Франция се е наежила заради престъпление, което вероятно дори нямаше да намери място на страниците на местен вестник в някое американско градче. В Ница бижутер, който е станал жертва на грабеж, застреля един от двамата въоръжени бандити, докато се отдалечавал с мотопед. Бижутерът, който няма разрешително за притежание на оръжие, е обвинен в умишлено убийство. Според френските закони той трябва да отговаря пред властите за убийство, защото крадците са бягали и не са били пряка заплаха за него. Крадецът е бил застрелян "като куче", заяви бащата на починалия апаш, като изтъкна, че синът му е застрелян в гърба. "Какво щеше да загуби той, ако ги беше оставил да си заминат?"

Много хора във Франция обаче разглеждат казуса по доста различен начин: жертвата, Антони Асли, въпреки че е само на 19 години, има досие с извършени 14 престъпления, като повечето от тях са, докато е бил непълнолетен. Наскоро е бил освободен от затвора и то при условие, че обещае да не извършва ново престъпление. Бижутерът от Ница, Стефан Тюрк, изведнъж се превърна в национален герой за много хора, което отразява настроенията в страната.

Тюрк, който е бил ударен и сритан от нападателите си, преди да бъде ограбен, докато в главата му е бил опрян пистолет, настоява, че се е опитал само да спре крадците, а не да убива единия от тях. "Опитах се да спра мотопеда... Съжалявам, че е мъртъв... И питам: Къде беше семейството му? Къде беше баща му? Децата трябва да се отглеждат правилно."

Извършването на подобно престъпление във Франция не е толкова обичайно, както е в САЩ. Броят на тези закононарушения се увеличава - особено на въоръжените грабежи, като скокът е от 150 000 инцидента годишно до 200 000, което засилва чувството за несигурност в страната.



Има бум на кражбите



в бижутерски магазини, което отговаря на въпроса за обществената подкрепа към бижутера от Ница. Страница във "Фейсбук", която е направена в негова подкрепа, е харесана от 1.6 млн. души и поражда дебат какво означава това. Има хора, които подозират, че много от харесванията са от "приятели фантоми" - роботи в Азия, които са наети, за да се създаде илюзията за масово движение. По-щателна проверка показва, че повечето от хората, които подкрепят Стефан Тюрк, са реални: огромна част от тях са френски потребители на "Фейсбук", които се представят с имена и снимки, и няма съмнителни лица от някой компютър в Азия.

"Под увеличаващото се влияние на интернет и на социалните мрежи казусът, станал известeн като "Бижутерът от Ница" само за няколко дни, разкрива дълбочината на несигурността, обхванала френското общество", написа на първата си страница лявоцентристкият френски в. "Монд".

Крайнодесният "Национален фронт"



превърна бижутера от Ница в свой символ



85-годишният основател на движението Жан-Мари льо Пен позира за вестниците - все едно той е държал пистолета, и дори заяви пред медиите, че би направил същото. Неговата дъщеря, Марина льо Пен, която е новият лидер на движението, бе бурно аплодирана, когато се ангажира със случая на Тюрк по време на митинги: "Когато хората се чувстват длъжни да се защитят сами при толкова драматични обстоятелства, това е знак, че те вече нямат доверие в държавата или в органите на реда", заяви тя.

Казусът - и по-големият въпрос самото престъпление - може да тласне Франция към справедливост. Изключително необичайно поведение демонстрира кметът на Ница Кристиан Естрози, който е и член на дясноцентристкия Съюз за народно движение - партията на бившия президент Никола Саркози, като участва в демонстрация в подкрепа на бижутера рамо до рамо с представители на крайнодесния Национален фронт на Льо Пен.

Казусът с бижутера има и расистки привкус, въпреки че е доста сложен и заплетен. Стефан Тюрк говори френски със силен акцент, докато жертвата му изглежда с бял цвят на кожата. (Неяснотата във всичко това идва от факта, че във Франция не е позволено да броят и регистрират хората по етнически или расов произход. А френските медии пишат за случая, като избягват да споменават подобни категории въпреки очевидното присъствие на сериозно напрежение на расова основа във френското общество.)



Голяма част от обществения гняв



е насочена към чернокожия министър на правосъдието в правителството на Оланд - Кристин Тобира, която е от Френска Гвиана. Един от лозунгите, скандиран по време на демонстрация в подкрепа на бижутера от Ница, гласи "Не на боклуците, да на стрелбата!". Думата "боклук" бе употребена от Саркози, за да характеризира нарушителите на обществения ред във френските бедни квартали, които палиха автомобили в знак на протест заради смъртта на тийнейджъри имигранти през 2005 г.

Случаят с бижутера от Ница може да бъде разгледан в отразената светлина на новините около набралия популярност американски казус "Трейвън Марти", масовото убийство, извършено от Аарън Алексис във военноморската база във Вашингтон, и убийството в Северна Каролина на невъоръжен чернокож 24-годишен бивш футболист от полицай. Франция се чувства малко като Ню Йорк през 80-те години на ХХ век. И човек веднага се сеща за случая на Бернхард Гьоц, който бе оправдан за стрелба срещу група невъоръжени тийнейджъри, които според него искали да го нападнат в гръб. Той се превърна едновременно в герой и престъпник, защото взе правосъдието в собствените си ръце. Нарастването на престъпността и засилването на напрежението на расова основа в онзи период доведоха до приемането на по-строги закони за криминалните престъпления, но пък бяха подкопани основите на законодателството за притежаване на оръжие - страничен ефект, с който се бори в момента и САЩ.

"Не искам да бъда използван като политическа футболна топка", заяви Стефан Тюрк пред медиите. Независимо дали се харесва или не, случаят с бижутера от Ница помага, за да се видят сериозни грешки и да започне дълбока промяна във френската политика. Ще успее ли все пак Франция да намери по-удачен компромис между това да защитава основателното желание за сигурност и поведението на стрелец от Дивия Запад, което е широко разпространено в САЩ?