Бюджет 2014. Това трябва да е бюджетът на възстановяването на икономиката, на засилването на растежа, на намаляването на безработицата, на връщането на инвеститорите в България. Финансовият министър Петър Чобанов предвижда ограничаване на административната тежест за бизнеса и гражданите, свиване и преструктуриране на публичните разходи, за да се освободи място за инвестиции. Според него стабилността и подобряването на законодателството ще бъдат основни движещи сили за икономическото възстановяване догодина. По думите му те ще доведат до увеличаване на вътрешното потребление и оттам до ръст на инвестициите в страната.



Всичко това звучи чудесно. Но дали е осъществимо



и по-важно - дали в бюджет 2014 ще влязат необходимите мерки за осъществяването на тези цели?

Последната актуализация на бюджетната прогноза за 2014 г. беше направена от служебното правителство, а следващата ще бъде готова в края на октомври. Засега Чобанов работи с данните от април. Какво включват те? Очаквания за ръст от 1.8 % на брутния вътрешен продукт през 2014 г. Също толкова голямо увеличение на потреблението при инфлация на потребителските цени от 2.7%. Преките чуждестранни инвестиции трябва да нараснат с 10% спрямо 2013 г., достигайки 1734 млн. евро. Общото ниво на приходите ще бъде около 36% от БВП при запазване на данъчно-осигурителната политика. А разходите за 2014 г. ще са на ниво от 38% от БВП при цел за дефицит от 1.3% от БВП. За периода 2014-2016 г. се предвижда фискалната консолидация да продължи с известно разхлабване през първата година. Сценарият за икономическото развитие на България се базира на забавянето на растежа на вътрешното търсене, наблюдавано от края на 2012 и началото на 2013 г., както и на очакване за нарастване на износа на български стоки и услуги поради възстановяване растежа на европейските икономики през втората половина на настоящата година, през която се прогнозира ръст на БВП с до 1%.

В следващите години вследствие преустановяване на негативните тенденции на пазара на труда и повишаване доверието на потребителите се предвижда плавно ускоряване на растежа на потребителските разходи, а отлаганите инвестиционни проекти ще бъдат осъществени и инвестициите в икономиката също ще ускорят своя темп. За периода 2014-2016 г. се очаква ускоряване на растежа на БВП както по линия на вътрешното търсене, така и заради износа.

Много е възможно обаче



този базов сценарий да не се сбъдне



Правителството на Пламен Орешарски дойде на власт при растяща икономика и бюджетен излишък. По последни данни на БВП пада през второто тримесечие с 0.1% спрямо предходните три месеца. От март насам НСИ отчита дефлация на месечна база, като за август потребителските цени вече се понижават и на годишна база с 0.7%.

Като цяло данните за първите две тримесечия показват забавяне на икономиката. А регистрираният спад на БВП от април до юни се случва за първи път от началото 2010 г. насам. Вероятно е тези тенденции да продължават и през третото тримесечие на годината. Поне такъв сигнал дава приходната част на бюджета. Данъчните приходи, събрани от януари до август тази година, са 63.8% от заложените в актуализирания от Чобанов бюджет. Спрямо прогнозите, изготвени от екипа на Дянков, изпълнението е едва 61.7%.



Толкова слаба събираемост не е отчитана от 2010 г.



насам. В същото време разходите нарастват с 1.5 млрд. лв. на годишна база, като разходната част на бюджета към края на август е изпълнена на 60.1% при 59.3% за същия период на миналата година. Така в края на август в хазната вече има дефицит от 212.7 млн. лв., а фискалният резерв се приближава до законовия минимум, като размерът му се е свил с 900 млн. лв. спрямо май до 4.7 млрд. лева. Трябва да се има предвид и че тези данни предхождат реалното харчене на парите от актуализирания през юли бюджет, който предвижда допълнителни разходи на стойност 200 млн. лв., увеличаване на дефицита с 493 млн. лв. до 2% от БВП и набиране на нов дълг от 1 млрд. лв. С други думи, правителството на Пламен Орешарски харчи все по-бързо, докато икономическата активност в страната се забавя, а приходите намаляват. И данъкоплатците трябва да вярват, че тази политика коренно ще се промени през следващата година?

В увеличението на разходите и дефицита няма нищо лошо, стига с тях да се финансират реформи и инвестиции. Случаят обаче не е такъв. И за 2014 г. особено внимание се отделя на социалните нужди, въпреки че в анализа на екипа на Чобанов към бюджетната процедура се посочва, че парите по това перо се харчат неефективно и нямат почти никакъв ефект. Държавата ще вдигне минималната заплата с 30 лв. от 1 януари 2014 г., но не може да я повиши с 300 лв., освен ако не иска да стигне до състояние на неплатежоспособност. Единственият ефективен начин за увеличаване на доходите на населението е икономическият растеж.

