежурното изречение, че възможностите на бюджета не го позволяват. Извинявайте, но това наистина нищо не казва.