Братята, сестрите и братовчедите се водят наследници по закон? Те могат ли да претендират за задължителна част от наследството, ако има завещание и направени дарения например?

М.Ш, София





До преди 21 години в България се наследяваше от наследници по закон, разположени в три реда. Тези три реда съществуват и в момента. В първия влизат децата, както и другите низходящи на наследодателя - внуци и правнуци. Тук по правило наследяват децата. Ако те обаче не са живи, но са оставили деца (които за закона са внуци или правнуци), тогава наследяват последните. Те изключват дори родителите.

Ако няма деца или низходящи от тях, се преминава към втория ред. При него наследяват пак роднини по права линия. В случая обаче те са възходящи - родителите на наследодателя. Ако и те не са живи, идва третият ред. Той е заложен в чл. 8, ал.1 и ал.2 от Закона за наследството (ЗН), който определя третия ред на наследяване по закон, включващ братята, сестрите, дядото, бабата, прадядото и прабабата.С промяна в ЗН през 1992 г. бе вкаран и четвърти ред на наследници - съребрените роднини от 3-та до 6-а степен включително. Така, когато починалият не е оставил възходящи от втора и по-горна степен, братя и сестри или техни низходящи, то тогава наследяват роднините по съребрена линия до шеста степен включително. Изрично е отбелязано и че по-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключват по-далечния по степен.

Необходимо е да се натърти, че "съребрените" роднини от 3-та до 6-а степен наследяват само ако починалият не е оставил деца или родители, както и братя и сестри и техните низходящи. Освен това не трябва да има и преживял съпруг. Защото по закон последният наследява част, равна на частта на всяко дете. И ако няма деца, възходящи (родители, дядо, баба), братя и сестри (и техни деца), то тогава всичко остава за съпруга и той получава цялото наследство.

От всичко това става ясно, че братята и сестрите, от една страна, и братовчеди, лели, чичовци, от друга, също са законни наследници, наследници по закон. Така те наследяват по силата директно на закона.

Според чл.13 от закона за наследството (ЗН) пък всяко лице може да се разпорежда със своето имущество за след смъртта си чрез завещание. Единствените изисквания са то да е навършило 18 години, да не е поставено под пълно запрещение поради слабоумие и да е способно да действа разумно. ЗН определя и че завещателят може да се разпорежда чрез завещанието с цялото си имущество. Това обаче не е точно така. Защото в ЗН е записано и че "завещателните разпореждания във всички случаи не могат да накърняват запазената част на наследниците".

Чл.28 от наследствения закон пък изрично определя, че "когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, то той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството". Вън от тази запазена част е разполагаемата част, с която всеки наследодател може да се разпореди и приживе - било то чрез дарение, или пък чрез завещание.

В същото време обаче става ясно, че само деца, внуци, правнуци, родители и съпруг имат право на запазена част. Братя, сестри, племенници, лели, чичовци, братовчеди нямат право на такава запазена част. Това означава и че те не могат да оспорват завещания или дарение с претенцията за запазена част.

Веднага трябва да се отбележи обаче, че има и други забранителни елементи за едно завещание, след което то може да бъде отменено. Така според чл.15 от ЗН "две или повече лица не могат да завещават с един и същ акт нито в полза едно на друго, нито в полза на трети лица". Това означава, че за да е всичко в рамките на закона, то те двамата трябва да са имали отделни завещания. Много други европейски страни позволяват примерно на майка и баща заедно да завещават. В България обаче това не може да стане.

Важно е да се отбележи, че братята и братовчедите не могат да оспорват заради запазена част, но пък примерно могат да атакуват завещанието поради много други съображения. В ЗН има специална част, посветена на тази възможност. Тя е озаглавена "Недействителност на завещанието", която може да бъде два вида - нищожност или унищожаемост. Според закона завещателното разпореждане е нищожно, когато е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание. Или пък когато при съставянето на завещанието не са спазени разпоредбите за нотариалното или съответно за саморъчното завещание - например ако нотариалното не е сключено пред нотариус и двама свидетели или пък саморъчното не е написано ръкописно. Нищожно е и ако завещателното разпореждане или изразеният в завещанието мотив, поради който единствено е направено разпореждането, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. Завещателното разпореждане пък е унищожаемо при две други хипотези. Едната е, когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава. А другата - когато е направено поради грешка, насилие или измама.