От Министерството на финансите прогнозират, че през 2014 г. заетостта ще се стабилизира постепенно и ще има слаб ръст на заетите с 0.4%, а безработицата ще намалее леко до 12.8%. Високите нива на безработица обаче ще продължат да оказват задържащ ефект върху увеличението на доходите на населението.

На този фон въобще не е ясно



как ще се случи възстановяването на вътрешния пазар



и увеличението на потребителското търсене, което трябва да задвижи икономиката. В изказванията на българските политици отново се сблъскваме със силна доза популизъм. Чобанов и Орешарски обявяват, че засиленото потребление ще доведе до ръст на инвестициите. Икономиката обаче не работи по този начин. Икономическият цикъл започва с инвестициите и завършва с потребителските разходи, а не обратното. В този смисъл всички приказки за повишаване на социалните харчове, които щели да стимулират потреблението, са чист популизъм. Обективно погледнато, българската администрация не може да реши нито един от икономическите проблеми на страната не защото това не е във възможностите на държавата по принцип, а заради тоталната липса на ефективност в държавните институции. Например в Агенцията по заетостта няма отдел за прогнозиране на нуждите на пазара на труда, как тогава въпросната агенция ще ограничи безработицата? От Министерството на финансите сами признават, че разпределението на отговорностите в публичната администрация е неясно. Този факт пречи на огромна част от реформите, като електронното правителство, което няма как да стане факт без цялостна административна промяна, защото неефективността на публичната администрация е основната причина за недостига и ниското качество на информацията при предоставянето на електронни услуги.

Ето защо основните промени в разходната част трябва да са насочени към реформи, а не към социални нужди. С 310 или с 340 лв. заплата хората с такъв доход ще останат бедни. Въпросът е



как държавата да стимулира инвестициите?



Администрацията трябва да се превърне в партньор, а не в основен източник на финансиране на бизнеса при големите инфраструктурни проекти. Дали ако компаниите, които строят магистралите в България, влагаха собствени средства и след това трябваше да си връщат разходите от пътищата, които са направили, щеше да има некачествено строителство?

От финансовото министерство не планират данъчни реформи в подкрепа на потреблението и инвестициите въпреки дефлацията в страната. ДДС ще остане 20%, с изключение на туризма, където е 9%. Очаква се да се запази тенденцията за повишаване на относителния дял на постъпленията от ДДС към потреблението, който да достигне 12.1% за 2013 г. при 11.5% за миналата година. Това отразява засилващата се тежест на данъка върху потребителското търсене в страната. От ведомството на Чобанов виждат възможности за увеличение на приходната част от данъчните ставки върху електроенергията, които са ниски. Но с оглед на кризата в енергийния сектор и тук промени са малко вероятни.



Така стигаме до наследството на Симеон Дянков



В България действа валутен борд, който ограничава положителния ефект от инвестициите, защото БНБ трябва да рециклира всеки капиталов излишък, за да пази курса на лева. Бившият финансов министър в правителство на ГЕРБ въведе и фискален борд. С други думи, българската държава не само не може да води монетарна политика, но вече е силно ограничена и във фискалните си мерки. И това се приема с радост от българите, защото мнозинството от населението няма никакво доверие на политиците. Остава обаче отворен въпросът защо са нужни политици, след като въпросните не могат да провеждат политики?

От началото на 2012 г. с влизането в сила на измененията и допълненията в Закона за устройството на държавния бюджет България прилага три вида фискални правила - за баланса, за размера на разходите и за дълга. Дефицитът в бюджета не може да надхвърля 2% от БВП, разходите не бива да са по-високи от 40% от БВП, а дългът не трябва да е над 60% от БВП. Ако съдим от досегашната политика на харчене на кабинета "Орешарски", в тази рамка възможности за лавиране дава само правилото за дълга.

До края на 2013 г. правителството планира да вземе назаем 360 млн. евро от германски банки, въпреки че такъв подход вероятно ще бъде по-скъп, отколкото излизане на международните дългови пазари или продажба на облигации на български банки. Най-малкото заради променливите лихвени нива по един синдикиран заем. Целта е с въпросните 360 млн. евро да се запълни фискалният резерв и да се покрият плащания на лихви през 2014 г.

През 2015 г. обаче изтича падежът на облигации на стойност 824.5 млн. евро с лихва от 8.25%, емитирани през 2002 г. Т.е. и през 2014 г. правителството ще има повод да потърси значителна сума пари назаем. При брутен държавен дълг еквивалентен на 19% от БВП това наистина не е проблем за икономиката на страната. Въпросът е как и за какво се харчат парите. От такава емисия ще има смисъл само ако е налице ясен план за инвестиции и реформи в подкрепа на икономическия растеж, който да се финансира с въпросния дълг. Такъв план обаче правителството няма.