Млада майка на две деца бе убита с камъни от роднините си преди два месеца, след като племенен съд в Пакистан издаде такава присъда. Престъплението, което е извършила: притежание на мобилен телефон.

Чичото на Арифа Биби, братовчедите и други роднини хвърлят камъни и тухли по нея, докато жената не умира, според съобщенията в медиите. Тя е погребана в пустинята, далеч от родното й село. Едва ли някой е арестуван. Нейният случай не е единственият такъв. Убийството с камъни е законно и се прилага най-малко в 15 държави или региони. Активисти на правозащитни организации се притесняват, че тези варварски убийства може да се увеличават, особено в Пакистан, Афганистан и Ирак.

Защитниците на правата на жените започнаха международна кампания за забрана на убийствата с камъни, с които най-често се наказват жените, обвинени в изневяра. Активистите използват "Туитър" и други социални мрежи, за да окажат натиск върху генералния секретар на ООН Бан Ки Мун да осъди тази практика.

"Убийството с камъни е жестоко и отвратително наказание. Това е вид мъчение, което води до смърт", обяснява Наруийн Шамийм от международната правозащитна организация "Жени, които живеят според мюсюлманските закони". "Това е една от най-бруталните форми на насилие, извършвани срещу жени, за да бъдат контролирани и наказвани сексуалността и основните им свободи". Тя смята, че активистите ще накарат ООН да приеме резолюция за убийството с камъни подобно на тази от миналата година за забраната на обрязването на жените - друга форма на жестокост, която често се обяснява с религиозни и културни мотиви.

Убийството с камъни е незаконно в повечето мюсюлмански държави и за него не се споменава в Корана. Поддръжниците му обаче твърдят, че то е признато в хадис - предания за действията и обичаите на пророка Мохамед. Убийството с камъни е създадено като специфично наказание при изневяра според някои интерпретации на Шериата или ислямските закони. В някои случаи, дори и жената да твърди, че е била изнасилена, това може да се приеме като признание за секс извън брака.

В един от случаите, за които разказва Шамийм, 13-годишно сомайлиско момиче е заровено до врата и 50 мъже хвърлят камъни пред 1000 души на стадион в град Кисмайо през 2008 г. Баща й казва пред "Амнести интернешънъл", че тя е била изнасилена от трима мъже, но е обвинена в прелюбодейство, когато се опитала да съобщи за изнасилването в град, контролиран от ислямистката организация "Аш Шабаб".

В Иран е отчетен най-високият брой на убийства с камъни. Никой не знае колко души са загинали по този начин, но най-малко 11 са в затвора и са осъдени на убийство с камъни, твърди иранската адвокатка-правозащитник Шади Садр. Тя защитава петима осъдени на убийство чрез хвърляне на камъни. Според нея Иран изпълнява тези присъди в тайни затвори, в пустинята или много рано сутрин в гробищата. "Натискът, който идва извън Иран, винаги помага. Ислямската република твърди, че не се интересува от репутацията си, но всъщност много се интересува", добавя Садр, която живее в изгнание във Великобритания.

През 2010 г. случаят на Сакине Мохамади Аштиани, която бе осъдена на смърт чрез хвърляне на камъни заради предполагаема изневяра, предизвика международни протести. Изпълнението на присъдата бе отменено, но тя остана в затвора. Властите оттеглиха убийството с камъни от новия наказателен кодекс през миналата година, но малко след това го върнаха. Освен в Иран убийството с камъни е законно наказание за прелюбодейство в Мавритания, в една трета от 36-те щата на Нигерия, Пакистан, Катар, Саудитска Арабия, Сомалия, Судан, Обединени арабски емирства и Йемен.

В някои държави като Мавритания и Катар убийството с камъни никога не е прилагано, независимо че е законово регламентирано. В други държави обаче, като Афганистан и Ирак, където не е законно, племенни лидери, военни и други го изпълняват извън закона. "В Афганистан военните лидери изопачават религията, за да тероризират населението за собствените си политически цели. Убийството с камъни е един от начините да се прави това", обяснява Шамийм, която е и координатор на кампанията "Престанете с убийствата с камъни на жени".

Според правозащитниците жените по-често са обвинявани в прелюбодейство от мъжете заради дискриминационните закони и обичаите представителките на нежния пол да бъдат наказвани по-често за извънбрачен секс. Ако един мъж не е щастлив със съпругата си, той може в зависимост от държавата, в която живее, да се разведе, да си вземе други жени или временно да се ожени. Жената обаче има малко възможности. Тя може да се разведе само при определени обстоятелства и рискува да загуби възможността да се грижи за децата си. Мъж, обвинен в изневяра, е по-вероятно да може да си наеме адвокат, а по-голямата физическа свобода доста ги улеснява да се спасяват от ситуации, в които има риск да станат жертва на незаконно убийство с камъни.

Активистите твърдят, че процесите често не са справедливи. Присъдите обикновено се основават на признания, изтръгнати чрез насилие. Тъй като е трудно да се докаже изневяра, съдиите в Иран също така произнасят присъди на базата на вътрешно усещане, отколкото като вземат под внимание доказателства. Начинът на изпълнението на присъдата е по-тежък за жените. Хората, осъдени на убийство с камъни в Иран, частично са заровени в земята. Ако могат да избягат, са свободни. Жените обаче обикновено са заравяни до гърдите, а мъжете само до кръста.

Убийството с камъни е в разрез с много договори на ООН, сред които Международния пакт за граждански и политически права, според който никой не трябва да бъде подлаган на мъчения, жестоки или нехуманни наказания. Документът, под който са се подписали Иран и Пакистан, позволява на държавите да убиват хора само за "най-тежки престъпления".

Много видни мюсюлмански духовници се изказват в подкрепа на забраната на убийствата с камъни, като твърдят, че това не е ислямско и е в противоречие с изтъкнатите в Корана разкаяние и състрадание. Според Шамийм този начин на убийство се използва в райони, където има конфликти, а политиците и военните лидери се възползват от религията на хората като начин за запазване на властта. В Мали м.г. подобно наказание бе извършено за първи път, след като ислямистите поеха управлението в северната част на страната. Не е ясно защо в случая на пакистанката Биби племенният съд избира убийството с камъни като подходящо наказание за притежанието на мобилен телефон. Според Шамийм убийството с камъни и заплахата от него се използват, "за да се контролират жените, да се ограничават свободите им и тяхната сексуалност".

Заплахата от убийство с камъни съществува дори в Тунис, който е сравнително либерална държава от гледна точка на този вид наказание. Тази година председателят на Комисията за поощряване на целомъдрието и превенция на пороците в Тунис поиска с камъни да бъде убита тийнейджърка, затова, че в знак на протест качила онлайн свои голи снимки.