Една баталия се повтаря като по часовник, с цикличност, чиято точност е впечатляваща. Става дума за двубоя между митниците и МВР кой да контролира и разследва контрабандата. И вместо двете ведомства да работят заедно, което е естествено и дори единствено логичното, те периодично се прецакват един друг и ту вътрешното министерство, ту митниците печелят "законодателно".

И сегашният сблъсък не прави никакво изключение. Само преди дни МВР обяви, че започва повсеместни проверки на всички превозни средства, товари и хора, преминаващи през граничните пунктове. Мярката бе обяснена



като средство за борба с нелегалния внос



Заедно с това стана ясно, че в тези проверки няма да бъдат ползвани митниците. Дори бе даден пример с операция, при която бяха хванати много контрабандни цигари. Едновременно с това се появиха и информации, че е започнала подготовка за нова промяна в статуквото и за поредно елиминиране на митническото разследване и дознание. Отгоре на всичко като зам.-шеф на митниците, и то точно за разследването и разузнаването, бе сложен бивш дългогодишен кадър на вътрешното министерство.

Всъщност обикновено когато БСП е на власт, печелившите винаги са от МВР. Когато през 2005 г. БСП пое управлението в рамките на тройната коалиция, едно от първите неща, които бяха направени, бе да се назначи за вътрешен министър Румен Петков. Той от своя страна имаше за приоритет едно-единствено нещо - овладяване на границата. Това стана първо с приемането на изцяло нов Наказателно-процесуален кодекс. Тогава след дълги спорове в пленарна зала бе прието, че разследващи органи в България може да са само следователите и дознателите. Решено бе последните да бъдат само служители на МВР.



По този начин фактически бе ликвидирано митническото дознание, т.е. възможността



да съществуват дознатели в митниците, които да разследват например контрабандата. Това право бе дадено на митници през 2002 г. от мнозинството, което стоеше зад кабинета "Сакскобургготски". Три години по-късно с новия НПК то им бе отнето. Всички опити на депутати, на финансовото министерство и на самите митници митническото дознание да бъде запазено удари на камък в законодателното лоби на МВР.

Не бе успешна тогава и операцията за вкарването на Еврокомисията в играта. Така по време на дискусията в пленарна зала бе обявено, че в "редовния доклад на Европейската комисия за 2004 г. изрично е подчертано, че трябва да се засилят правомощията на митническите органи за разследване на митнически престъпления". Мнозинството обаче извади аргумента, че контрабандата често е свързана с митничари и е абсурдно да се дава на хора от митниците право да я разследват. И гласува закриването на митническите дознатели. Така с всички престъпления по митниците започнаха да се занимават само дознателите на МВР.

След това дойде втората част от схемата. Тогава след убийството на банкера Емил Кюлев се събра правителственият съвет по сигурност, който наред с другите мерки изненадващо одобри изпращането на служители на Национална служба "Сигурност" - контраразузнаването, на НСБОП и на икономическото направление на националната полиция на границата. Аргументът на тогавашния вътрешен министър Румен Петков бе, че издал заповедта, с която на граничните контролно-пропускателни пунктове (ГКПП) да работят вече не само хора от Гранична полиция, за да не се чувстват последните "недосегаеми и да знаят, че са контролирани от други служби". Пак по същото време вътрешното министерство направи и следващата крачка към овладяване и превземане на границата. Този път чрез Държавната агенция за бежанците (ДАБ), която мина на подчинение във вътрешното министерство.



Така МВР напълно овладя границата. До 2011 г.,



когато след заседание на президентския Консултативен съвет за национална сигурност бе обявено, че е постигнат консенсус за въвеждането отново на митническо дознание. Тогава съобщението дойде от вицепремиера и министър на финансите Симеон Дянков, който бе в студена война с другия вицепремиер по онова време - вътрешния министър Цветан Цветанов. КСНС постигна консенсус за въвеждане на митническо дознание като една от мерките срещу контрабандата, обяви след края на съвета и тогавашният президент Георги Първанов. За това митничарите да разследват отдавна настояваха от финансовото министерство с аргумента, че служителите в полицията не са подготвени да разследват митнически нарушения.

Дори тогава беше даден пример за дознател, който в рамките на операция "Лапачите" поискал данни от митниците за вноса през ГКПП "Кулата" и за възстановения ДДС за този внос, при положение че митнически контрол на Кулата не се осъществява, защото това е вътрешна граница за ЕС, а ДДС се възстановява от НАП.

И с промени в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за митниците на работещите в агенция "Митници" инспектори им бяха дадени на практика полицейски правомощия да разследват митнически, валутни и данъчни престъпления. Тук става дума за разследване на "митнически престъпления", засечени в момента на извършването им. За тези правомощия настояваше Европейската комисия още по времето на предприсъединителните преговори, както и във всички последвали мониторингови доклади.



Включително и в един от последните междинни доклади



по механизма за сътрудничество и оценка.

Проблемът стои действително от години. Митничарите откриват нарушение, което би могло да се приеме и за престъпление. Те обаче могат единствено да го констатират и да изпратят материали в МВР и в прокуратурата. Оттам започват да изпращат искания за още данни, за подробности, за да решат дали изобщо да има полицейско дознание и досъдебно производство. Ако това стане, митничарите се превръщат в едни събирачи и изпращачи на данни, които полицаи трябва да решат дали стават или не за дело и за съда.

През цялото това време, в което митничари, полицаи и прокурори претакат случая, съответните престъпления не само остават ненаказани, но и контрабандистите или акцизните бандити имат време да правят каквото си поискат -



да прикриват следи, да обработват свидетели, да избягат, да потърсят



политически покровители, всичко. На фона на тези войни и войнички имаме налице вихреща се контрабанда на цигари, на алкохол, на месо, че дори на плодове и зеленчуци. Продължава масовата липса на касови апарати по пазарите - всичко се продава като собствено производство. И мангото, и помелото от Тайланд, и бананите от Еквадор, и доматите и чушките от Турция, и краставиците от Македония. Да не говорим за ядките, за месото, за яйцата, пилетата, рибите...

И за малките деца е ясно, че това



не е възможно без поне няколко чадъра -



митнически, полицейски, данъчен. Може ли да повярва някой, че всички тези служби и службички не могат да спрат контрабандата или поне да я ограничат?

Хубаво го беше казал по едно време Бойко Борисов, докато беше премиер: "в службите да са наясно, че трябва да съберат 500 млн. лв. отгоре, ако искат да имат заплати накрая на годината". Ама не го направи. И контрабандата по общо признание си остана на високи нива. И сега си стои на такива.

Може би обаче точно това да се направи - ако не се намали контрабандата, да не взимат заплати. Нито в митниците, нито в МВР, нито в прокуратурата, нито в съда.