|
| Колко тънка е границата между изпълнението на задълженията и превишаването на властта |
Сега сме на път да видим поредната серия от същия този филм - покрай историите около сблъсъците около парламента, известни и като операция "Бял автобус". Прояви, които бяха гледани от всички по телевизията часове наред.
Само преди дни от МВР обявиха, че от всички баталии на 23 юли т.г.
накрая е установен само един случай на полицейско насилие
и материалите по него са били предадени на прокуратурата. После стана ясно, че все пак имало и още два случая, ама те минали с дружеска дисциплинарна забележка.
Надеждите, че в случая може да не се мине метър, даде главният прокурор Сотир Цацаров, който критикува МВР за тактиката с автобуса и поиска доклади и информация от полицията за инцидентите по време на протеста. Мнението на Цацаров бе, че общата оценка за действията на полицията е добра, но и той също видял кадри на насилие, "както от страна на полицията, така и от протестиращите". "Без съдействие кой се крие зад конкретния шлем, маска и конкретното лице, мисля, че ще е трудно. Става дума за единици полицейски служители и мисля, че ръководството на МВР ще окаже съдействие", обясни тогава Цацаров.
МВР обаче откри не единици, а единица
Но пък обяви, че имало 39 от протестиращите, които били в основата на ескалиралото напрежение.
Веднага след като вътрешното министерство предаде своя на държавното обвинение, главният прокурор обяви, че по него вече се работи. "Той беше идентифициран с помощта на ръководството на МВР по телевизионните записи. Този човек беше идентифициран от ръководството на МВР по наше искане, независимо дори от факта, че е носел и бяла маска под шлема си - нещо, което е абсолютно забранено в полицейските атрибути при такива действия", коментира Цацаров. Шефът на прокуратурата обяви и че според него въпросният полицай е осъществил "едно непредизвикано с нищо, явно, видимо, флагрантно полицейско насилие, което всъщност осъществява само защото е с шлем, палка и носи пагони и в крайна сметка хвърля една много тъмна сянка върху всички други негови колеги, които в същата вечер са проявили максимално търпение". Сега предстои да видим кога точно ще стане известен полицаят, който е обвинен за полицейско насилие, както и
кога точно той ще бъде изправен пред съда и
съответно ще получи наказание.
Някъде тук се появи бившият вътрешен министър Цветан Цветанов, който атакува приемника си Цветлин Йовчев, че сега имало полицейщина и репресии. Веднага след това сегашният шеф на МВР контраатакува предшественика си, като обяви, че според него "доста фриволно започнаха да се използват термини като полицейщина и полицейска държава". И още: "Полицейска държава е термин, който се използва тогава, когато властта с всички средства се опитва да наложи тотален контрол върху всички сфери на обществения живот. Това би означавало, че министърът на вътрешните работи ще се опита грубо да се намеси в работата на независимата съдебна система, което аз не съм правил и никога няма да направя", заяви Йовчев. По този начин той припомни как предишният вътрешен министър Цветан Цветанов постоянно беше в конфликт със съдебната власт, като по всевъзможни начини нападаше съда и отделни магистрати, включително от телевизионния екран, или като кръщаваше полицейски операции на техни имена.
"При полицейщина ще имаме
прекомерно подслушване и злоупотреба със СРС
Ние намалихме многократно използването на СРС и изградихме мерки за гарантиране на сигурността при тяхното прилагане", добави Йовчев. Очевидно той имаше предвид и двете дела срещу Цветанов, които води прокуратурата срещу него - едното е по повод съмнения за незаконно подслушване на политици и бизнесмени, а другото за опъване на чадър чрез отказ да се подслушва полицейски началник.
Настоящият вътрешен министър очевидно атакува предшественика си и заради смесването на партийна и служебна работа. "Полицейщина и полицейска държава означава, че министърът на вътрешните работи ще злоупотребява със служебна информация, и то в такава посока, че да постигне някакви групови или партийни интереси. Никога не съм го правил и няма да го направя, а и не съм член на политическа партия, още по-малко на ръководството", заяви в прав текст Йовчев. Цветан Цветанов бе едновременно вътрешен министър и зам.-шеф на политическа партия ГЕРБ. В един момент той беше и шеф на предизборния щаб на партията си.
В същото време ГЕРБ се ожали с писмо до европейските институции и партии
за "безпрецедентни" репресии срещу граждани
от страна на българската полиция. В писмото се разказва как автобуси с участници в мирните протести пред Народното събрание били спирани от служители на МВР, личните им карти били събирани, а данните от тях - записвани без никакви обяснения. Освен това "български граждани били малтретирани психологически от органите на МВР".
