Тази година се наместиха удобно две думи в гражданската и политическа реч: мафия и олигархия. Мазно, лепкаво значение за управление на задкулисието, облагодетелстване на кръгове, симбиоза на медии-власт-политика, институционализиране на престъпността... За съжаление обаче това са само послания, които хвърчат от уста на уста подобно на "фехтовка с вятъра". Намеренията са едно, действията - друго. Въпросът "Кой предложи Пеевски" е фундамент, но вече не е актуален. Въпросът е кой първи ще започне да говори с имена и факти.

Замерянето с обвинения между политици и обществени фигури, замесени в кризата на управлението, в която е затънала България, вече започва да се превръща в сериал с очакван край. Уморително представление, в което всички знаем кой нарича себе си "добър" и кои са лошите. Противоборството между две медийни групировки дори роди симпатичния етикет за "по-добрия олигарх". Един банкер и един финансист разменят заклинания за морал, а двамата заедно са се превърнали в "мезе" при всеки лют спор по темата за това кой управлява България. За съжаление ролята на "тъпото копеле" остава за безпомощния зрител на тази престрелка за това кой е олигарх, кой е мафиот, кой се облагодетелства от държавни пари, назначава, натиска конституционалисти.



Интересен феномен е как темата за олигархията



навлиза в речника на политиците. През март 2009 г. лидерът на БСП Сергей Станишев казва в интервю: "Олигархия в България, в смисъла на власт, основана на бизнес, която се слива с държавната и която определя държавната политика, в този смисъл няма. Има богати хора, които се стремят да оказват влияние, но това влияние не е по никакъв начин по-голямо от много други европейски страни, това не е мое мнение, това е мнение на един много високопоставен представител на ЕК, което той сподели с мен."

В последните месеци Сергей Станишев започна да очертава два кръга - и двата подплатени от корпоративно тяло, защитавано от ариергарда на медийни групировки. Темата за олигархията и мафията обаче започва да прилича на онзи виц за НЛО - всички са чували за него, но никой не го е виждал. Но тези два феномена се свързват с какви ли не сфери.

Политологът Огнян Минчев обяви през май, че "интернет интелигенцията се превърна в неочакван съюзник на олигархичното задкулисие в осъществяването на практическото оперативно мероприятие за отстраняването на ГЕРБ от власт". Председателят на парламента Михаил Миков обвърза протестите с "енергийната мафия". Бойко Борисов обяви: "Страната се управлява от олигархична клика, задкулисно, без Орешарски да разбира за какво става въпрос." Лютви Местан се разграничи: "Нямам самочувствието на човек, който нито да представлява, нито да е обвързан с олигархични кръгове."

Президентът Росен Плевнелиев (той самият е обвинен от политическите си опоненти, че е ограден от олигархичен кръг) обобщи: "Да, в България има олигарси." Според него "една малка група от хора, която се е концентрирала чрез изграждане на връзки от зависимости - политико-икономически, медийни, и по този начин тя цели само едно - забогатяване за сметка на обществения ресурс".

Да ви прави впечатление, че никой не посочва имена, фирми, корпорации? Споменават се предъвквани лица, които задкулисието явно бута напред, включително и успелия 33-годишен политик (самоопределението е на г-н Пеевски), заради когото пружината на протеста отново беше навита с нова сила.

Гражданите имат очаквания към политиците и администрацията да започнат да им решават проблемите, а не да участват в кабаретни постановки. От поне три години насам недоволството срещу мобилни оператори, петролни компании, електроразпределителни дружества и сметките за ток, тихото недоволство срещу работодатели, превърнали своите служители в крепостни, всички тези индикатори са показател за надигащото се напрежение в обществото. Трябва да си или безчувствен тип, или късоглед политик, за да не забележиш това тектонично разместване на социалните пластове в обществото.



Всички лица, които вземат решения в държавата,



предпочитат да говорят за всичко, което касае личността им, но не и да се заемат с актуалните обществени проблеми. Превърнаха политиката в "лаладжийско занимание". Известно е, че има фирми, които се облагодетелстват от обществените поръчки. Държавните пари се раздават на близки до властта бизнесмени, но никой не иска да поеме отговорността и да разплете този възел, който задушава малкия и средния бизнес, подяжда семейния бюджет.

Смущаващо е мълчанието на главния прокурор, който доскоро с охота демонстрираше презентаторски умения. Оказва се, че е словоохотлив само по угодни нему теми. Прокуратурата, Народното събрание, всички разследващи и регулаторни органи, дори и институцията на президента разполагат с достатъчно инструменти, за да започнат да разбиват кръговете, в които са се затворили т.нар. олигархия и мафия. Ще бъде жалко, ако тази важна тема се окаже като предупреждението на Местан: "Разговорът за Делян Пеевски не е в полза на ГЕРБ". Ще станем ли свидетели на ефекта на петела, който пръв буди селото? И ще се намери ли кой да изкукурига първи имената и фактите за мафията и олигархията в България?

*Авторът е журналист в Дарик радио.