Все още добре го помня. Беше момче на 10-11 години, което се придвижваше по улиците на Делхи, като лежеше по корем върху скейтборд и се оттласкваше с ръце. Нямаше крака. Той ме доближи, вдигна поглед и поиска пари. Стараейки се да не заплача, бръкнах в джоба и извадих дребни, примерно 10 долара, по-малко от това, което харча седмично за кафе.

И това, че му дадох тези 10 долара, бе една от най-неразумните постъпки в живота ми.

Туристите не трябва никога да дават пари на децата просячета, които срещат в чужбина. Дори на сакатите. Дори на онези, които искат пари за училище. Не им давайте пари, бонбони или писалки. Това не е щедрост. Това е едно от най-вредните - и егоистични - неща, които благонамереният човек може да направи. Организираната просия е една от най-видимите форми на експлоатация на хората. До голяма степен този престъпен бизнес се финансира и стимулира от състрадателни хора, които просто искат да помогнат.

Официалната статистика гласи, че всяка година в Индия изчезват около 60 000 деца (а по данни на някои правозащитни групи те са много повече). Много от тези деца са отвличани и принуждавани да просят, като по този начин печелят пари за мафиотски групировки. По данни на такива организации като УНИЦЕФ, "Хюмън райтс уотч", а също на американския Държавен департамент на тези деца им е забранено да оставят спечеленото за себе си или да ходят на училище.



Много често не им се дава храна,



за да изглеждат изнемощели и да плачат, така че да предизвикат по-голямо съчувствие, съответно и по-голяма сума. А понеже децата инвалиди носят повече пари от здравите деца, престъпниците често вдигат печалбите си, като вадят очи на децата, заливат лицата им с киселина или отрязват крайниците им. През 2006 г. репортери под прикритие на една индийска телевизия заснеха филм за лекари, съгласили се да ампутират ръце и крака на деца за по 200 долара на дете - по поръчка на мафията, която контролира уличните просяци. (Как ли е загубило краката си момчето, което срещнах в Делхи?) А за да не бягат децата, престъпниците често им дават опиати и други наркотици.

Подобни неща стават не само в Индия. Ужасни случаи на експлоатация на деца (и по-възрастни) от престъпни групировки има във всички държави по света - в Боливия, Филипините, Бангладеш, Сенегал, Пакистан, дори в Австрия и други страни от Европа, също и в САЩ. Нито една държава в света не е застрахована от това явление. А когато работещите за престъпниците деца пораснат и вече не стават за просене, често ги въвличат в проституция, нелегална търговия с човешки органи или други ужасни дейности. Затова когато оставяме пари в ръцете на малолетни просячета,



ние всъщност финансираме престъпниците,



които ще се появяват по-късно, ще приберат парите и ще ги похарчат, за да развращават, експлоатират, насилват, измъчват и осакатяват още повече деца. Когато даваме пари на просячето, ние насърчаваме цикъла, плащаме за процъфтяването на този отвратителен бизнес и подлагаме бъдещи деца на смъртна опасност. Ние повече им вредим, отколкото помагаме.

Но как да разберем, че просячето е подложено на експлоатация от престъпниците? Всъщност изобщо не е необходимо да разбираме това. Дори и в най-безобидните случаи е лошо да се дават пари и подаръчета на просячетата. Онези, които дават пари или им подаряват химикалки и други дреболийки, се намесват в семейните дела и подронват авторитета на онези родители, които не могат да дават пари на децата си или да им купуват такива подаръци. Дори подаряването на химикалка за училище е проблематично - изпросвайки химикалка за препродажба, детето на първо място ще почувства съблазънта да офейка от училище. Пък и вашите подаръци подкопават местния бизнес, в края на краищата жената, която продава химикалки в магазина на ъгъла, навярно също има деца, които трябва да изхранва.

Казано просто, ние не познаваме страните, в които отиваме, за да разберем дали нашата щедрост ще донесе повече вреда, отколкото полза. Дори най-безобидни на пръв поглед подаръчета често могат да доведат до ужасни последици: организацията за борба с безпризорните деца (Consortium for Street Children) установи, че когато чужденците в Бразилия дават на просячетата сухо мляко, те го разменят за кокаин. Да-да, мляко за кокаин!...

Желанието да поделиш благата си с хората, които срещаш по пътя си, е прекрасно и състрадателно нещо. Но съществуват и по-добри начини да направиш това. Доказали се неправителствени организации могат да насочат даренията ви за финансиране на ефективни и мащабни проекти. Работещите в тях хора знаят как да реализират положителните усилия, без да се нанесе вреда на някого. Изпращането на чек в отговорна неправителствена организация няма да ви даде известност (и допълнение към фотоалбума ви). Но това е най-добрият начин за един чужденец да помогне. А ако все пак много ви се иска да раздавате химикалки и други ученически пособия, по-добре е да направите дарение в такива организации като Books for Africa ("Книги за Африка") или Cambodian Children's Fund (Детския фонд на Камбоджа). А такива организации като Free the Slaves ("Освободете робите") или Save the Children ("Спасете децата") работят, за да бъда освободени хората на планетата от съвременните видове робство, включително от принудителното просене. Организацията Ladli в Индия предлага професионално обучение на "сираци, на деца, станали жертви на насилие, и на нуждаещи от средства за съществуване". А организациите Finca, Kiva и Pro Mujer оказват съдействие на бедняците да започнат някакъв свой бизнес, като им предоставят микрокредити и им оказват друга финансова помощ. (Макар да е истина, че корупцията процъфтява не по улиците, съществуват много начини да се прецени дейността на местните и международните благотворителни организации).



Но всичко това не помага много,



когато се сблъскаме със сърцераздирателната бедност и страдание. Жестоко и безсърдечно е да гледаш в очите нуждаещото се дете и да казваш "не" на висок, твърд глас. Дори хората, които знаят колко е опасна организираната просия, нямат сили да подминат детето, молещо за помощ. Лично аз не мога.

Затова нямаме сили да кажем "не". Но и не може да кажем "да". Какво тогава трябва да кажем?

Измислете изобретателен и почтен начин да бъдете добър. Напоследък пътувам с неголям печат. Когато просячета заставаха пред мен, аз удрях печата отначало върху собствената си ръка, а после разреших на децата да направят същото. Убедена съм, че някои родители няма да бъдат във възторг, ако детето им се върне у дома с печат върху ръката (или върху челото, както се случи с едно момче, което срещнах на Филипините). Но това бе едно весело общуване с минимални отрицателни ефекти, което предизвика няколко усмивки, включително и от моя страна. Един мой приятел използва кукли, а друга моя приятелка винаги завързва за раничката си три дълги ленти, за да покаже на малките просякини как да си сплетат или вържат косите. Вариантите са безкрайни.

Да не се дават пари или подаръчета на малолетните просячета съвсем не означава, че ние им обръщаме гръб. Просто правете дарения на отговорни неправителствени организации, търсене нови начини да бъдете добри с просячетата, за да не се нарушават семейните устои, да не се задълбочава трайната бедност, да не се подкопава местният бизнес и да не се съдейства на престъпността. Бъдете щедри и оставете монетите в джоба си.