В шегите и закачките между двамата министри и политическите сили обаче някак се пропуска обстоятелството, че реалното, ефективно полицейско насилие си остава на практика безнаказано.
И предишното управление не прави никакво изключение. Дори напротив - някак му беше като емблема.
"Мога да ви уверя, че този служител на МВР, който удря шамари на задържано лице с белезници, няма да остане ненаказан - това обяви по времето на ГЕРБ тогавашният главен прокурор Борис Велчев. По онова време той обясни, че лично е видял от телевизионния екран кадрите с шамарите на заключения с белезници Стефан Кленовски - затова и веднага е било образувано досъдебно производство. Въпросният Кленовски бе зрелищно задържан в столичен мол по време на парти за рождения ден на едно от децата му. След това съпругата му се оплака, че е била обиждана и блъскана от полицаите, които се държали агресивно и стресирали десетки деца. Някой да е чул какво се е случило след това? Едва ли."
Може би мнозина са позабравили и как преди две години от полицията отричаха каквото и да е насилие покрай историята с учениците от Скравена. Последните се оплакаха, че са били
разпитвани с шокова палка и метална тръба
в полицейското управление на Ботевград заради изрисувани графити и свастики в село Скравена. 18-годишният Петър Иванов твърдеше, че е с изгаряния по шията, двете ръце и краката. Неговият приятел Здравко пък се оплака, че са го горили с ток. Първоначално се твърдеше, че няма проблем. Само след седмица обаче, съвсем между другото, бе обявено, че от МВР са се извинили на семействата на момчетата. Че един от служителите се бил провалил на детектора на лъжата и било възможно той да е упражнил насилие. Тук човек да се чуди дали да плаче, или да се смее. Защото ако има нещо по-лошо от самото насилие, то е неговото прикриване. При това извършвано на възможно най-високото ниво.
На фона на всичко това се появи тогавашният премиер Бойко Борисов, който обяви, че не можело ГЕРБ да се свързва с полицейско насилие. И това точно в разгара със скандала със семейството в Мировяне, което се оплака, че е имало насилие при задържането им, както и че тежко въоръжени са влетели с входната им врата, независимо че са им предложили да отключат.Тогава министър-председателят се опита да замаже всичко, като патетично заяви, че е казал на вътрешния министър Цветанов, че партията, която проповядва гражданско и европейско развитие на България, не можела да бъде свързана с подобни непрофесионално проведени операции и с полицейско насилие. Всъщност този сценарий бе разигран и на 23 юли 2010 г., когато цивилни полицаи нахлуха в дома на Айсел и Сабахатин Мустафови в Кърджали, а дъщеря им беше ударена от полицаите с врата, при което главата й беше разбита. Семейството заяви, че е
станало жертва на полицейско насилие и стрес,
без да има вина, но тогавашният МВР шеф Цветан Цветанов обясни, че имало съмнения как синът помагал на таксиметров шофьор да набавя проститутки и това наложило жилището да бъде претърсено. Но и до момента няма никакво дело за проституция. След това семейството подаде две жалби в прокуратурата и заяви, че ще заведе иск и в Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Тогава Борисов заклейми полицейското насилие и поиска големи наказания.
Първоначално Цветанов обяви, че полицаите, участвали в акцията, са наказани, но само заради административни нарушения - защото не са направили рапорти и съответния протокол. Проверката обаче не установила полицейско насилие. Впоследствие все пак бе образувано досъдебно производство от прокуратурата срещу четирима полицаи. Накрая обаче прокуратурата отказа да предяви обвинения и всичко се размина.
На практика точно това е един от големите проблеми - не само че го има полицейското насилие, не само се отрича и прикрива, но и малкото обявено остава безнаказано. В голяма част от случаите просто нищо не се прави. Дори и след като прокуратурата направи специален отдел за противодействие на полицейското насилие във всичките му форми по времето на Борис Велчев.
А е достатъчно да се отбележи, че най-често, най-сурово и най-скъпо в Европейския съд по правата на човека България е съдена именно заради случаи на полицейско насилие. И най-вече заради неговата безнаказаност. Както е тръгнало, и тази власт е на път да влезе в старите коловози, при които "трайната политика на безнаказаност води до вкореняване на насилието като част от полицейска култура". Дано някой ни опровергае.