За първи път Националният фронт на Марин льо Пен поведе в проучванията на избирателните нагласи във Франция. Крайната десница вече събира 24% в анкета от миналата седмица, което показва, че мястото й вече не е в периферията, а в центъра на политическата игра.

Льо Пен има преднина от 5 пункта пред управляващата социалистическа партия и 2 пункта повече от опозиционната Съюз на народното движение, чийто предишен лидер бе бившият президент Никола Саркози. Май лозунгът й "Първата партия на Франция" ще се окаже истина.

Това не е просто отражение на електоралния потенциал във Франция, а рисунка на новата реалност на политическия живот там. През последните три месеца единствената партия, която трупа подкрепа (3%), а не пасиви, е именно Националният фронт.

Този нов статус на практика ще направи политическия й пробив да не изглежда като "френско изключение", събирайки подкрепа от националисти, популисти и ксенофоби в страните от Европейския съюз. Особено на фона на предстоящите местни избори и на европейските избори през май 2014 година.

Всеки четвърти французин заявява готовност да гласува за Льо Пен. Така че Националният фронт може да е най-големият печеливш от недоволството срещу президента Франсоа Оланд и антипатиите към съпартийците на Саркози.

Марин льо Пен опитва да придаде нов образ на партията, основана от баща й - Жан-Мари льо Пен, като прогони представата за симпатизантите й като остаряващи фанатици, антисемити и малолетни скинари.



Различни сме



Тя не желае Националният фронт повече да бъде брандиран като "крайна десница" или "екстремно дясно". В началото на октомври Льо Пен дори обяви, че ще съди всеки, който употреби последния израз, защото подхожда най-вече на антидемократичните движения и намеква за връзка на Националния фронт с неонацистите.

Льо Пен не харесва и етикета "крайна десница", защото в нейните представи френската политика вече не е разделена по оста леви - десни, а по линията националисти - глобалисти.

Под нейна егида Националният фронт запази вижданията на баща й по въпросите на имиграцията и сигурността, своя егалитаризъм. Но докато баща й се бореше за намаляване на данъците и ограничаване на ролята на държавата, дъщеря му иска по-високи данъци за богатите и по-силна държава като отпор на глобализацията.

В. "Монд" наскоро писа, че тя наистина е политически екстремист - позициите й срещу исляма и имиграцията на практика противоречат на френското кредо "Свобода, братство, равенство". Социалистът Тиери Мандон дори описа Националния фронт като "национална фашистка партия".

Ако подобни атаки имат за мишена политиката на Льо Пен за "дедемонизация", тя може да отвърне на удара - Националният фронт танцува по струната, че е жертва на омразата на политиците в Париж.

Ако мотивацията на социалистите е да бъдат обезкуражени избирателите на Льо Пен, а десният електорат - разцепен, тя може също да се окаже контрапродуктивна - Националният фронт е еднакво сериозна заплаха и за левите, и за десните. Освен това левицата попада в незавидно положение според последните проучвания.

Възходът на партията на Льо Пен се дължи най-вече на провала на Съюза на народното движение, чиито избиратели се радикализираха покрай президентстването на Никола Саркози. Той вкара в политическия дневен ред много теми, които вълнуват и електората на Националния фронт - сигурност, емиграция, безработица и др.

Десните избиратели, които до момента са подкрепяли Съюза на народното движение, но сега са готови да гласуват за Льо Пен, искат наказание поради две основни причини - провала на Саркози като президент и липсата на нов силен лидер. След като Саркози подаде оставка като партиен лидер, се проведоха оспорвани избори, спечелени от Жан-Франсоа Копе. Бившият премиер Франсоа Фийон обяви резултатите за фалшифицирани и се отцепи.

Разрастването на Националния фронт е видимо сред три основни групи - възрастните хора, работническата класа, където традиционно партията има силно присъствие, както и разочаровани гласоподаватели на президента Франсоа Оланд. Дори актьорът Ален Делон се изказа ласкаво за партията, която одобрявал.

"В продължение на години Льо Пен - баща и дъщеря, се бориха, но някак оставаха сами. Сега французите са с тях", заяви популярният актьор.



Франция или Европа



На предишните европейски избори Националният фронт спечели едва 6.34%, а сега се очертава като победител, който ще задмине и управляващите, и дясната опозиция. Да не забравяме, че партията се води антиевропейска, обяснявайки как имиграционният проблем на Франция се дължи именно на съюза.

"Французите изявяват желание да вземат съдбата си в свои ръце, да си върнат държавата и нейния суверенитет", коментира партийният секретар Стив Брийос, който предвижда "безпрецедентно земетресение" на евроизборите следващия май. Очевидно основният коз, който ще ги реши, ще бъде националната карта.

Президентът Франсоа Оланд заяви по този повод, че национализмът и популизмът започват опасното си връщане. И прогнозира, че догодина в Европейския парламент може да има "много неевропейци". "Това ще е връщане назад и заплаха от парализа", заяви Оланд, чийто рейтинг бавно, но сигурно продължава да пада.

Френският президент не се притеснява от заплахите на Льо Пен да съди всеки, който я нарича екстремист. "Когато си изправен лице в лице с екстремист, най-доброто, което можеш да направиш, е да си държиш главата вдигната", казва той.



Европейците застаряват и се страхуват



Населението на Европа застарява и се бои от упадъка и исляма - тези фактори, а не само икономическата криза, обясняват покачването на популярността на крайната десница в Европа, включително във Франция, заявява френският президент Франсоа Оланд в интервюта за белгийските вестници "Соар" и "Стандарт" в началото на октомври.

"Национализмът се зароди преди две десетилетия и се дължи на липсата на колективна динамика и перспектива. Към това се прибавя страхът от упадъка, защото някои страни изживяват болезнено сблъсъка с глобализацията. Пък и да си го кажем честно, Европа е свързвана, неоснователно, с отварянето на границите и следователно с имиграцията", казва Оланд.

"Популизмът се подхранва и от отношението към исляма, тревогите на работниците от индустриалните преструктурирания, страха на мнозина от засилването на позициите на икономиките във възход, консервативните настроения, свързани отчасти със застаряването на населението. Ксенофобията свършва останалото", отбелязва френският президент.

"За пръв път в допитване за избори с национален характер Националният фронт изпреварва осезаемо и СНД, и социалистическата партия", отбелязват авторите на проучването от института Ифоп, които измериха най-висока подкрепа за Националния фронт на изборите за ЕП догодина. На европейските избори от 2009 г. Националният фронт получи 6.34% от гласовете.