За да пребориш която и да е система в съда, трябва да си готов да загубиш и време, и нерви. Красимир Станоев от Пазарджик отделя 7 години само да получи справедливост на първа инстанция. След негова жалба Административният съд в София отмени текстове от Правилника за приемане на студенти в Националната спортна академия, заради които през 2006 г. не е допуснат да кандидатства във висшето училище. Почти сигурно е, че от НСА ще атакуват решението на съдия Юлия Тодорова и пред Върховния административен съд. И така битката му ще продължи. Ако и върховните магистрати приемат, че правото е на страната на К.С., той ще може да предяви и иск за обезщетение по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Затова и не се отказва от делото дори след като от НСА отменят спорните текстове от правилника си за прием на студенти.

Ето я и историята на Красимир през съдебното решение.

През 2006 г. той завършва математическа гимназия в Пловдив и иска да кандидатства кинезитерапия в НСА. Младежът е активен спортист - тренира карате и волейбол, участва в състезания и печели награди. Това обаче не помага. Красимир изобщо не е допуснат да подаде документи за кандидатстудентския изпит. Служителят на университета не му ги приема, защото страда от диабет и епилепсия и това е отразено в медицинското му свидетелство. Диабетът е в списъка със заболявания, които според правилника на спортния университет пречат за прием в него.



Делото



Станоев обаче не се отказва и обжалва. Той не атакува просто нежеланието на НСА да му даде шанс да се състезава за място в университета, а текстът от правилника й, който регламентира заболяванията, пречещи на кандидатстване. Тоест победа за него би помогнала и на други хора с неговия проблем. В жалбата си той твърди, че е дискриминиран и лишен от правото на образование, без да бъде взето предвид това, че неговото заболяване не е несъвместимо с обучението по специалността, за която кандидатства.

Софийската градска прокуратура не взема становище по делото. От НСА пледират, че жалбата на Красимир е неоснователна и не трябва да се разглежда, тъй като проблемните текстове от правилника вече са отменени. Както и че момчето няма правен интерес да атакува целия списък със заболявания, които са били пречка за кандидатстване. Настояват още, че жалбата е подадена извън законовите срокове.

В хода на процеса административният съд изслушва куп експертизи за здравето на Красимир. Според решение на ТЕЛК той е със 79% неработоспособност и не може да извършва тежък физически труд. Специалистите обясняват, че полагането на тежък физически труд съответства на усилията при спортуване, но натоварването при кинезитерапевтите не е така интензивно. Затова физическите натоварвания по време на обучението могат да бъдат организирани и разпределени така, че да не застрашават здравето на студента с диабет.

Съдът изслушва още мненията на офталмолог, ортопед, кардиолог и специалист по вътрешни и белодробни болести, психиатър. Експертизите са поискани от НСА, тъй като Красимир атакува всички болести, пречещи на кандидатстване.

И накрая приема, че са нарушени конституцията, законите за защита от дискриминация, за интеграция на хората с увреждания, за висшето образование, Европейската конвенция за защита правата на човека.

Конституцията сочи, че всички хора се раждат способни и равни по достойнство и права. Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование и т.н. Основният закон гарантира и правото на образование. А с правилника на НСА за приема за учебната 2006/2007 г. се създават ограничения за кандидатстване за хора, страдащи от определени заболявания. Въвеждането на подобни ограничения поставя в по-неблагоприятно положение хората с увреждания, което е дискриминация.



Няма човек - няма проблем



"Действително за всяка професия са необходими определени качества - интелектуални и физически, но не могат да бъдат поставяни общи препятствия от медицинско естество. Принципът за равенство пред закона и забраната за дискриминация изискват всеки да бъде оценяван по извършеното и показаното от него, а не по наличието или липсата на телесно увреждане като признак, отличаващ го от останалите", пише съдия Тодорова. Магистратът разсъждава още, че ако здравословното състояние действително е непреодолима пречка за усвояване на знанията и уменията, евентуалното отстраняване на човека трябва да стане на базата на конкретни неизпълнени изисквания. Необосновано и дискриминационно е да се приема предварително, че заболяване или увреждане във всички случаи лишава някого от определени качества.

Текстовете от правилника на НСА, които Красимир атакува, противоречат на Закона за интеграция на хората с увреждания, приема съдът. Причината е, че забраната за кандидатстване на хора с определени заболявания не съответства на задължението на държавата за осигуряване на условия за образование и професионална квалификация на хората с увреждания. А създадените от НСА критерии за кандидатстване във всички специалности, макар и отменени след старта на делото, са дискриминационни. Така може да се заключи, че висшето училище необосновано е ограничавало кандидат-студентите с увреждания в избора им на бъдеща професия.

Законът за висшето образование пък задължава вузовете да приемат с облекчения хора с трайни увреждания, а не да препятстват техния достъп до образование. Вместо да създаде ред за приемането на хора с увреждания и улеснения за преодоляване на фактическото неравенство заради заболяването или увреждането, чрез оспорените разпоредби НСА е забранявала на тези хора да кандидатстват.

Правилникът е трябвало да бъде написан така, че да съответства на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на специалността кинезитерапия. В тази наредба няма ограничения при кандидатстване за тази специалност.

В съдебното решение е обяснено още, че макар и оспорваните текстове от правилника да са били отменени от НСА само и след съдебното им събаряне като незаконосъобразни, обществените отношения могат да са стабилни, а и жалбоподателят може да се възползва от правото си за дело по закона за отговорността на държавата.



За ефекта от закъснялото правосъдие



Човешката логика е, че казус като този на Красимир трябва да бъде решен максимално бързо от съда. Делото му обаче е типичен пример за изключително бавно правосъдие. При това процесът е подхвърлян между инстанциите три години преди да започне гледането му по същество. Адвокат Гинка Черничерска от Асоциацията за европейска интеграция и права на човека, която защитава Красимир, разказа пред "Сега", че първоначално делото е трябвало да се разгледа от Софийския административен съд. Жалбата била подадена през НСА, както изисква законът. През септември 2009 г. административният секретар на Градския съд приема, че делото на Красимир е изгубено, и започва производство по възстановяване на изгубените книжа. Така е възстановено решение от март 2009 г., с което делото е пратено по компетентност на Върховния административен съд. Междувременно АССГ е получил т.нар. изгубено дело и е започнал да го гледа, разказва адвокат Черничерска. В крайна сметка процесът се гледа от Административния съд в София. На първото заседание по делото - през март 2012 г., се оказва, че то е било неправилно разпределено на тричленен състав административни съдии вместо на един магистрат. Затова съдиите Радостин Радков, Мария Ситнилска и Миглена Недева отменят определението си от октомври 2011 г. за насрочване на процеса. Така е изгубена още половин година. От протоколите по делото не става ясно защо изобщо е допуснато насрочване. Следващото заседание е през юни 2012 г. Тогава делото е отложено за октомври от съдия Юлия Раева за експертизи. През октомври следва нова отсрочка - за декември, направена от съдия Юлия Тодорова. Следват заседания през март, май, юли и септември 2013 г. До 10 септември 2013 г., когато съдия Тодорова приема делото за изяснено, по казуса е имало 8 заседания. След това магистратът пише решението си само за 10 дни. Завидна скорост за темповете, с които е текъл процесът до този момент.

Още след като е отхвърлен от НСА през 2006 г. обаче, Красимир е напълно обезверен и се отказва да кандидатства. Закъснялото правосъдие в случая се приближава до липса на правосъдие. А тепърва по казуса ще се произнася още една инстанция. Накрая сметката на държавата ще я платят данъкоплатците.